Орлин Горанов я избра за победител в "Пееш или лъжеш", без да знае чие дете е

Преди десетина години малко момиче пее в стаята на баба си Цена Бояджиева, която е ръководител на галерия “България”. Докато случайно минава по коридора, го чува големият композитор Борис Карадимчев, автор на някои от вечните хитове като “Бяла тишина”, “Хора и улици”, “Нашият град”. Не след дълго той казва на близките на детето, че наистина е талантливо, има музикален слух, пее вярно. И съвсем скоро момиченцето става част от детския му хор “Пим-Пам”.

Така малката Беатрис още в невръстна възраст започва да се занимава с пеене, а преди няколко дни и зрителите на Нова тв се убедиха в таланта ѝ. 15-годишното момиче участва в шоуто “Пееш или лъжеш”, което телевизията показа в неделя. В него Орлин Горанов трябваше да определи измежду осмината участници кой “пее” и кой “лъже” на сцената, а на финала да остави своя фаворит, с когото да изпълни “Светът е за двама”.

Орлин избра Беатрис и беше приятно впечатлен още когато тя запя първите думи. Без да знае, че това е дъщерята на продуцента Джуди Халваджиян, който предварително се е разбрал с момичето си, ако тя спечели първото място, да дари парите от победата за благотворителност. С нея до финала стигна и Венцислав Николов, възпитаник на Етиен Леви и вокалист на групата Teraflora.

Идеята Беа да участва в “Пееш или лъжеш” хрумва на двама от основните двигатели на шоуто - режисьора Рафи Бохосян и продуцента Кирил Киров-Кико. Двамата я виждат и чуват как пее на няколко общи събития, сред които и на празника за 20-годишнината на “Господари на ефира”. Затова един ден Кико звъни на Джуди Халваджиян и направо го пита: “Защо да не вкараме Беа в “Пееш или лъжеш?”.

“Ако мислите, че е подходяща, добре. Ама е хубаво да не печели”, отговаря му шеговито Халваджиян. И наистина, докато момичето е на сцената в шоуто, а Орлин Горанов се опитва да познае кой от участниците пее, Джуди наблюдава всичко от стаята с екраните и

се моли дъщеря му да не остане на финала

Самата Беа, когато чува предложението да участва, първоначално е доста притеснена - няма солиден опит да пее пред камера, но се съгласява. Заедно с всички останали участници минава на прослушване пред жури преди това. Изправя се с микрофон и изпълнява две песни на живо. “На такъв кастинг се явяват и пеещите, и непеещите. След това екипът се събира и разпределя всеки участник в кое предаване да бъде”, обяснява Халваджиян.

Само най-близките и неколцина приятели на Беа знаят, че тя ще влезе в шоуто на Нова тв. Ден след като е излъчено, отзвукът е голям. Някои се шегуват и с усмивка я подпитват: Какво ги направи тия 5000 лева и защо не ни почерпиш? А тя обяснява, че ги е дарила за благотворителност.

Музиката винаги е била страст на малката Беа. Още на тригодишна възраст тя се влюбва в органа, след като баба ѝ я взема със себе си на работа в Софийската филхармония. Момичето често слуша как акордират музикалния инструмент и кара семейството си да посещават концерти с орган и оперно пеене.

В “Пим-Пам” Беа пее няколко години, след което се мести във вокална група “Бон-Бон”

В нея под ръководството на Рози Караславова участва в няколко мюзикъла, където работи с режисьор и хореограф и допълнително развива артистичните си умения. Играе в главната роля на няколко спектакъла, които изнасят с останалите деца от “Бон-Бон” на сцената на “Сити Марк артцентър”. На концерт на “Бон-Бон”, направен по подобие на предаването “Като две капки вода”, момичето се преобразява във Фреди Меркюри - един от любимите ѝ изпълнители.

Но освен с музика Беа се занимава с рисуване - нещо, на което неслучайно много държи баба ѝ. Цена Бояджиева всъщност е внучка на забележителния художник Златю Бояджиев. “Навремето дядо Златю само мен пускаше в ателието си и аз успях да му орезиля една картина, като мацнах неподходящия цвят боя”, разказва преди няколко години Цена за великия си дядо.

На 10-годишна възраст Беа вече е направила две изложби

с подкрепата на своя учител Иван Яхнаджиев, но в един момент решава, че ще се съсредоточи само върху музиката. И непрекъснато говори на родителите си, че иска да се развива в тази насока. “Рисуването беше по-скоро хоби, а не нещо, с което да се занимавам за цял живот”, казва Беа.

“С баща ѝ в това отношение сме много неамбициозни хора - не сме от тези, които я бутат да прави нещо, защото така трябва и ние сме го решили”, разказва майката на момичето Елена Димова. “Музиката си е изцяло неин избор”, добавя тя.

Сега Беатрис е ученичка в девети клас в Националното музикално училище “Любомир Пипков” и е в паралелка с поп и джаз пеене под ръководството на известната певица Роберта. Там се мести от Италианския лицей, преди да влезе в пети клас. Първоначално свири на кларинет - това е и единствената ѝ възможност да се премести в първото музикално училище в България.

“Моя приятелка - внучка на известния диригент Добрин Петков, ме посъветва да запиша Беа на пиано, когато беше още в трети клас. Казах си, че това все пак е умение, което помага за постановката на тялото, на ръцете, променя се и средата, и вкусът към музиката”, обяснява майка ѝ. Тя се обажда на проф. Александър Василенко, преподавател в Музикалната академия, който успява да намери време в натоварения си график и започва да ѝ дава уроци. “Това дете има слух, има талант. Трябва да се занимава по-сериозно”, казва той на родителите. А момичето не спира да повтаря на майка си и баща си, че иска да влезе в музикалното училище.

Когато все пак решават да я преместят, няма време Беа да се яви на изпит с пиано - не е достатъчно подготвена за това. “Тя не беше прочела една нота в живота си, не беше учила солфеж, а имахме само три месеца да се подготви за музикалното училище”, разказва майка ѝ

Тогава идва кризата с ковид, така че някои уроци стават онлайн,

други все пак остават присъствени. И с много постоянство и труд Беатрис успява да сбъдне мечтата си и да влезе там, където усеща, че е нейното място. “За три месеца и половина благодарение на преподавателката ѝ по пиано Любов Лазарова тя влезе в музикалното училище”, обяснява майката на Беатрис. Три години по-късно вече минава в паралелка с джаз и поп пеене, което винаги е било най-голямото ѝ увлечение.

Първата сцена, на която се качва, е, докато е в хора “Пим-Пам”, още в детската градина, а след това и като част от “Бон-Бон”. В края на 2016 г. с останалите деца от групата на Караславова гостуват и пеят коледни песни в “Господари на ефира”.

Сега, в музикалното училище вече, Роберта събира учениците от класа си и ги качва на различни големи сцени. А за “Пееш или лъжеш” Беа подготвя любимото си парче на “Джексън 5” - Who's Loving You. Тя се надява да не спечели, а всеки загубил участник трябва да покаже дали има певчески талант, като изпълни на живо една песен.

“Радвам се, че участвах в “Пееш или лъжеш”. Не исках да побеждавам. Но това е опит, който ще ми помогне и занапред”, казва Беа.

След записа на шоуто тя не успява да поговори с Орлин Горанов, защото той бърза за свое участие. Двамата не се познават отпреди. Оказва се, че

са излизали на една обща сцена, но не заедно

Никога не са си обелвали и дума преди “Пееш или лъжеш”. Горанов и Беа са сред участниците в “Коледно матине” миналата година, но не излизат заедно да пеят. Тогава на концерта навръх 25 декември в зала “България”, в който участват много млади солисти - и момичета, и момчета, Беа прави дует с Васил Петров.

“Винаги ще се намери някой да каже, че предаването ни е нагласено, видиш ли, щом е и роднина на продуцентите, няма как да не спечели. Не е така и ние знаем каква е истината”, казва Джуди Халваджиян.

“Тежестта на фамилията е много голяма за Беатрис, защото хората имат по-високи очаквания към нея, отколкото към някого, който не е син, племенничка или внук на популярна личност”, допълва майката.

Засега мечтите на Беа са свързани само с музиката - да продължи да учи и да се занимава професионално с нея, да издаде албум. Знае, че трябва да трупа и знания, и опит, и е готова за това.

Дари наградата от 5000 лв. на две талантливи момичета без родители

Още когато я избират да участва в “Пееш или лъжеш”, Беатрис и баща ѝ се разбират, ако спечели, да даде паричната награда от 5000 лева за благотворителност - със сумата да помогнат на нуждаещи се. Когато става победителка, заедно с майка си се спират на фондацията “Благотворител” и решават да дарят средствата на две нейни стипендиантки - две момичета без родители с много високи успехи в училище. “Те са много талантливи, а нямат финансовата възможност да се развиват в посоката, в която искат. Беа се спря на тях, защото и двете се занимават с музика”, казва Елена Димова.

Едното момиче пристига от Стара Загора и трите се срещат и говорят два часа. Разменят си координатите и продължават да си пишат. “Разбрахме се дори ако измислим нещо, да направим общ проект. Надявам се да сме им помогнали поне с малко”, разказва Беатрис.

Художникът всяка сутрин ставал в 5 ч и отивал в ателието си да рисува

Голяма гордост за Беа е да е наследничка на рода на Златю Бояджиев. “Имам усета да сливам цветове, но мисля, че не мога да рисувам толкова добре”, казва момичето.

Художникът умира четири години преди да се роди неговата правнучка Елена - майката на Беа. “Имам щастието да съм родена на неговата дата. За съжаление, никой от нас не е наследил неговия талант. Но винаги можем да говорим за трудолюбието му и как всичко е постигал с много постоянство. Ставал е всяка сутрин в 5 часа, отивал си е в ателието, рисувал е до обяд, прибирал се е да обядва, пак е отивал в ателието. Рисуването е било целият му живот, с него са свързани и всичките му пътувания”, разказва наследницата на изкусния художник.

Историите за него тя слуша от майка си Цена, която е живяла със Златю Бояджиев до последния му ден.

Той е определян като един от най-самобитните български художници на XX век. Роден е на 22 октомври 1903 г. Завършва Националната художествена академия през 1932 г. и същата година се жени за Цена Йорданова, на която е кръстена и бабата на Беа.

Творчеството му се дели на два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години той започва да рисува с лявата ръка.

Получава отличията народен художник и герой на социалистическия труд, носител е на наградата на Съюза на българските художници “Владимир Димитров - Майстора”. Сред най-известните му творби са “Село Брезово”, “На трапезата”, “Две сватби”, “Семеен портрет”. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.