От 2014 г. само синодът решава за названието на храма

Патриарх Даниил и Светият синод на Българската православна църква дадоха остър отпор на идеи за преименуване на храм-паметника “Св. Александър Невски” и на едноименния площад в София.

В интервю за БНР преди дни патриарх Даниил каза:

Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес - ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм? Мислим ли за това? Ние какви сме?

Безродници ли ще се наречем?

Според патриарха тези призиви идват от нецърковните среди.

Хора, които не ходят на богослужение в “Св. Ал. Невски”, но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът.

Всъщност главният аргумент срещу настоящето име на храма и площада е, че Александър Невски няма връзка с българската история и България като цяло. На това мнение е и историкът и бивш ректор на СУ “Св. Климент Охридски” акад. Иван Илчев.

Хубаво е името да не е на човек, който няма значение за българската история. Имената на повечето храмове у нас са на хора, които отдавна са влезли в българската обредна традиция, обясни той пред “24 часа”.

Идеята за построяването на храма е дадена от Петко Каравелов на Учредителното народно събрание през 1879 г. в Търново и първоначалният замисъл е той да се построи в старопрестолния град, а не в София. А изборът на името е бил в чест на император Александър II заради ролята на Русия в Освобождението на България след Руско-турската война. Покровител на императора е Александър Невски.

През 1882 г. княз Александър Батенберг решава храмът да е в София, но още при изграждането присъства политическият привкус. Батенберг иска да спечели симпатиите на новия руски император Александър III. Tехните отношения са противоречиви и довеждат до детронирането на Батенберг с проруски преврат през 1886 г., разказва пред “24 часа” историкът доц. Светослав Живков. Самият той е част от “Синя София”, чиято инициатива е площадът да се преименува на “Св. Иван Рилски”.

Така или иначе, храмът започва да се гради в края на XIX в.

Построен е през 1912 г., но не е осветен

- тоест все още не е действащ.

Нещата се променят през пролетта на 1916 г. Името на храма става “Св. св. Кирил и Методий”, след като Русия напада България няколко месеца по-рано, а руски хидропланери атакуват морската ни столица Варна. Парламентът отвръща с реципрочна мярка и така правителството на Васил Радославов сменя името на църквата.

Това се случва след много спорове в парламента. Но дори Иван Вазов, който е бил отявлен русофил, е подкрепял идеята, уточнява историкът проф. Христо Матанов.

През 1920 г. името е възстановено на “Св. Александър Невски” по време на кабинета на БЗНС на Александър Стамболийски, в чието правителство влизат две от старите русофилски партии - народняците и прогресистите.

Това е периодът след Първата световна война - по време на Октомврийската революция и гражданската война в Русия. Според доц. Светослав Живков с този жест българското правителство се опитва да спечели симпатиите не на тогавашна Русия, а на бялата емиграция, която е в много близки отношения със западните държави по това време.

Не го правим толкова заради самата Бяла Русия, а да разчупим изолацията ни след Първата световна война

Това е времето, когато България приютява хиляди не само офицери, но и обикновени руснаци, бягащи от ужасите в Русия, разказва доц. Живков. Храмът е осветен с това име през 1924 г. и оттогава не е преименуван.

В периода след падането на социалистическия режим възникват дискусии и за името на храм-паметника “Св. Александър Невски”, но те са по-скоро спорадични. БПЦ обаче защитава името на храма и неговия символичен характер.

След началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г. се засилва старото разделение на русофили - русофоби и темата за името отново добива актуалност дори от представителите на църквата, казва пред “24 часа” богословът проф. Иван Желев, директор на дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет от 2002 до 2006 г.

Има хора от църковните среди, но не от ръководството, които свързват всичко с Владимир Путин и руската църква. Да имаш памет за миналото, не означава, че служиш на този или онзи. Трябва да си знаем историята и да помним.

Според проф. Желев темата се преекспонира прекалено много и трябва да се остави да отшуми.

“Св. Иван Рилски” би било по-подходящо име за църквата, казва пък проф. Христо Матанов, който също е бил директор на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет (1993 – 1996 г.).

Св. Иван Рилски е основател на българското монашество. Такъв е и примерът с катедралния храм “Свети Сава” в Белград, който носи името на покровителя на сръбската държава през Средновековието. Въпреки това съм на мнение, че името трябва да си остане такова, каквото са дали тези, които са предлагали строежа на храма. Поначало една нация е стабилна, когато не сменя имената на такива ключови обекти, споделя проф. Матанов.

Той е убеден, че докато патриарх Даниил е начело на БПЦ, името на храма няма да се промени. Но не само защото той е против, а и защото законодателството не го позволява, както е било възможно през 1915-1916 г. чрез обсъждане в парламента. През 2014 г. с решение на Министерския съвет служебното правителство с премиер проф. Георги Близнашки връчи на тогавашния патриарх Неофит нотариалния акт за собственост на храм-паметника “Свети Александър Невски”.

Сини общинари зоват площадът да стане "Св. Иван Рилски", митрополитите - против

През септември 2024 г. общински съветници от “Синя София” внесоха доклад за преименуването на площад “Св. Александър Невски” с името на св. Иван Рилски. Идеята срещна яростен отпор от Светия синод, който се обяви срещу идеята. Площадът пред катедралата е неразделна част от историята на Родината ни и е неразривна част от всички събития, свързани с Българската православна църква – Българска патриаршия, през последните сто години, което го прави не просто един общински площад, а неизменно историческо място, пряко свързано с Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, се казва в позицията на синода.

Оттам обръщат внимание, че имената на площадите в столиците и големите градове съответстват на имената на катедралите, построени от вярващите християни през вековете - площадът пред катедралата в Брюксел “Св. Михаил и св. Гудула” носи името на св. Гудула, площадът “Св. Петър” в Рим, пл. “Сан Марко” във Венеция.

Според доц. Светослав Живков предложението не е просто площадът да се преименува и да не е Александър Невски, а да бъде кръстен на св. Иван Рилски - покровител на българския народ, живял по времето на цар Петър в българските земи, признат не само от БПЦ, но и от народа.

Според него Александър Невски е един от князете на едно от руските княжества. Той е татарски васал и благодарение на топлите си отношения с татарската орда успява да засили влиянието си в руските земи. Но това няма общо с българската история.

Според доц. Живков св. Гудула е светица, живяла в белгийските земи в Ранното средновековие, св. Петър е основател на църквата в Рим и първият римски епископ, а Марк е нямал общо с Венеция, но мощите му са спасени от венецианци в Египет.

Историкът подчертава, че инициативата за преименуването се отнася само за площада.

Като християни и консервативни хора ние знаем, че това няма как да се случи през главата на църквата. Но Светият синод няма политическата или моралната власт да налага на Столичната община решения. Имената на площадите не са в неговите прерогативи.

Доц. Живков уточнява, че трябва да се има предвид, че за християнската религия е важно, че храмът е осветен под това име. Но призовава за повече чуваемост и диалог.