• "Лош ученик и добър футболист, който трябваше да пасе крави като малко момче с треперещи колене", казва за себе си железният Ули Вегнер
• 82-годишният германец кара любимото си протеже да се бие осем рунда със счупена челюст, за да защити титлата си
• Обещанието му към Пулев го кара да забрави болежките си от последните 3 години - второ счупване на бедрена шийка, коронарна болест и тумор на дебелото черво

В трудните следвоенни години в ГДР гладът, бедността, спортът и копнежът за признание определят живота на "лошия ученик и добрия футболист, който трябваше да пасе крави като малко момче с треперещи колене."

Това казва за себе си Ханс-Улрих "Ули" Вегнер - легендарният треньор по бокс, който изведе Кубрат Пулев до регулярната световна титла на WBA при най-тежките. С победата си над Махмуд Чар Кобрата сбъдна не само своята мечта, но и тази на 82-годишния специалист в бокса. Вегнер тласка много шампиони до олимпийския и световен връх, но за първи път има отговорността за такъв триумф в свръхтежка категория.

Германецът се завърна до Пулев, въпреки че последните няколко години се бори със сериозни здравословни проблеми. Вегнер работи с българина и през 2020 г. - скоро след първото си сериозно счупване на бедрена кост, като го подготвя за двубоя срещу Антъни Джошуа. 

А последните три години за треньора са белязани от втора сложна фрактура на шийката на бедрената кост при падане в новогодишната нощ на 2022 г., тежко коронарно заболяване и отстраняване на тумор на дебелото черво, открит случайно през 2022 г.

Но ето го отново на линия. За него няма извинения.

Вегнер има железен и безкомпромисен стил, като самият той е отгледан в дисциплина и ред, а боксьорите му го наричат Генерала. Дръзките му и отличителни изказвания от ъгъла на ринга го превръщат в най-популярния специалист в Германия, станал "Треньор по бокс на годината" невероятните 16 поредни пъти.

Историята помни неотстъпчивостта му при един от мачовете на арменеца Артур Абрахам, който се превръща в легенда на немския професионален бокс благодарение на Вегнер. На Световната купа през 2006 г. атлетът се изправя за защита на титлата си срещу колумбийско-пуерториканския боксьор Едисън Миранда. В четвъртия от дванадесетте рунда на двубоя от ъгъла на Абрахам се чува: "Счупена челюст!".

Ули Вегнер се колебае, отдалечава се за кратко с кърпата в ръка и се връща с решително изражение: "Кой? О, изобщо няма нищо счупено! Хайде сега, Артур! Вече решихме съвсем различни неща! Бъди мъж, човече! Сега трябва да се събереш, ти си по-умен!"

И след типична между двамата сцена на шепот с юмруци Абрахам излиза отново срещу опонента си за още цели осем рунда с двойно счупена челюст. И печели.

Тогава това е голям риск за легендарния треньор, за репутацията и имиджа му, но в крайна сметка протежето му се превръща в герой.

Има една поговорка, която се приписва на актьора Фреди Куин и която е движеща сила за Вегнер: "Нищо не е толкова старо, колкото вчерашния успех."

Германецът естествено умее да води трудни битки на най-непредвидимия и безпощаден ринг - живота.

Ханс-Улрих се ражда през 1942 г. в град Шчечин, който скоро след това (след края на Втората световна война) става част от Полша. Подобно на много други немски семейства, живеещи там, фамилия Вегнер бяга в близката Германска демократична република.

Докато е в училище в Пенкун (Западна Померания), Ули гледа крави, за да припечелва, а по-късно се обучава за монтьор на трактори и селскостопански машини. След като завършва задължителната казарма, той се обръща към спорта.

Младото момче мечтае да стане футболист и да подсили отбора на армейския спортен клуб в Росток. Още не знае, че това не е неговият път, но докато се стреми към влизане във футболния отбор, е привлечен на ринга от треньор по бокс. Без да е водил истинска битка преди това, той с лекота печели боксовата щафета на ASK.

Тъй като източногерманският комунистически режим спонсорира спорта, да станеш успешен боксьор аматьор, е от полза за цялото семейство Вегнер.

Ули слага ръкавиците и участва в 176 битки от 1963 до 1970 г. През последната си година е капитан на местния отбор BSG Wismut Gera, с който става национален шампион на ГДР - върховното постижение в края на неговата успешна аматьорска боксова кариера.

Още тогава той вече се готви да стане треньор по бокс. Чувства, че не е постигнал най-високите цели - национални титли, състезания на олимпийски игри и световни първенства, и копнее да го направи като наставник.

"Бях не само амбициозен, бях алчно амбициозен."

Вегнер става старши треньор на BSG Wismut Gera. Попива много от по-опитните източногермански и съветски треньори, с които прекарва време.

"Преди нас в ГДР имахме отлични инструктори, отлични обучители. Научих изключително много от треньори по бокс от Куба и Съветския съюз - признавал е той. - Имам малко от манталитета на руската стара школа".

Скоро неговите протежета започват да печелят национални титли, а през 1985 г. Йорг Тейхе става световен шампион за юноши. От 1979 до 1990 г. Вегнер работи за Berliner TSC. И докато си създава име като един от най-добрите млади треньори в Източния блок, самият Източен блок започва да се разпада.

Падането на Берлинската стена през 1990 г. предизвиква еуфория за милиони репресирани източноевропейци, но първоначално за Ули това означава безработица. Само след няколко месеца без работа обаче, през 1991 г. DABV (Германската боксова асоциация) му предлага да стане главен треньор на отбора по бокс на обединена Германия.

Вегнер е готов да се отплати за този шанс и през петте години, през които е начело, неговите боксьори печелят над 150 медала на олимпийски игри, световни и европейски първенства.

През 1996 г. Вилфред Зауерланд се утвърждава като един от водещите промоутъри на бокса както в Германия, така и в Западна Европа. През 1995 г. неговият съперник Клаус-Петер Кол, собственик на Universum Box-Promotion, отправя предложение на Вегнер да тренира неговите професионални бойци. Ули отказва с извинението, че е съсредоточен върху това да заведе немския си отбор по бокс на олимпиадата през 1996 г. в Атланта. Тайно обаче изпитва голямо уважение към Вилфред Зауерланд и предпочита предложение от него. Треньорът често е заявявал, че парите никога не са били движеща сила за него. А чаканата оферта не закъснява.

Зауерланд му предлага не просто работа, а да създаде своя династия от професионални бойци. Естествено, Вегнер приема, като води със себе си топаматьори и бъдещи световни шампиони като Свен Отке и Маркус Бейер.

Така, когато се премества в боксовата конюшня на Зауерланд, първо в Кьолн, а след това в Берлин от 2003 г., кариерата на Вегнер прави нов скок. Особено през 14-те години в броудкастъра ARD, когато вечерите на битките в предаването Boxen im Erste достигат до милионна аудитория и всички говорят за звездите Свен Отке, Маркус Бейер, Артър Ейбрахам и Марко Хък.

Вероятно най-дългата връзка на Вегнер с негов боец е тази със Свен Отке. В крайна сметка той става десеткратен национален шампион за аматьори, състезава се на олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 г. и е коронован за европейски шампион през 1991 и 1996 г. Отке напуска аматьорите с рекорд 256-47-5, а когато става професионалист през 1997 г., запазва Вегнер като свой треньор.

Може би най-специален за Генерала от неговите шампиони остава роденият в Армения германец Артур Абрахам. Първоначално той блести като изключителен колоездач, преди да открие бокса. Абрахам става професионалист през 2003 г. и поема работа като спаринг-партньор на Свен Отке. Вегнер е толкова впечатлен от младия Артур, че го взема под крилото си. Двамата развиват много близки отношения като баща и син. Ули остава негов треньор в продължение на 15 години до "пенсионирането" му през 2018 г. А в една епоха, в която германската публика се влюбва във Владимир и Виталий Кличко, Абрахам се радва на почти същата популярност.

Не е изненадващо, че успехите на Вегнер с много боксьори мотивира "Зауерланд" да му даде доживотен договор.

"Имам това в писмен вид. Докато мога да се кача по стълбите до ринга, мога да работя", коментира треньорът през декември 2019 г.

Същата година след известни разногласия фитнес залата на "Зауерланд" на територията на Олимпийския стадион в Берлин трябва да затвори. За Вегнер, който работи там с толкова много сърце и душа, това е много тъжен край. Боли го, но за кратко.

Да, може да се пенсионира и да живее спокойно заедно с втората си съпруга Маргарет в Берлин, като горд баща на цели три деца, но в същото време не може. Не може да стои далеч от бокса. Признава, че не е станал милионер от работата си, но не копнее за лукс. Миналата година съвсем заслужено Вегнер е въведен в германската зала на славата.

И въпреки здравословните си проблеми от последните няколко години той доказа, че се чувства в стихията си в ъгъла на ринга. Макар че го боли след второто счупване на бедрената кост, Вегнер споделя през 2023 г. пред немско издание, че е дал едно обещание, което го кара да забравя неразположението и да мисли за световна титла.

"Обещах на Кубрат Пулев да го подготвя", казва Вегнер.

И успя да сбъдне две мечти.