• Няколко варианта за газопроводи могат да освободят ЕС от зависимостта от Русия: от Израел, Катар, Ирак или Иран
• Проектите са за милиарди долари и изискват стабилност

Падането на сирийския президент Башар Асад и режима му може да отпуши възможността Европа да намали зависимостта си от руския газ. Вариантите са или от Израел през Сирия и Турция, или от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция. Първият път е по-пряк, като турски издания пишат, че има как Старият континент да получава 60% от горивото си от Израел.

Бившият президент като съюзник на Русия не позволяваше строителството на свързващ газопровод. Ясно е, че в зона на конфликт не може да се гарантира безопасността на инфраструктурата. Оставайки в Сирия, Кремъл продължи да контролира част от потоците към Европа. В момента Старият континент все още зависи от газта на Москва, въпреки че тя е много по-малко от преди, когато функционираха двата клона на тръбопровода "Северен поток".

Израел откри в последните 15 години две големи находища на природен газ. Едното е "Тамар", а по-голямото е "Левиатан" - съответно с 240 милиарда и 450 милиарда кубически метра. Има и две по-малки. От 2018 г. Тел Авив изнася газ за Египет.

Преди 2 г. при свое посещение в Йерусалим председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС проучва начини за засилване на енергийното сътрудничество с Израел. Тогава актуалното обаче бе да се прокара подводен захранващ кабел и газопровод в Източното Средиземноморие. По време на посещението ѝ беше подписан Меморандум за разбирателство (MOU) между ЕС, Израел и Египет. "Това е инвестиция както в енергийната сигурност на Европа, така и в енергийната сигурност на Израел", коментира Фон дер Лайен.

След падането на Асад може да се мисли за по-евтин вариант - през Сирия, защото дъното на морето край Кипър е вулканично и евентуалното прокарване на съоръженията към Гърция ще бъде изключително трудоемко и скъпо.

И докато израелските находища са разработени, тези в съседен Ливан, които са част от същия басейн, изобщо не са. Точните морски граници са очертани, но нищо не е направено. "Причината е, че "Хизбула" не позволяваше - обясни журналистът Мохамед Халаф. - Сега вече след атаките на Израел групировката изгуби властта си и може да се започне работа. Но ще изисква време и пари."

Според него перспективата е далечна, макар отдавна да се говори за този газопровод от Израел през Йордания или Сирия към Европа. Нямаше как да се случи при Асад, но и в момента няма държава там. Временното правителство е до март. Нито една държава няма да захване съвместни проекти с "Хаят Тахрир ал Шам", докато е в списъка на терористите. Засега не е махната оттам. Американците на този етап твърдят, че всичко зависи от действията им.

Така или иначе, Сирия остава една от ключовите точки по трасетата на газта към Европа. Другият вариант е да дойде от Катар, който в последните години усилено си сътрудничи с Турция. Подобно предложение вече беше поставено на масата през 2009 г., но бившият сирийски президент Башар Асад го отхвърли. След това започна гражданската война и нямаше как да бъде подновено. Бившият емир на Катар - шейх Хамад бин Халифа ал Тани, е казал пред изданието "Национал" в Обединените арабски емирства, че няма търпение идеята да се реализира.

Емирството е богато на находища - там е най-голямото газово поле и е третото в света по петролни залежи след Русия и Иран. Страната притежава 23,871 трилиона куб. м газ. Петролът ѝ е 25 милиарда барела. Общо в света са 1,757 трилиона барела.

Катар и Турция предвиждаха прокарването на газопровода да струва 10 милиарда долара и да обхваща 1500 км, като транспортира газ от огромното ирано-катарско находище Южен Парс/Северен купол в Персийския залив до Европа през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и турските терминали. Като количествата от богатия емират може да са много по-големи от тези, които осигурява Азербайджан на Европа (13 милиарда куб. метра годишно).

Вторият предложен маршрут минаваше през Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак. Но въпросът се усложнява от желанието на саудитците за създаване на Палестинска държава – те създадоха международна коалиция и обвързаха с нея всичките си действия.

Катар потърси алтернативни пътища. Модерната технология за втечнен газ му позволява да доставя газ по целия свят без фиксирана тръбопроводна инфраструктура. През февруари 2024 г. "Катар Енерджи" обяви плановете си за разширяване на проекта North Field LNG с North Field West. Чрез него емирството възнамерява да увеличи производството на втечнен газ до 142 милиона тона годишно до края на 2030 г.

Така избягва строителството на газопроводи, провалени от Асад. Според информация на Франс Прес с отказа си преди 15 г. той е искал да защити интересите на своя съюзник Русия, която е основен доставчик на газ за Европа. Преди войната в Дамаск бе утвърдена "Стратегия на четирите морета", която предвиждаше страната да се превърне в транзитен център за газови потоци между Персийския залив, Черно море, Кавказ и Средиземно море. За целта трябваше да се построят 6300 км газопроводи и петролопроводи през Сирия.

Сега проектът отново става актуален. По този повод турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар заяви: "Ако Сирия постигне единство и стабилност, защо не? Ако това се случи, маршрутът трябва да е обезопасен. Да се надяваме, че ще стане така."

По-рано през годината турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турският газов хъб може да осигури на Европа 100 милиарда кубически метра газ. За сравнение, Русия осигурява 155 милиарда куб.м. Съседната ни страна печели и икономически, и политически от развитието в Сирия.

Първата стъпка беше още през 2023 г., когато Анкара помогна на Азербайджан да победи в Нагорни Карабах, докато Владимир Путин бе принуден да се примири, че арменските му съюзници губят. След унищожителните военни действия в Украйна и потърсената от Северна Корея помощ Русия не може да участва и в друг конфликт. Не можеше вече активно да подкрепя Асад.

Голяма част от руските части бяха изтеглени от Сирия. Но след победата през 2015 г. те се ограничиха до въздушни бомбардировки, а сухопътните войски бяха само специални части и наемници от частната военна група "Вагнер". По земя помощта за Асад дойде от гвардейците на ислямската революция на Иран.

Но след началото на войната в Украйна Москва остави малко бойни сили в Сирия. Техеран междувременно отслабна след ударите на Израел срещу приятелите му от "Хизбула" и "Хамас", като бяха прекъснати пътищата за оръжейни доставки.

В това време Турция не се е отказала от своите регионални интереси. Югоизточната ни съседка може да разпределя газ не само от Катар. Близкият изток е богат на суровини. От 2003 г. започна изграждането на т.нар. Арабски газопровод. Досега е готова връзката Ариш - Египет и Акаба - Йордания, която е 300 км, но конфликтът в Сирия спря строителството на следващите етапи. Предвиждаха се още 900 км през Йордания и Сирия с отклонения до Ливан и Израел. Имаше план и за свързването му с Турция (300 км от Хомс), но това беше прекъснато с избухването на сирийската война през 2011 г. Ако Сирия излезе от кризата и властта се демократизира и стабилизира, тези планове на теория се възстановяват.

Предвиждаше се капацитетът на Арабския тръбопровод да е 10 милиарда кубически метра от Египет, които да се изнасят до Сирия и останалите страни в региона.

"Това са много отдавна маркирани схеми - коментира арабистът проф. Владимир Чуков. - Но в Сирия не се говори за това. Засега всичко са хипотези и предположения, много е рано да се очакват резултати."

В Ирак също има много газ, който може да тръгне през Сирия към Европа, но там има размирни райони в Иракски Кюрдистан, дори има тръбопровод към Сирия, който бе спрян и на този етап не може да се предприеме нищо. Но всичко е въпрос на договорки, пари и работа.

Разбира се, съществува теоретично и вариантът газ към Европа да се доставя от Иран. По предварителни разчети газопроводът Иран - Сирия щеше да пренася ирански газ през Ирак и Сирия до средиземноморските пристанища за транспортиране на втечнен природен газ към Европа през шиитски коридор. Но това не може да се случи, докато на власт е аятолах Али Хаменей.

Тел Авив вече нанесе няколко удара по ислямската държава и изглежда, че няма намерение да спре. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната му унищожава регионалната "ос на злото" на своя основен противник. А според авторитетното американско издание "Уолстрийт Джърнъл" новоизбраният президент Доналд Тръмп е готов на всичко, включително и на превантивни удари срещу Иран, за да им попречи да създадат ядрени оръжия.

Всичко това не може да се случи с магическа пръчка. Така че докато не бъдат решени политическите проблеми, газопроводите от Близкия изток към Европа ще почакат.