• Ребрандираният джихадист Джолани с кръв прогони Асад, както някога Ел Команданте принуди Батиста да бяга от Куба

• Кубинецът се провали в баланса между САЩ и СССР, на духовния му наследник предстои по-сложен пъзел с взривоопасни интереси

Животът на ребрандирания джихадист от „Ал Кайда" Абу Мохамед ал Джолани, който с бунтовниците свали от власт Башар Асад, поразително напомня този на лидера на кубинската революция Фидел Кастро. Те не само че си приличат като две капки вода, но са били изправени и пред почти идентични предизвикателства в живота.

Джолани е роден в саудитската столица Рияд в сирийското семейство на петролен инженер, но съдбата е предначертала за него друго бъдеще. За негова беда баща му не може да се примири с режима на Асад и е хвърлен в затвора.

Кастро също израства в заможна фамилия и благодарение на образованието си успява да стане адвокат в Хавана. Младият юрист, защитавайки бедни и едва свързващи двата края хора, е дълбоко огорчен и в един момент захвърля удобния и охолен живот. През 1952 г. се кандидатира за депутат, но преживява провала тежко, защото точно тогава е направен преврат и на власт идва проамерикански настроеният Фулхенсио Батиста. 

Кастро приема загубата лично и за да възстанови справедливостта, както той си я представя, заедно с брат си Раул създават въоръжена група. Тя има една-единствена цел – да свали от власт Батиста и Кастро да я узурпира на свой ред.

Горе-долу по същия начин Джолани възмъжава, обладан от мисълта за сурово отмъщение. След инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. кипящият от енергия младеж е обхванат от неистов стремеж за вендета за смъртта на хиляди невинни. Така съвсем естествено се стига до етапа, когато ентусиазмът му е забелязан от иракските командири.

За тях Джолани изглежда изключително перспективен – той е жаден за мъст, по произход е сириец, а в Ирак все още има среди, които търсят реванш и мечтаят да завземат част от територията на Сирия.

Благодарение на цялото това съвпадение от фактори той е идеалният човек за сеещата терор и ужас „Ал Кайда". Разбира се, Джолани там моментално попада в полезрението на американските служби, защото за тях е стопроцентов терорист. Още повече, по това време той убедено подкрепя стремежа на групировката да свали Башар Асад от власт и да установи ислямисткия закон на шериата в Сирия.

Очевидно за САЩ е бил изключително опасен, защото според различни медии те обявяват награда за залавянето му между 10 и 20 млн. долара. Така някъде през 2006 г. войнстващият радикалист е задържан и е вкаран зад решетките в американски лагер в продължение на пет години.

Защо е пуснат, така и не става ясно, но след това той преживява необяснима трансформация. Ако през 2013 г. Джолани дава интервю за „Ал Джазира", в което е обвит в шал, с гръб към камерата, то през 2021 г. той разрешава на американската програма Frontline не само да заснеме лицето му, но и вече е облечен с риза и сако.

В интервюто той енергично отхвърля тезата, че е терорист, защото винаги се е противопоставял на убийството на невинни. Нещо повече, той отбелязва, че тръгвайки с няколко бойци от Ирак, формиращи сирийския клон на „Ал Нусра", броят им бързо нараства, но те никога не са представлявали заплаха за Запада.

Той е категоричен, че участието му в „Ал Кайда" е приключило и дори когато е бил в организацията, със съратниците му са били против извършването на каквито и да е операции извън Сирия.

Всъщност това е основната разделителна линия с ИД, срещу която воюват не само САЩ и техните съюзници, а и много групи, на които им е дошло до гуша от терора и бруталната жестокост на джихадистите.

Но за разлика от тях Джолани мисли доста по-перспективно, защото паралелно с тежките въоръжени сблъсъци със силите на Башар Асад той създаде и „Правителство на спасението" с администрация, готова във всеки момент да влезе във властта и да управлява. 

Нещо повече, Джолани успокои пъстрата религиозна общност в Сирия – включително християните и алавитите, че те, домовете и имуществото им ще бъдат защитени, настоявайки, че към всички ще се проявява милост.

Самият той всячески се стреми да се представи като човек от народа, който няма нищо общо с „Ал Кайда", дори създаде бюро за оплаквания, където всеки може да подаде жалба срещу неговия фронт HTS. Медиите все по-често ще го засичат с военна униформа и шапка, подобна на тази на Ел Команданте.

Горе-долу такава е съдбата и на кубинския революционер Фидел Кастро, който през 1956 г. заедно с радикално настроени съратници като Че Гевара започва партизанска съпротива срещу Батиста. Днес ликът на Че може да наднича от много сувенири и плакати, но десетки сериозни изследвания установяват, че той е бил безжалостен убиец. Разпоредил е и лично е участвал в редица екзекуции и съкратени процеси на десетки „врагове и заподозрени за врагове".

Така с много кръв и жестокости, един от въоръжените пробиви на Кастро и групата му се оказва толкова успешен, че Батиста е принуден да напусне властта и да бяга.

Също както направи и Башар Асад, който заедно с цялата си фамилия се оказа сърдечно приютен в Москва.

Сега Джолани ще бъде изправен пред предизвикателство, подобно на това, пред което е стоял и Кастро. Ако Ел Команданте е трябвало да балансира само между СССР и Америка, то сириецът ще е принуден умело да жонглира между Русия, САЩ, Иран, Ирак, Израел и Турция. Част от тях имат териториални претенции към страната, а други искат да контролират ситуацията по геополитически съображения.

Мака да държи да е независим, за да задържи крехката си власт, Кастро приема щедро финансиране от СССР, а в замяна Кремъл настоява да разположи до Куба ракети със среден радиус на действие. Естествено, насочени срещу САЩ. Вашингтон не може да го допусне, защото разстоянието е толкова близко, че ако бъдат изстреляни, в Белия дом няма да могат да реагират. Затова настояват за незабавно оттегляне. Съветският лидер Никита Хрушчов отказва и през 1962 г. ситуацията ескалира, палейки Карибската криза. В продължение на две инфарктни седмици от 14 до 27 октомври 1962 г. светът е изправен пред ядрен холокост. Хората по цялата земя си отдъхват, когато най-накрая лидерите на Съюза и САЩ Хрушчов и Кенеди постигат споразумение. Кастро, макар и да симпатизира на младия американски президент, така и не успява да се отърве от съветската мъртва „хватка", тъй като Кенеди е убит няколко месеца по-късно.

Сега на Джолани му предстоят още по-сложни пируети, защото тепърва ще е принуден да балансира между много и все взривоопасни интереси.