Скандал и шантаж с неприлични снимки води до разцепление сред българските земеделци, дръзнали да се противопоставят на комунистите скоро след 9 септември 1944 г. Дълги години оставаше загадка как един от най-уважаваните земеделски деятели Александър Оббов се е съгласил да измени на идеалите си и да стане ортак на комунистите след 1945 г. Учудващо е, защото политическата му биография е солидна и свидетелства за безрезервна саможертва в името на земеделските идеали.

Още през 1904 г. Оббов става член на БЗНС, а от 1908 г. участва и в централното му ръководство. Не случайно, заради големите си заслуги към селската партия заема емблематичния пост министър на земеделието в правителството на Александър Стамболийски.

След преврата на Александър Цанков на 9 юни 1923 г. Оббов е един от първите опълчили се на превратаджиите с оръжие в ръка. По това време ръководството на земеделската съпротива срещу новия режим поемат местни кадри - депутати, кметове, окръжни съветници, както и ръководители на организациите на БЗНС и БКП по места.

Най-масов и добре организиран отпор дават въстаниците от Плевен и плевенския край, откъдето е самият Оббов. В тогавашните Плевенска, Ловешка, Луковитска, Троянска и Ябланишка околии начело на въстанието застават Александър Оббов, Цоню Матов и Георги Кочев от БЗНС и Асен Халачев и Иван Зонков от БКП. Общият брой на въстаниците в Плевен заедно с тези от околните села достига 3000. Много скоро след успешното начало обаче настъпва фатален отлив.

Причината е предателството

на комунистите

Те са получили телеграма от СССР, подписана от Тодор Луканов, в която се обявява позицията на БКП за неутралитет: "Не участвайте нито в полза, нито във вреда на едната или другата страна." След разгрома на бунта Оббов успява да се спаси с бягство зад граница. Връща се в България през 1934 г. и става водач на БЗНС "Пладне".

През 1944 г. Александър Оббов се включва в Отечествения фронт и в периода 1945-1947 г. участва в правителството на ОФ. Той е и един от най-уважаваните лидери на БЗНС и главен редактор на в. "Земеделско знаме" по време на унищожаването на БЗНС Никола Петков.

Досега са лансирани няколко обяснения за резкия политически обрат на Оббов, но те не са правдоподобни. Такава е например версията за получен от него солиден подкуп. Тя обаче е явно недостоверна, защото скоро след отстъплението от позициите си Оббов изпада в немилост и се връща в родната си къща в Плевенско, където живее скромно.

Не е логично и предателството му да е било от кариеристични подбуди, тъй като малко повече от година след него Оббов

насила е свален от поста секретар на БЗНС

и главен редактор на "Земеделско знаме". Сменя го Георги Трайков. Обяснението за всичко това е съвсем просто, смятат стари земеделски дейци.

"Първото разцепление на Земеделския съюз става с един гаф, свързан с видния деятел на БЗНС и министър по времето на Стамболийски Александър Оббов, който е злепоставен по сексуална линия. Въпреки че след Деветоюнския преврат той е един от водачите на съпротивата, успява да емигрира в Румъния, а по-късно във Франция и остава жив", разказва Петко Огойски, депутат от Великото Народно събрание в началото на 90-те г.

"След 9 септември 1944 г., когато комунистите окупират властта с помощта на съветската армия, те имат проблеми с БЗНС, защото навсякъде у нас е било пълно със земеделци" казва Огойски. " Знаело се, че Оббов има слабост към жените, макар и дискретна. В един момент неговата дъщеря Румяна се сприятелява с някакво рускинче - Лидия. Била страшно красива и изпипана от горе до долу. Един ден Румяна Оббова споделила с баща си за нея: "Татко, имам една приятелка, Лидочка, много добро момиче, но за съжаление никак не върви. Ходи постоянно да си търси работа, но все безуспешно. Ти имаш големи архиви в кабинета си и трудно се оправяш сам, защо не я вземеш да ти помага?"

“Съгласил се и Лидия му става секретарка и помощничка”, разказва Огойски, който е съвременник на събитията.

Макар и вече на 57 години Оббов все още се слави като коцкар със слаб ангел. Според Огойски той не издържал на изкушението и скоро се озовал в леглото заедно с младата си сътрудничка.

В онзи период обаче съветското ръководство е силно обезпокоено от развитието на политическата ситуация у нас. Става ясно, че Никола Петков излиза в опозиция. Несъгласието на земеделците да приемат безропотно тоталното узурпиране на властта от комунистите е забелязано и в Америка. Точно това дава основание на тогавашния президент на САЩ Хари Труман да заяви, че

в България управлява “полицейски режим”

Изправен на нокти, за да овладее ситуацията, СССР изпраща в София свой специален представител - зловещия прокурор Андрей Вишински, който е и член на правителството и заема поста първи заместник на народния комисар на външните работи.

На 9 януари 1946 г. Вишински идва в България и първата му работа е да покани Никола Петков на събеседване. Настроен е най-брутално срещу земеделския лидер заради отказа му да остане заедно с БРП (к) в управляващата коалиция. “Аз ще го оправя, той сигурно е чул за московските процеси”, заканвал се Вишински на среща с ръководни комунистически дейци. На 21 януари 1946 г. Андрей Януариевич праща съветски офицер

да покани Никола Петков на разговор

Късно вечерта на вратата в дома на Петков звъни офицер от българското МВР, който съпровожда съветския полковник. С нетърпящ възражение глас руснакът казва, че другарят Андрей Вишински, заместник-министър на външните работи на СССР, главен прокурор и личен пратеник на Сталин, най-учтиво кани другаря Никола Петков на дружески разговор. Никола Петков отговаря:

“При нас нощта е за сън и почивка. Не мога да дойда. Освен това аз съм официално лице и за срещи с мене си има специален протокол.”

“Когато научил отговора, Вишински ужасно се разярил: “Кой си ти бе? Ти ще ме търсиш после, ама няма да ме намериш!” И наистина двамата с Никола Петков така и не се срещат. По-късни писания изкарваха, че дори са разговаряли, но това не е вярно”, твърди Огойски.

При неотстъпчивостта на Петков комунистите решават да разцепят Земеделския съюз. За беда Вишински е имал и скрит коз в джоба си.

След несполуката с Никола Петков той вика на разговор Александър Оббов и поканата му е приета. Отначало Оббов заел отбранителна позиция и упорито отказал всякакво сътрудничество. Но обяснил на съветския пратеник, че Земеделският съюз е с дълбоки корени в България и му разказал как в миналото земеделците са били съратници с комунистите в борбата срещу правителството на Цанков. Тогава Вишински, се усмихнал лукаво и казал:

“Добре, ще говоря с нашите, но вижте първо дали вашите хора няма да ви махнат. Ти не щеш да сътрудничиш, но ние ще направим така, че първо собствените ти съпартийци да те изключат.”

След тези думи Вишински вдига ръка, отмества някакви листа от бюрото си и показва на Оббов снимки, на които той е с голата Лидия в леглото. И тогава вече той кандисва”, разказва Огойски.

Случилото се с Александър Оббов

 е първият пробив

 в опозицията

Неговата съпруга също е рускиня и по това време той е живял на ул. “Мизия” в София, където са го заснели. След това изнудваният Оббов безпрекословно изпълнява волята на новите си господари. Това личи ясно от по-нататъшната му дейност.

 Веднага се включва активно в публичната критика по адрес на д-р Г. М. Димитров. Сам дава тон за атаката срещу съпартиеца си със статията “Пръстът в раната” във в. “Земеделско знаме”. Тези “услуги” обаче не му носят никакви дивиденти. Сравнително скоро, през 1947 г. Оббов е отстранен насила от ръководството на БЗНС и е подложен на преследвания.

“Георги Трайков заедно с десетина юначаги от милицията обграждат редакцията, изхвърлят “оббовци” и завземат всичко. Новонастаненият Георги Трайков е бил открито завербуван, даже нещо повече, брат му Пецо Трайков е полковник от Държавна сигурност”, казва Петко Огойски по повод отстраняването на фракцията на Оббов.

На този фон се извисява величавата фигура на Никола Петков. За съжаление заканите на Вишински към него не остават без последствия.

На изборите за Велико народно събрание на 27 октомври 1946 г. за обединената опозиция БЗНС “Никола Петков” и БРСДП гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. В Народното събрание те печелят 101 места, а Никола Петков продължава да е непримирим борец за защита на демокрацията. Начинът да бъде спрян е само един - физическо отстраняване.

 С ясното съзнание,

че ще бъде убит,

до последния си миг Никола Петков не се отказва от идеалите си. Затова свидетелстват и стенограмите от заседанията на Народното събрание. Великият българин разобличава материалните привилегии и терора на управляващите, предателската им външна политика и икономическото заробване на народа. В отговор върху него се сипят яростни обвинения и открити заплахи за убийство. Те се засилват особено след голямата разобличителна реч на Никола Петков в парламента на 3 декември 1946 г., в която казва, че в България се гради тоталитарна система, подобна на хитлеристката.

На 11 декември Антон Югов, министър на вътрешните работи, в отговор на словото на Никола Петков, чете в Народното събрание показания на офицери, арестувани по обвинение в заговор срещу властта. Според тези показания, изтръгнати с мъчения, Никола Петков бил съучастник на заговорниците. Още докато Югов чете, Цола Драгойчева се включва с гневна реплика: “Хиляди пъти предател!”

Никола Петков: “Аз не се боя от куршума, който ще ми отправите.”

Югов: “Никой няма да си хаби куршума!”

Министър-председателят Георги Димит ров: “Ще бъде жалко за куршума!”

Никола Петков : “Това всичко води към там. Няма нужда от усукване, направете го по-скоро.”

На 5 юни 1947 г. в Народното събрание прочитат прокурорско писмо за отнемане имунитета Никола Петков. Не му разрешават право на отговор - изключват микрофоните, не записват стенограма.

Героят поема към саможертвата си направо от трибуната на парламента. В залата на Народното събрание го нападат агенти и въоръжени комунистически депутати,

блъскат го и удрят с пистолети. Бият и другарите му, които се опитват да го отбраняват. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал и подготвял държавен преврат.

Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август. На 16 август е прочетена присъдата: “Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище.”

Идването на Андрей Вишински в България е сигнал и за унищожението на цялата легална опозиция. Много скоро след това комунистите се разправят не само с опозиционната група на БЗНС и БСДП в парламента, а и с техните симпатизанти.

Страниците на опозиционния печат

свидетелствуват за варварските погроми

 по онова време

с безброй примери, имена и факти. В уводни статии със заглавия “Шайките”,“Избори под знака на шайките”,“По кървавите дири на комунистическите шайки” във в. “Народно земеделско знаме” се казва: “Комунистическото ОФ надмина Радославовия режим, Цанковите шпицкоманди, надмина себе си. Цялата страна е залята от комунистически шайки, които разтурят с ножове, камъни и сопи събранията на опозицията, чупят ръце, глави и крака.”

В края на май в. “Народно земеделско знаме” е забранен. След ареста на лидера му БЗНС “Никола Петков” е обявен със специален закон за незаконен и е разтурен. Снема се имунитетът на земеделските депутати и 23-ма от тях са арестувани.

Управниците едвам изчакват влизането в сила на Парижкия мирен договор на 15 септември 1947 г., защото дотогава са принудени да се преструват на демократи, съблюдаващи някакви законови норми.

 Никола Петков е обесен на 23 септември 1947 г. Според някои по-нови сведения на бесилото са провесили само мъртвото му тяло. Ден преди това е бил убит в килията от съветски агент с няколко удара с чук по главата.