В завещанието си сръбският учен пише, че това е негов експеримент

Планирал да насочи мълнията към Северния полюс, но щял да разтопи леда и да предизвика потоп

Тунгуският метеорит, “паднал” на 30 юни 1908 г., не е никакъв метеорит, а научен експеримент на гениалния изобретател инж. Никола Милутин Тесла. Сърбинът, който през 1891 г. получава американско гражданство, го нарича “Сибирския експеримент”. Това става ясно от едно негово завещание.

Намерена е малка работна тетрадка, запечатана в плик, върху който ученият собственоръчно е написал на английски:

“Да се отвори в навечерието на стогодишнината на Тунгуския феномен” На 5 януари 1943 г. Тесла предал този плик на племенника си Сава Косанович, тогава посланик на Югославия в САЩ. Пет дни по-късно в същата стая намират безжизненото тяло на великия учен. Според съдебния лекар от нюйоркската полиция д-р Уембли обаче той е починал на 7 януари 1943 г. в 22,30 часа от сърдечна недостатъчност.

Години по-късно този плик е откупен от наследниците на големия магнат и банкер Джей Пиемонт Морган и е подарен през 2005 г. на новооткрития музей на Никола Тесла в Белград. По волята на изобретателя завещанието е отворено в края на 2007 г. в навечерието на стогодишнината от Тунгуския феномен.

Според записките подготовката за “Сибирския експеримент” е започнала през 1907 г. от специално построената високотехнологична кула “Уордънклиф” на остров Лонг Айланд на около 60 км северно от Ню Йорк. На първите листове на тетрадката Тесла описва оборудването, доставено от “Уестингхаус”.

“10 април 1908 г. Всичко е готово...”

Великият изобретател патентовал редица измервателни уреди, чрез които е могъл да регистрира и проследява еволюцията магнитните бури по света. Той е обръщал специално внимание на тези, които са се образували в 1000-километровата ивица на 60-ия земен паралел, минаващ на 450 км южно от ловно-рибарското селище Ванавара.

От записките става ясно, че ученият е анализирал параметрите на електромагнитното поле на Земята от кулата “Уордънклиф” до Централен Сибир. “1 май 1908 г.: Пробно задействаме №1 с мощност...

Над Европа и Русия от Лондон и Париж в посока Уралските планини в небето се забелязват огромни проблясъци светлина.”

“27 юни 1908 г.: В Европа и Русия светлината рязко се засилва. Тя се измества от Балтийско море към Урал. В небето се наблюдават светещи нажежени кълба, които се движат към Източен Сибир.”

“29 юни 1908 г.: Задействаме №11 - три импулса с интервал от 60 секунди. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество... Гигантска кълбовидна мълния? Кълбовидна мълния!”

Точно под думата “чудовищен”

хартията на работната тетрадка се е скъсала от писеца

на автоматичната писалка на Тесла, което издава емоционалното състояние, свързано с очакваните резултати от дълго подготвяния “Сибирски експеримент”.

За първи път хипотезата за връзката между Тесла и Тунгуския феномен е изказана през 1996 г. от американския ясновидец Манфред Димде. Тогава е възприета като екзотика, защото все още завещанието на изобретателя не е отворено. Лесно е да се пресметне, че задействаното устройство №11, разтоварило три гигантски по своята мощност пръстеновидни електрически импулса, съвпада с тунгуския взрив. Изчислението се получава, като се вземат предвид часовата разлика и разликата в използваните календари в САЩ и Русия през 1907 г. - по стар и нов стил.

Общата дължина на траекторията, която прелита пръстеновидният електрически импулс от кулата “Уордънклиф” до епицентъра край Ванавара, е около 16 500 км. Средната скорост на полета е била 2520 км/ч, а височината - между 15 000 и 20 000 м, т.е. посоченото разстояние е преодоляно за 6 часа и 33 минути.

Преки и косвени доказателства

за експеримента

Феноменалният сърбин е автор на над 500 патента, които са изпреварили с цяло столетие времето си. Един от тях - № 787 412 от 1905 г., е пряко свързан със Сибирския експеримент.

Той е за изобретение за безжично пренасяне на огромни електрически заряди на големи разстояния.

Патентът е пряко потвърждение за съпричастността на Тесла към Тунгуския феномен. Част от научните занимания на изобретателя са и изследванията му по т.нар. лъчи на смъртта, предназначени да унищожават вражески самолети, кораби и ракети на големи разстояния. Става въпрос за един и същ метод като този за безжичното пренасяне на електричество, но значително по-фокусирано и с по-малко загуби при преноса. Диаметрите на тези поразяващи лъчи са от порядъка на 1 ангстрьом (10 м на минус 10-а степен). Те са косвено свързани с Тунгуския феномен.

В броя си от 30 декември 1907 г. - 6 месеца преди тунгуския взрив, в. “Ню Йорк сън” информира своите читатели за предстоящ експеримент в Сибир, подготвян от инж. Никола Тесла, който е свързан с пренос и освобождаване на огромно количество електрическа енергия от пръстеновиден заряд.

Много автори, изследващи живота и творчеството на Тесла,

наричан от медиите “Повелителят

на мълниите”,

отбелязват, че в дните преди 30 юни 1908 г. той е правил множество заявки за географски карти на най-рядко населените области в Централен и Източен Сибир в Конгресната библиотека на САЩ. Предполага се, че е проучвал безопасните места за взрива.

Много автори предполагат, че изборът на сибирската траектория от учения се дължи единствено на малкото живеещи хора в този обширен район от Азия. Но първоначално той е анализирал и друга възможна траектория - севернополярната, която е още по-слабо населена, защото северно от 80-ия паралел няма нито едно населено място дори и сега.

Но Тесла е преценил, че след очаквания голям взрив ще последва неконтролируемо топене на ледовете от полярната шапка на планетата.Това би могло да предизвика всемирен потоп, по-голям от библейския. Затова изключва този вариант.

Тесла е смятал, че Земята като планета представлява

сферичен кондензатор

с огромен капацитет

и подобно на магнитоелектрически генератор тя, въртейки се около оста си, зарежда с електричество най-високия атмосферен слой - йоносферата. След самата сибирска експлозия Никола Тесла е бил притиснат от журналисти на няколко пресконференции. На тях той съобщава, че е извършил серия от експерименти за

безжичен пренос на пръстеновидни електрически импулси

Ето как го цитира руската радиостанция "RTR Планета": "Напълно възможно е да се пренася енергия без жици и да се постигат разрушителни резултати от разстояние. Вече конструирах такъв безжичен предавател и описах детайлите в някои технически публикации..."

* Авторът на статията е доктор на математическите науки, преподавател в Техническия университет в София.