"168 часа" откри нови доказателства за престъплението: В документалния филм "Накаран да замлъкне" Франческо Гулино - агент Пикадили на ДС, сам се разкрива като извършител

Във филма “Накаран да замлъкне” на режисьора Клаус Дексел, посветен на Георги Марков, Франческо Голино, сочен като физически убиец на писателя, неволно изпуска фраза, която го издава като извършител на убийството, разкри “168 часа”.

В документалната лента, създадена през 2013 г., която беше излъчена и по БНТ на 7 септември във връзка с годишнината от покушението в Лондон, има интервю с Голино - агент “Пикадили” на ДС. В началото му той категорично отрича да е чувал нещо за Георги Марков и се придържа строго към

версията, че не знае нищо за случая

В ироничен стил дори изнася и една кратка лекция на тема защо изобщо е нужно да се говори истината и колко “добре се живее, като лъжеш или ако не казваш нищо”.

Когато му задават директно въпроса: “Вие ли сте убиецът на Георги Марков, или не?” италианецът отговаря: “Нямам нищо общо с тази история. Съжалявам.”

Но веднага след това, на седмата минута от разговора, казва нещо, което недвусмислено го свързва с политическото убийство:

“Малкото, което знам за този...Макаров...той не е... нищо важно. Разбира се, чел съм много версии... Някои се опитват

да го изкарат нов Пастернак или Солженицин...

или нещо подобно... Той не е нито един от тях!”

Така на практика Гулино повтаря това, което е чул от водещите си офицери от българската Държавна сигурност. Именно това сравнение, явно изпуснато случайно в интервюто, почти буквално преповтаря думите на генерал Владимир Тодоров и Мичо Генковски – поръчители и водещи офицери на италианеца, казани от тях при разговорите им в Москва, когато са искали съдействие за политическото убийство.

А за тях знаем от показанията на Олег Калугин, дадени пред следствието.

В свое интервю Любен Марков, братовчед на писателя, предава точно разказаното от емигриралия в САЩ бивш висш съветски разузнавач:

“Калугин дава по време на този разпит и допълнителна информация - година преди срещата при Андропов той е имал в Москва разговор с ген. Владо Тодоров и Генковски. Те са му говорили за вредите, които Марков нанася на социализма: “враждебно настроен и лично към Тодор Живков, като враг на властта - както Сахаров, Пастернак и Солженицин, той е враг номер едно по идеологическите проблеми. Главната вина се състои в това, че някога, бидейки близък на семейството на Живков, скъсал с тях, заминал за Англия и разпространявал клевети за тях.” Това е пак цитат от показанията на Калугин. Тогава съветският генерал е останал с впечатлението, че отношението към Марков на Живков е лично.”

Това означава, че в интервюто във филма на Дексел Франческо Голино с агентурен псевдоним “Пикадили” предава буквално това, което е чул

от оперативните ръководители на убийството на Марков от Държавна сигурност.

Разбира се, в организацията на позорното престъпление на тоталитарната власт са взели участие и много други служители на тайните служби както у нас, така и в бившия СССР.

За броя им може да съдим от работата на следователя Богдан Карайотов по случая. За да разкрие кои длъжностни лица са замесени в извършеното преди 39 години на 7 септември 1978 г. убийство, той разпитва 70 офицери от ДС.

По този начин, въпреки че, писателят не е бил въоръжен или охраняван, излиза че за пъкленото си дело ченгетата мобилизират ресурса на цялата тоталитарна държава. Дори се обръщат за помощ към КГБ, в чиято специална лаборатория №12 е произведена отровата рицин. Според различни показания, включително и тези на висшите офицери от КГБ Калугин и Гордиевски, също става ясно, че в подготовката на позорното покушение у нас и в Съветския съюз са работили много хора.

"Преди години, когато четях и се ровех във фактите и събитията около това подло убийство, бях направил списък с около трийсетина души, пряко или косвено ангажирани с подсигуряването и извършването на операцията - разказва пред "168 часа" Пламен Даракчиев, журналист и синдикален деец.

- Много сериозна подготовка

е паднала,

Калугин също говори за това и няма как да бъде отречено. Спомням си още като главен редактор на “Подкрепа” и пуснахме една поредица "Кой уби Георги Марков". По онова време още нещата бяха пресни, не всичко беше унищожено и имаше повече информация. Тогава говорих с човека, написал тези материали. Като това става вероятно, преди ген. Тодоров да унищожи папките с документи. Оттогава знам някои неща - на аерогара София се срещат двама души. Единият пристига от Лондон, а другият лети навън. Това става точно на 9 септември 1978 г. Поздравяват се - единият е висш сановник в правителството - първи зам.-министър или нещо подобно, а другият е бил автомобилен инструктор в школата в Симеоново. Знам само, че се казвал Жоро Макето - така само с прякора, и има нещо общо с Велинград, и според това, което ми беше разказано, той е бил човекът във фалшивото такси, което е трябвало да откара физическия убиец Гулино след покушението. "

От дългогодишната си работа по случая и събраните сведения Даракчиев стига до извода, че основната причина за убийството вероятно не е самото творчество на Георги Марков, а замислената от него нова задгранична организация, която да сплоти емигрантите за
по-ефикасна съпротива срещу режима у нас
На тази мисъл са го навели спомени за Марков, написани от друг известен невъзвращенец - Петър Семерджиев.
"За мен най-важното е именно тази теза, говорил съм с много хора и никой не вярва, но аз вярвам на този човек Петър Семерджиев - твърди Даракчиев. - Защото другата теза, че Тодор Живков се засегнал и го поискал точно на рождения ден, някак олеква. По мое мнение работата е по-сериозна. Действително нашата емиграция е била доста разбита и това, което са замислили Георги Марков и групата около него по разказа на Семерджиев, е много по-вероятен мотив за убийството. Този аспект не е изследван достатъчно.
А според Семерджиев преместването му в Мюнхен е било въпрос на дни и той вече си е стягал багажа. Властта би трябвало да се е страхувала много повече от създаването на такъв емигрантски център, отколкото от критиките му към Тодор Живков."
Самият Семерджиев също е трябвало да участва в проекта и до последно е контактувал лично с Георги Марков.

Какъв спомен е оставил за последните си срещи с Георги Марков дисидентът Петър Семерджиев, четете в печатното издание