Хелмут Кол и Михаил Горбачов отказват да дадат заем

Десети ноември 1989 г. е определян и до днес като началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Той беше и начало на много надежди. Скоро обаче лъсва истината. В края на 1984 г. външният дълг на страната ни е 3 млрд. долара.

През ноември 1989 г. в документ на Министерския съвет не е посочена дата и вероятно е от септември, е записано, че дългът е 9,3 млрд. долара, а до края на годината нараства на 10,8 млрд. Правителството на Георги Атанасов се е опитало да спасява катастрофалната икономичческа ситуация с реекспорт на нефт и износ на електроенергия за съседните страни, но резултат няма. Все още управляващата партия е БКП.

На 8 февруари 1990 г. Андрей Луканов е избран за министър-председател. В неговото правителство само проф. Иван Черноземски, още от 1974 г. експерт в Световната здравна организация, е безпартиен. Всички останали министри са членове на БКП. Още

на 3 януари 1990 г.

са започнали заседанията

на Кръглата маса

В нея участват БКП, БЗНС, народни представители и СДС, което в началото е от 10 партии, сдружения и дружества, а по-късно нараства с още 6. Председател на неговия координационен съвет е Желю Желев, създател на Клуба за гласност и преустройство.

В среднощно заседание на Народното събрание Луканов представя обширна програма. Той отчита, че поема функциите си в много сложен за страната момент и се “намираме в криза с множество измерения – икономически, политически, идеологически, нравствени.

Това е и криза на доверието на народа към институциите, които досега са го управлявали”.

После обявява за най-належащо разработване на антикризисна програма с икономически мерки. Като основна част от нея той определя социалната защита. И в типичната стилистика на БКП призовава да се впрегнат всички сили, за да се овладеят негативните тенденции и

да не се допусне рязко

понижаване на жизненото

равнище на хората

На 16 февруари влиза в сила постановление №9 на МС за свободни цени на плодовете и зеленчуците. За постоянно на пазара се появяват портокали и банани, любимите на някои и до днес плодове за сравнение.

На 22 март обаче МС се връща към постулатите на социализма и замразява цените на основните хранителни стоки – месо и месни произведения, мляко и млечни продукти, захар, олио и детски храни. Скоро се разбира, че това води до едно- единствено нещо – изчезването им от пазара или продажбата им на в пъти завишени цени, а и с познатите от недостига при социализма “връзки”.

На 29 март Народното събрание приема Програма за излизане от стопанската криза и разгръщане на икономическата реформа. Отново обстойно говори Андрей Луканов и освен за съживяване на икономиката обявява, че “като приоритетни отрасли правителството разглежда селското стопанство, хранителната и леката промишленост, търговията, услугите и туризма”.

Предвижда, че през 1990 г. ще се изградят 61 хил. жилища, от които по стопански начин около 23 000. Не е изпълнено. През август пак той отчита, че балансовата печалба е с 500 милиона лева по-малко от същия период на 1989 г., а на пазара има растящ дефицит на стоки от първа необходимост. Казва и нещо доста по-съществено. По негова инициатива са проведени консултации с министри и видни специалисти от развити държави като Франция, ФРГ, Италия, Австрия, Англия, както и с експерти от световни организации като Световната банка, Европейската икономическа общност, ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което слага началото на Световната търговска организация, Организацията за икономическо сътрудничество. Усилията му не дали резултат.

При представяне на програмата си в Народното събрание на 29 март Луканов се спира на неефективната икономика, при липса на суровини, износ, изцяло насочен към СССР, безразборно строителство, включително на заводи и предприятия, което в края на 1989 г. надхвърля 14 милиарда лева, при нормален обем за България наполовина.

За критичното положение на икономиката способствало и рязкото увеличение на външния дълг. Като обобщение казва нещо, върху което можем да се замислим и днес: “Бюджетът обхвана всички страни на реалния живот. Чрез него се преразпределяха 85 на сто от националния доход. Това още повече засили ролята на бюрократичните структури като преразпределителни центрове.

... Намалява броят на селскостопанските животни, намалява обработваемата земя. Внасят се зърно, месо, млечни произведения и други продукти.”

Луканов обаче

премълчава

три съществени неща

При предлагане за приемане на програмата си казва, че “нямаме възможности да поддържаме стабилност на икономиката и не можем да повеждаме финансова и валутна реформа без разбирането на партньорите и кредиторите по проблемите на външния ни дълг”.

И премълчава, че

от 29 март 1990 г.

Българската

външнотърговска банка

прекратява плащанията

по външния дълг

Второто е, че на 31 март България трябва да плати 500-милионен транш по външния дълг, но във валутния резерв са около половината. Част от недостигащата сума отпускат френски банки. За останалите Луканов се е опитал да вземе заем от ФРГ. Отива в Бон, канцлерът Хелмут Кол първоначално е отговорил положително, но след два дни се отметнал с думите, че техните приятели американците са го посъветвали “да не се бърка в българските работи”.

Луканов не получава заем и от Горбачов. В документ от фонда на Желю Желев в Държавна агенция “Архиви” има телеграма от служителя в българското посолство в Москва Цв. Димитров от 6 април. В него той пише, че при посещението си в Москва Луканов е “отправил молба за голям подкрепящ заем от 3 милиарда щатски долара за балансиране на платежния баланс на страната, но е получил отказ.”

Третият съществен момент, който не конкретизира Луканов, е, че той е договорил с вицепрезидента и главен икономист на Търговската камара на САЩ Ричард Ран да направят план за излизане на България от кризата. Връзката става чрез финландка, която работи за Търговската камара на САЩ. В София идва Ричард Ран и се договаря. Съществена част от биографията му е, че е бил близък на президента Роналд Рейгън, а по време на президентската кампания на Джордж Уокър Буш е негов икономически съветник.

Ран си спомня, че бил поканен от “правителствени служители в София през март”, защото били запознати с негова лекция за приватизацията в Унгария. На първата среща Луканов му казал: “Нуждаем се от техническа помощ.”

Ричард Ран събира екип и в края на август идва в София. В началото на септември програмата им е готова.

До това време са станали няколко важни събития. При активност над 90% са минали изборите за Велико народно събрание на 10 юни, в което е определено да има 400 депутати. Печели БСП с 211, СДС е втора сила със 144, ДПС на Ахмед Доган – 23, и БЗНС на Виктор Вълков – 16.

По двама са от Отечествения съюз на Гиньо Ганев и независими, и по един от Отечествената партия на труда и Социалдемократическата партия - немарксисти. Тези резултати изострят противопоставянето в обществото. Идва времето на всякакви протести, стачки, сред които и Студентската, палатковия Град на истината, палежа на Партийния дом, но и на куфарната търговия, чейнджа на Магурата и спекулата. Вдигат се лозунги: “Долу БСП”, “И преди, и сега БСП е мафия”, а в отговор “С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем” - за властта става дума. В такава нажежена обстановка на 10 юли започва работа ВНС. На 7 август

Луканов признава,

че неговата програма

е катастрофирала

на остър завой. Започва да разработва нова. На 4 октомври се приема и Закон за борба със спекулата, която се е развихрила.

От 24 септември до 3 октомври 1990 г. Желю Желев, вече като председател на България, каквато тогава е официалната му титла, е на официално посещение в САЩ. На 25 септември има двучасова закуска с Ричард Лешер, президент на Търговската камара на САЩ, а от 11 ч - двучасов разговор с Лорънс Игълбъргър, зам. държавен секретар на САЩ. На следващия ден се среща и със Збигнев Бжежински, ръководител на Центъра за стратегически международни изследвания. На 28 септември е приет от Джордж Буш, после държи реч пред 45-ата сесия на Общото събрание на ООН.

На пресконференция в Търговската камара Желев, вече запознат с Доклада върху проекта за растеж и преход към пазарна икономика в България, наричан за кратко Програмата Ран - Ът, уверява, че българското правителство ще приеме почти всички препоръки, въпреки че то е на Социалистическата партия, наследник на БКП. Допълва, че това е програма, която обединява идеите и на БСП, и на СДС, и те могат да работят заедно. Не се случва.

Планът на Ран - Ът е изпратен в България и внесен във ВНС ден след връщането на Желев - на 5 октомври. Не се обсъжда подробно. Андрей Луканов решава, че не всичко от него може да се използва и на 9 октомври внася в Народното събрание поправка на своята стара програма и я нарича “жестока”.

В нея вече

основното е

приватизацията

Той е обявил още на 3 април, че се разрешава приватизацията на малки търговски обекти, заведения за обществено хранене и услуги, както и на граждани да притежават кораби във всякакъв тонаж, самолети и хеликоптери. Премахнато е задължението на митниците да опазват държавния монопол във външната търговия. Възползват се ръководителите на БКП по места. През август това е отменено, но през октомври отново се разрешава приватизацията. На 12 октомври става ясно, че е подготвено предложение за закриване на четирите обединения - “Булгарплод”, “Винпром”, “Булгартабак” и “Българско пиво”. За “Зърнени храни”, “Родопа” и “Млечна промишленост” се казва, че ще стане по-късно.

Очевидно за 4 дни Луканов се е запознал с проекта на Ран - Ът, но търси свой път, защото американците препоръчват незабавна приватизация на над 2200 завода и предприятия.

В средата на ноември 1990 г. Народното събрание решава програмата на Ричард Ран и Роналд Ът да се отпечата в 400 бройки и да се раздаде на депутатите, за да се запознаят с нея.

В следващ брой – Какво предвижда програмата Ран - Ът, обсъждана ли е във Великото народно събрание и как всяка от основните политически сили я използва.

Дертлиев към Луканов:

Пазете ни от

крайностите на МВФ!

Петър Дертлиев при обсъждане на програмата на Луканов на 30 октомври Народното събрание: Един капитал се набира с огромната творческа енергия на човека организатор, на човека деец, на твореца. Друг капитал се набира със спекула, с кражби, с безобразно ограбване на народа. Да на творческия капитал, не на спекулативния капитал, г-н Луканов! А Вие трябва да дадете доказателство, че сте негов враг.

Тук дойдха много чужденци да ни покажат как да оправим нещата. Имаше от Америка, от Австрия, ще доведем от Швеция. Но ще копираме ли това, което ни кажат те. Искам като предпазен призив да ви цитирам Джон Кенет Гълбрайт: “Ние налагаме на Изтока такъв вид капитализъм, какъвто ние не смеем да рискуваме при нас.” Господа, ние не искаме да имаме капитализъм, който те не смеят да правят в техните страни! И нашият капитализъм, ако наричате това капитализъм, аз бих предпочел посткапиталистическо общество, в никой случай не бива да бъде дивият капитализъм на XIX векл

Ние не можем да тръгнем, както досега вървяхме в еднолинейност. Някога правехме държавен капитализъм. Правехме еднолинейна формулировка. Ние имаме български път. Ние имаме навици на мислене, на реакция на българина в политиката, в икономиката и те са заедно със създаване на частната инициатива, на частния капитал. Ние трябва да възродим онова, което беше наше достояние.

Преди малко един журналист ме питаше: “Ако нямаше руската войска, какво щеше да бъде България?” Отговорих му: “България щеше да бъде Дания, България щеше да бъде Австрия и може би Швеция, защото нашият народ бе избрал своя път на политическа демокрация и социално творчество.”

Господа, всички сме съгласни за пазарно стопанство. Да, сме за пазарно стопанство, но и то е многолико. Ние знаем пазарно стопанство в Южна Америка. В нашата програма също има пазарно стопанство, но там пише социално пазарно стопанство.

... Има още нещо – нашите ангажименти към Международния валутен фонд. Тук трябва да признаем, г-н Луканов, абсолютно почтената загриженост за условията, които дава този фонд.

Г-н Луканов, съгласен съм с трудностите, които имате да получите заем, но трябва да кажем ясно, че приемаме поначало постановките на МВФ, но заедно с това опозицията изказва своите опасения, че много пъти крайните искания на този валутен фонд докарват до тежки социални сблъсъци, които се плащат след това страшно скъпо. От името на цяла България, не само на правителството и опозицията, моля ви, защитавайте ни от крайностите на един валутен фонд, който все пак е нещо далечно от нас, далеч от нашата действителност, далеч от нашите болки.

Г-н Луканов желае да приемем неговата програма. Г-н Луканов, програми има много. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Искаме дела, г-н Луканов.”