"Познавам този човек! Той е убил баща си! Издирваме го от 5 години!" - казва български полицай на сръбския си колега. Така завършва разбиването на фалшификаторската група Васил Братанов - Кръстев.

Всичко започва през декември 1935 г. Мястото на действието е съседна Сърбия. След продължителна съвместна работа с българските си колеги сръбските полицаи успяват да заловят двама нашенци, създали в Нови Сад фабрика за производство на

фалшиви български

банкноти

от по 100 и 500 лева. Имената на тарикатите са Дойно Пиперков Гетов, 43-годишен от село Джулюница, Горнооряховско, и Васил Братанов Николов, 30-годишен от село Клисура, Фердинандско.

Двамата живеят в Нови Сад и работят като градинари. Парите, които изкарвали, не са им достатъчни и те започват да произвеждат български банкноти. Пласират ги в София. Планът е оригинален и перфектно изпълнен.

Един прекрасен ден на 1934 г. двамата фалшификатори отиват в цинкографията на Панека и Малукян в Нови Сад и поръчват клише за отпечатването на стенен календар на Българския градинарски съюз. На календара трябва да бъде изобразен ликът на Александър Стамболийски и да бъде изписано мотото "Чрез труд към благоденствие".

В долния ляв и десен ъгъл на календара клиентите поръчват да се изобразят две български банкноти от по 100 и 500 лева, като предоставят в цинкографията по един образец и от двете. За да не оставят съмнения в своите благородни помисли, двамата българи уточняват, че тези банкноти отдавна са излезли от обращение в родината им. Така половината работа е свършена. Гетов и Братанов се снабдяват с клишета за лицевата страна на банкнотите, за което коректно плащат 3000 динара. След известно време фалшификаторите

поръчват и клишета

за опакото на банкнотите. Този път лансират версията, че клишетата им трябват за отпечатване на рекламни материали за български семена.

Двамата градинари се снабдяват с бронзова преса, бои, хартия и други суровини и материали, необходими за производството на фалшиви банкноти. Наемат къща в покрайнините на града и започват да печатат ценните хартийки. Първите опити не са сполучливи. Налага се Пиперков да отскочи до София, откъдето успява да се снабди с по-качествени материали. В столицата мошеникът организира и пласмента на готовата продукция. Като свършва тази работа, фалшификаторът се връща в Нови Сад и производството тръгва с пълна сила.

Междувременно в предприятието са привлечени сърбите Перо Димитрович, Тодор Божкович, Целер, Ранчич и Дубич. На тях са поверени различни функции в производството и разпространението на ментетата. С разрастването на броя на участниците в мрежата

нараства и рискът

от провал

Няколко месеца производствено-търговският цикъл функционира успешно.

Българската полиция засича фалшивите банкноти от по 100 и 500 лева на пазара, но опитите Когато установяват, че стоката е предназначена за износ в България, сърбите уведомяват полицията в София. Българските ченгета веднага се заемат да проучат миналото на двамата градинари. Пиперков не е криминално проявен. За Братанов не се намерили никакви сведения.

В Белград е изпратен началникът на криминалния отдел в Дирекцията на полицията Манолов с група криминалисти. Заедно с югославските полицаи нашите вземат дейно участие в разбиването на бандата. Пиперков и Братанов са арестувани. Задействана е процедурата по екстрадирането им.

Още при първите

следствени действия

на сръбска територия се получават изненади. Оказва се, че Братанов, който е тарторът на групата, е избягал от затвора убиец. Истинското му име е Христо Стефанов Кръстев. На 19 април 1928 г. към полунощ той убива баща си и побягва с една карабина към сръбската граница.

На другия ден преминава успешно браздата. Комшиите го арестуват и след няколко месеца го екстрадират в България.

На 1 декември 1928 г. Братанов-Кръстев е

осъден на 15 години затвор.

Вкарват го в Ломския затвор, където лежи 10 месеца. На 25 октомври 1929 г. към 19,00 часа престъпникът избягва.

За беда полицията проспива поредното му прекосяване на българо-сръбската граница. При повторното си бягство Кръстев успява да се снабди с фалшиви документи за самоличност и да се задържи в Сърбия. Намира си работа в зеленчукова градина в Нови Сад и в продължение на три-четири години води порядъчен живот.

Междувременно в България е обявен за общонационално издирване. Портретът му е публикуван. В описанието на външността му има някои любопитни подробности. Между гърдите и под дясната гърда престъпникът има белези от куршуми, а

на дясната ръка

белег от посичане.

Българската полиция има предположение, че избягалият затворник се намира в Сърбия. Затова още през 1929 г. уведомява полицията на съседите, че престъпникът сигурно се намира на тяхна територия. Очевидно Кръстев успява добре да се адаптира към нормалния живот в Сърбия и дълго време да не събуди никакви подозрения.

Този негов порядъчен живот вероятно би продължил, ако бившият затворник не се изкушава от перспективата да забогатее по лесен начин, като фалшифицира български левове. След залавянето му при съвместната българо-сръбска полицейска акция той е екстрадиран в родината си.

В началото на 1937 г. убиецът фалшификатор е изправен повторно на подсъдимата скамейка. Този път е подведен под отговорност по член 184, алинея 4 от наказателния закон за фалшификация. Магистратите прибавят към предишната му присъда още три години.

Неговият съучастник

Гетов получава по-скромна присъда заради чистото си съдебно минало.

Съдът намира, че избягалият убиец Кръстев е играел водеща роля в комбината, а аверът му е до голяма степен жертва на неговата умела манипулация. Така Гетов се отървава само с година и половина затвор, която почти е излежал в предварителния арест.

Не такава е съдбата на убиеца Кръстев. Той се връща зад решетките, но този път е вкаран в Централния софийски затвор, откъдето не успява да избяга.