Със сису* и коктейли Молотов финландците унищожават седем дивизии на Сталин

Преди 78 години, на 13 март 1940 г., СССР и Финландия сключват примирие в един от най-изумителните военни конфликти на ХХ век. 

Формално световната свръхсила е успяла да се наложи в ролята си на агресор и да заграби немалко чужди територии, но всъщност е унизена, тъй като е спечелила пирова победа. Според много историци именно неубедителното представяне на Червената армия в тази война, окуражава Хитлер година по-късно да нападне доскорошните си съюзници, които са се оказали "колос на глинени крака".

Дълги години официалната историография се мъчеше да обясни учудващия отпор, който

малобройните и зле въоръжени финландци дават на гигантския си съсед

с различни фактори. Един от най-често изтъкваните доводи е, че в чистките съвсем скоро преди започването на войната Сталин е унищожил над 30 хил. военни, в това число голяма част от най-способните си висши офицери, и обезглавената войска е тръгнала едва ли не без сериозен план в тази северна авантюра.

Друга често изтъквана причина е тежката зима през 1939-1940 г., когато на географските ширини, на които се води конфликта температурите често се задържали с дни до минус 40 градуса. Нови исторически проучвания обаче, и то на руски учени показват, че слабото командване и климатът нямат нищо общо с грандиозните съветски загуби.

Често сравняват Зимната война с библейската битка между Давид и Голиат, но в действителност дори тази аналогия е слаба, за да илюстрира разликата в силите на воюващите страни. При мобилизацията финландците разполагат общо с 250 хил. войници и подкрепление от няколко десетки хиляди местни патриоти и чуждестранни доброволци от Швеция, Норвегия, Дания, Унгария, САЩ, Великобритания, Испания и други страни. Срещу тях в различните фази на войната СССР изпраща близо милион (998 100) войници. Още по-драматични са разликите във въоръжението. С едва 32 танка Финландия трябва да противостои на над 6500 съветски. При самолетите пък съотношението е 3880 срещу 114 в полза на "първата комунистическа страна в света". Освен това

финландците страдат от остър дефицит на боеприпаси и горива.

Затова Сталин разчита, че неговата армия, която е най-голямата пехотна сила в света по онова време, набързо ще прегази съседната страна.

На 5 октомври 1939 г. съветското ръководство иска среща с финландски официални представители за «конкретни преговори». Най-безцеремонно Сталин и външният му министър Молотов предлагат на финландската делегация, водена от държавния съветник и бъдещ президент Юхо Кусти Паасакиви, да се откаже доброволно от няколко острова във Финския залив, Карелския провлак, западните брегове на Ладожкото езеро, части от Карелия и полуостров Рибачий на север, заедно с богатия на никелови руди район около град Петсамо - общо около една десета част от територията си, в която е съсредоточена 30% от промишлеността на страната. Разбира се, от кумова срама наглото искане е представено като неизбежно по стратегически съображения. Оправданието е, че бързо разрастващия се Ленинград почти опира в границата между двете страни и при евентуално германско нападение от финландски плацдарм вторият по големина град в СССР, в който е съсредоточена една трета от съветската военна промишленост, лесно би попаднал в чужди ръце. Сталин казал на финландците: "И ние, както и вие, не можем да направим нищо с географията... Няма как да се премести Ленинград, затова трябва да се отдалечи границата от него."

Въпреки че финландските дипломати отишли предварително подготвени за териториални отстъпки, те все пак не очаквали нахалното искане, което включвало и втория по големина град в страната им. Логично, когато се върнали в Хелзинки, нито Сенатът, нито общественото мнение подкрепили подобна отстъпка.

Всъщност Сталин излъгал. Той най-добре знаел, че никаква германска заплаха към онзи момент не съществува, тъй като месец преди тази среща, на 23 август 1939 г., е подписан пактът за ненападение с Германия, а таен протокол към него

поставял Финландия в "съветската зона на интереси"

И така, след като в средата на септември в съгласие със същото споразумение Съветите си поделят Полша с нацистите, те просто пристъпват към втората фаза от изпълнението му. Като начало изпращат свои войски с натрапени договори в Латвия и Естония. Оставени между двата тоталитарни гиганта, прибалтийските страни са принудени да приемат. Освен териториалните претенции подобно искане от съветска страна е отправено и към Финландия - за създаване на военна база на полуостров Ханко.

Съвременни историци, базирайки се на спомени на някои от съветските лидери като тези на Никита Хрушчов например, са на мнение, че съветските управници нарочно са поставили неприемливи искания, защото в крайна сметка са имали за цел война, която да доведе до пълното завладяване на страната.

За целта е подготвен и официален сценарий, който да "узакони" нападението. Марионетно правителство съставено от финландски комунисти емигранти в СССР начело с Ото Куусинен, трябвало да обяви Финландска демократична република и да покани сталиновите войски, които да му помогнат да установи "диктатура на пролетариата" в страната. Инсцениран е и пограничен инцидент - няколко артилерийски изстрела до селцето Майнила, за които Съветите твърдят, че са дадени от финландска страна и са убили трима червеноармейци.

На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз нахлува във Финландия.

 Битката е повече от неравностойна. Червеноармейците, които щурмуват границата, още в самото начало са от 21 дивизии - общо 425 хиляди души. За сравнение тази войска е три пъти повече от силите, които участват в десанта в Нормандия в края на Втората световна война. Само в 5-милионния Ленинград живеят повече хора, отколкото е цялото население на скандинавската държава.

Червената армия току-що е завършила инвазията в Източна Полша и е дала по-малко от 1000 жертви. Очакванията на Сталин за бърз съветски триумф се подкрепят и от идеолога Андрей Жданов и военния стратег Климент Ворошилов. Разбира се, някои от генералите изказват и съмнения

Началник щаба на Червената армия Борис Шапошников, се застъпва за по-сериозно натрупване на подготвени войски и огнева подкрепа. Военният командир Кирил Мерецков също съобщава на Жданов още в началото на военните действия, че: "теренът на операцията е разделен от езера, реки, блата и е почти изцяло зает от гори ... Правилното използване на нашите сили ще бъде трудно". Въпреки това в типичен за епохата стил тези негови съмнения не са били отразени в рапортите му до войските. Мерецков обявява публично, че финландската кампания ще отнеме най-много две седмици. Съветските войници даже били предупредени в стремителния си и бърз щурм да не пресекат по погрешка границата с Швеция.

Сметките за бърза победа обаче излизат криви

В Карелския провлак е разположена интелигентно построената отбранителна линия "Манерхайм" наречена на името на главнокомандващия. По протежението й има укрепени картечни постове, които безмилостно косят съветските редици. Най-голяма паника обаче създават така наречените от руснаците "духи". Това са облечени в бели дрехи фински бойци, които изневиделица изскачат със ските си от гората. Без изобщо да се страхуват от многократно превъзхождащия ги противник, въоръжени с пушки или картечни пистолети, те стрелят в безкрайните съветски колони и за миг отново потъват недосегаеми в гората.

Друго "чудо" е високият боен дух на финландците. Ясно осъзнавайки, че се борят а справедлива кауза и водени от патриотични чувства, те се отличават от насила докараните от политкомисарите и деморализирани съветски войници. Добре нахранени и екипирани, фините показват чудеса от храброст и в борбата с многобройните съветски бронирани машини.

Неприятна изненада се оказва и масовото използване от фините против съветските танкове на бутилки със запалителна смес, наречени по-късно коктейли "Молотов". За 3 месеца били произведени повече от половин милион от тях, а вследствие на употребата им са изкарани от строя поне 80 съветски танка.

Името на съветския външен министър се лепва за тях заради друга история. Още в началото на войната започват съветски бомбардировки на Хелзинки. Дали заради грешки на пилотите, или заради безскрупулни заповеди, които са им дадени, те

стоварват бомбите си най-вече върху работническите квартали

на финландската столица. Освен че има около 1000 загинали цивилни граждани, варварският акт оказва по-скоро негативен ефект върху самата Съветска Русия. След тях, дори и най-ляво настроените пролетарии във Финландия се обединяват около националната кауза и вече няма никакъв шанс маронетното правителство на Кусинен да въведе някакво идеологическо класово разделение. От друга страна след въздушните нападения при които се използват и запалителни бомби, имиджът на СССР е сериозно накърнен и в световен мащаб. Световната общност вече не може да има колебание кой е агресорът в конфликта и на 14 декември 1939 г.

СССР е изключен

от Лигата на нациите

Принуден да дава обяснения пред чужди кореспонденти, Молотов казва, че самолетите летели, за да хвърлят не бомби, а кошници с храна на закъсалото под капиталистическия гнет население на финландските градове. Точно от това неуместно изказване и финските бойци взели идеята и решили "да върнат жеста" като кръстили бутилките със запалителна смес "коктейл Молотов".

Първоначално руското нападение е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва превъзхождаща бойна тактика и нанася на руснаците големи поражения в жива сила, хиляди руснаци загиват и от неимоверния студ. Затова някои изследователи и мемоаристи се опитват да обяснят съветските неудачи със студа до -40 градуса, както и с дълбокия сняг - до 2 метра. Но

метеорологичните данни

и други документи опровергават тази версия Според тях до 20 декември 1939 г. на Карелския провлак температурите се колебаят в диапазона от +1 до -23,4 градуса Целзий. Впоследствие до Нова година температурата не е падала под - 23 градуса, а студовете до - 40 са започнали чак през втората половина на януари 1940 г., когато на фронта цари затишие. Освен това тези студове, както пише в спомените си и финландският главнокомандващ Манерхайм, са се отразявали не само на настъпващите, а и на отбраняващите се. До средата на януари не е имало и никакъв дълбок сняг - оперативните данни на съветските дивизии свидетелстват, че до 15 декември снежната покривка е била едва 10-15 см, а успешните съветски настъпления през февруари са се случили при много тежки метеорологични условия.

В същото време съветските солдати са подкарани като на заколение. Тъй като никой не е очаквал финландската съпротива да продължи повече от седмица-две, те са с оскъдни провизии и парцаливи дрехи, неподготвени за война в зимни условия. Подценяването на противника, както и несъобразяването със специфичните условия на "страната на хилядите езера" е изцяло за сметка на СССР.

Така Зимната война, неочаквано се проточва цели 105 дни. И когато през март 1940 г. съветската армия с цената на неимоверни усилия и струпване на огромни сили все пак успява да пробие отбраната, се оказва, че

загубите в жива сила и техника са потресаващи.

Макар в историческата литература да се срещат различни данни за тях, никой не се съмнява, че разликата между двете воюващи страни е ужасяваща. Така например според официални източници "санитарните загуби", в които освен жертвите на сраженията се броят и всички съветски войници, излезли от строя заради заболяване или измръзване за трите месеца на войната, възлизат на 264 908 души. В същото време Финландия дава 25 904 жертви, а 43 557 са ранени. 5572 червеноармейци попадат в плен срещу 1000 финландци. Унищожени са 3543 съветски танка и между 20 и 30 финландски. Свалените самолети са 62 финландски към 515 съветски летателни машини.

Въпреки че Финландия губи големи територии, тя успява по чудо да запази своята независимост. В последвалата Втора световна война временно си връща завзетите области, но не напредва нито крачка в чужди земи. А накрая, в сключения сепаративен мир отново ги губи, но за разлика от прибалтийските държави не става част от Съветския съюз.

*Сису (фин. sisu) - важна особеност на финския национален характер. Представлява сложно състояние на издръжливост, упорство, настойчивост, мъжество, смелост и праволинейност. С една фраза може да бъде описано така: Това, което трябва да се направи, ще бъде направено независимо от обстоятелствата.