Интересът на даден човек към политиката може да зависи от безброй фактори - от образованието до семейната и обществената среда. Ново проучване , публикувано в списание Brain, за първи път открива кои мозъчни мрежи регулират политическата страст.

Учените не сочат мрежи, свързани с конкретни идеологии, а вериги, които влияят върху интензивността на политическото участие в целия му спектър.

Проучването анализира ветерани от войната във Виетнам със и без мозъчни наранявания. Чрез сравняването на хора, които са имали много локализирани мозъчни лезии, с тези, при които липсват, изследователският екип установява мозъчните структури, които могат да променят силата на политическите чувства. По данните от изследванията е направена карта на засегнатите зони и върху нея са нанесени данни за политическото поведение на участниците към днешна дата и преди нараняването. Оказва се, че чисто биологичните “дефекти” в областта, отговорна за когнитивния контрол и разсъжденията (префронталния кортекс), водят до увеличаване на интензивността на политическите чувства.

Докато проблеми в зоната на амигдалата, която участва в емоционалната обработка, намаляват политическата пристрастност на участниците.

Учените подлагат данните на допълнителна проверка за “замърсяващи” влияния на други фактори. Изводите се оказват универсални. Констатациите остават верни дори след отчитане на разлики като възраст, образование, партийна принадлежност, личностни черти и други невропсихиатрични характеристики.

Изследването очертава нова научна територия: неврологичната основа на нашето увлечение или безразличие към политиката. “Въпреки че повечето хора не са претърпели мозъчни наранявания, подобни на тези при участниците в проучването, нашите открития показват какви невронни вериги играят роля в интензивността на политическата ангажираност на човека по принцип”, обяснява в съобщение до медиите водещият изследовател д-р Джордан Графман, професор по физикална медицина и рехабилитация към Медицинския факултет на Северозападния университет в Чикаго.

Излиза ли, че политическата ангажираност може да е резултат от биологична особеност на мозъчната дейност, а не от някаква идеология? Анализът разкрива невронни вериги, които могат да усилят или намалят политическата ангажираност.

Резултатите от проучването показват, че нашите емоции играят огромна роля в начина, по който изразяваме политическия си ентусиазъм. И разпознаването на тези мозъчни механизми може да ни помогне да участваме по-продуктивно в политически дискусии. Това може да включва стратегии като емоционално отделяне по време на политически дебати, по-активно (и открито) изслушване на различни гледни точки и може би дори сътрудничество за споделени цели от хора с различни убеждения.

В публикация за откритието в Psychiatrist - територия на специалисти по психично здраве, се акцентира върху разсъждението дали нашият политически ентусиазъм зависи от нещо повече от идеологическите убеждения, които първоначално са го оформили. Като аргумент за сериозността на новото проучване на база картографиране на невронните мрежи в контекста на политическата страстност се напомня, че Графман е допринесъл значително в изследванията на биологичните и когнитивните основи на религиозния фундаментализъм, които помагат да се разбере как мозъкът формира вярванията.

“Не открихме мозъчни мрежи, свързани с либерална или консервативна идеология, но установихме невронни вериги, които влияят върху интензивността на политическата ангажираност в целия политически спектър - казва проф. Графман. - Това предполага, че фактори като емоциите оформят начина, по който се изразяват политически убеждения, вместо да се определят от самата идеология.” Според професора констатациите съдържат преки послания и към клиничните невролози и психолози. Към момента невропсихиатричните оценки рядко включват въпроси за промени в политическото поведение, но Графман предполага, че трябва. “Подобно на други аспекти на социалното поведение, оценките трябва да обмислят въпроса дали пациентът е претърпял промени в политическите си нагласи след мозъчната травма”, казва той. Препоръката не прекрачва по-натътък, но косвеното значение на извода сякаш се подразбира интуитивно.