Преди 30 години през декември се случи нещо, което едва ли ще бъде повторено в историята на България. Христо Стоичков получи "Златната топка" на френското списание "Франс футбол". Трофеят се дава на най-добрия играч в Европа. Заради неповторимостта на този момент "24 часа" започва поредица, която да покаже някои важни моменти отпреди 30 години, които останаха скрити през последните десетилетия. Със специални благодарности към Десислава Бинева, ръководител на Българския културен институт в Париж, за изключителната помощ.

По регламент през далечната 1994 г. във вота за присъждане на "Златната топка" участват журналисти от 49 държави в Европа. Всеки има право да посочи петима футболисти, като първото място носи 5 точки, а петото - една. След това точките се събират и така се подреждат всички.

Обикновено в такива допитвания избиват доста лични пристрастия, особено в онези години, когато нямаше предварително номинирани за наградата. Обикновено всеки гледа да пробута някой свой сънародник. Но да пропуснеш някой от най-добрите е доста рядко.

Така в 39-ата анкета един-единствен журналист решава, че Христо Стоичков не е достоен за негови точки. Това е Ханс Хубер от австрийската телевизия ORF. Този вот вероятно е предвестник за отношението на Австрия към България, след като ни държаха години извън Шенген, въпреки че сме изпълнили всички условия.

Хубер слага на първо място италианеца Паоло Малдини от "Милан". След него подрежда румънеца Джика Хаджи, който е в "Бреша". На трето място поставя Деян Савичевич от "Милан". Четвърти според него трябва да е сънародникът му Ото Конрад, вратарят на "Вюстенхоф" (Залбург), предшественика на днешния доминант там "Ред Бул". Той извежда тима до финал за купата на УЕФА, който е загубен от "Интер". И последната му точка отива при Юрген Клинсман, който рита първо за "Монако" и след това за "Тотнъм".

Всъщност не може да се твърди, че мрази балканците, защото включва двама от тях в петицата си, но явно има неприязън към България. Вероятно заради 1:4 от нас година по-рано.

Хубер е роден на 21 януари 1944 г. в Прага, където баща му е бил офицер от Вермахта. Семейството се прибира във Виена, когато е на 4 години и говори само чешки. Завършва философия в Университета на Виена, но се насочва към журналистиката. Първата му работа е в АПА, а от 1967 до 1983 г. е в един от най-големите вестници "Ди Пресе".

През 1975 г. започва да прави кратка спортна програма в 20 часа по ORF1. 9 години по-късно вече е редактор в спортната редакция. Оглавява я през 2007 г., като сменя Елмар Оберхаузер. Пенсионира се на 1 юли 2009 г. Десетилетия е член на легендарния благотворителен футболен отбор "Копа Пеле", като последният му мач е на 78 години.

Години наред коментира олимпиади, световни първенства по ски, европейски, Шампионска лига. Негов е един от вечните лафове в австрийската телевизия преди мача на националите с Швеция през 1997 г.: "Шведите ще са твърд орех, който да счупим", казва той. Според австрийците вероятно това е еквивалент на "Господ е българин" на Николай Колев-Мичмана в последните секунди на мача ни на "Парк де Пренс", който ни класира на световното в САЩ през 1994 г.

Ханс Хубер е автор и на няколко книги, например за олимпиадата в Монреал или ски сезона през 1978 г. Той публикува и биографията на близкия си приятел Ернст Хапел. Неразделен е с друго голямо име в австрийския футбол Херберт Прохазка. С него пък пише "Нашите мачове".

Хубер живее във Виена и се радва на три внучета. Не успял да си отпразнува 80-ата си годишнина, защото съвпаднала със спускането в Кицбюл. Смята, че в момента няма истинска спортна журналистика, защото младите само гонели кликове и дори не познават историята на спортовете, за които пишат.

Усилията на Хубер обаче са напразни. Стоичков е посочен на първо място в 28 от другите анкетни карти, което го прави един от най-убедителните победители в историята. Освен в това в 13 е втори, в 5 - трети, и в по една - четвърти и пети. Така събира 210 точки. Вторият - Роберто Баджо, е едва със 136. Трети остава Паоло Малдини със 109.

Втори по първи места в анкетата е Малдини, който обаче има само 8 спрямо 28 на Камата. Баджо е само с 6. В четири първи е един от най-близките приятели на Камата - Джика Хаджи. И с по една "победа" са шведите Томас Бролин и Томас Равели, както и Юрген Клинсман.

Стоичков категорично е най-успелият българин в класацията за "Златната топка".

Първите си три точки получава през 1991 г. с едно трето място във вота. Това му отрежда 13-ото място, което разделя с Айтор Бегиристайн-Чики от "Барселона", вратаря на "Оксер" и френския национален отбор Брюно Мартини, ирландската звезда на "Астън Вила" Пол Макграт, големия уелсец от "Ливърпул" Дийн Соундърс и легендата на Швейцария Стефан Шапюиза, който тогава е в "Борусия" (Дортмунд).

След това идва "откраднатият" трофей през 1992 г.. Цяла Европа е на колене пред Стоичков, но не и участиците във вота. В крайна сметка нидерланският голмайстор на "Милан" Марко ван Бастен го изпреварва с минималните 18 точки. След като цели деветима от 29 участници "забравят" звездата на "Барселона".

"В "Барселона" сме поне трима, които заслужаваме приза - аз, Куман и Лаудруп. Ван Бастен е страхотен играч, но аз заслужавам повече "Златната топка" от него. Той също е наясно с това, но Силвио Берлускони използва влиянието си, за да може холандецът да спечели", отсече тогава Камата.

Година преди триумфа Стоичков получава две четвърти и две пети места, което го подрежда 12-и заедно с голямата звезда на Нидерландия Руд Гулит, който е в "Сампдория", и великия вратар на Дания и "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел.

През 1995 г. Христо получава цели 7 гласа (1 за второ място, 1 - за трето, 2 - за четвърто, и 3 - за пето) и с 14 точки е 14-и заедно с португалеца Пауло Мануел Соуса от "Ювентус".