Показатели на отделни региони у нас са съизмерими с тези на африкански държави по отношение на детската смъртност и мъртвородените деца. От години страната ни е рекордьор в това отношение, макар тези показатели да се подобряват през последните години. Тревожните данни са част от доклад на социолога Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН по инициатива на Фондация "Нашите недоносени деца". Документът е базиран на данни на Националния статистически институт (НСИ) и бе представен по повод Световния ден на недоносените деца – 17 ноември.

За първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300, което е 2 пъти по-малко отколкото преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4.9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предходни периоди това е голямо постижение за страната ни, но в сравнение със страни в Европа, резултатите у нас остават все още значително лоши. В Норвегия и Финландия този коефициент е около 2; в Германия и Франция е около 3, а дори съседни на нас държави като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.

Освен това у нас се наблюдават сериозни разлики в показателите за мъртвородени и детска смъртност между градовете и селата. През изминалата година коефициентът на мъртвораждаемост, макар и да е рекордно нисък за страната като цяло, в градове като Ловеч и Хасково е над 10 на 1000, което са стойности като в африканските държави.

Само няколко града в България имат коефициент на мъртвораждаемост под 3 и това са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна.

Мъртвораждаемостта у нас продължава да бъде много по-висока в селата в сравнение с градовете. Но дори и да изключим селата, коефициентът на мъртвораждаемост само в градовете, макар и да пада на рекордните за България 4.3 пункта през 2023 г., е съпоставим по-скоро с държавите от Централна Азия и Латинска Америка, отколкото с Европа като цяло (4.4 в Монголия, 4.9 в Китай, 4.3 в Аржентина, 2.3 в Чили).

От 2009 г. насам броят на новородените в България намалява с около 2000 деца на годишна база. Макар че през 2023 г. има леко увеличение спрямо 2022 г., тази негативна тенденция продължава да е част от демографската картина. Около 5 300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2.5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.

"Неприятната статистика изисква не само институционална намеса, но и по-висока обществена ангажираност и информираност по въпросите на преждевременните раждания и нуждата от специализирани грижи. Всички заедно – общество, институции и специалисти можем да окажем позитивно въздействие върху тези тревожни данни и затова сме тук", каза Моника Златанова от фондация "Нашите недоносени деца" по време на конференцията.

Ежегодната конференция "Родени твърде рано" за четвърта поредна година събра родители, експерти, медицински специалисти, за да привлече общественото внимание към предизвикателствата и грижите за преждевременно родените деца, пише Mediapool.

Програмата на форума включваше разнообразни лекции от утвърдени специалисти в медицината и грижата за недоносените деца от България и чужбина.

Проф. Цветомир Луканов, международно признат детски кардиохирург и ръководител на клиниката по детска кардиохирургия в университета "Хайделберг", представи съвременни подходи за лечение на сърдечни заболявания при децата. Виртуално участие взе и д-р Нилс Бергман – учен, посветил десетилетия от работата си на популяризиране на кенгуру-грижите – метод, при който недоносеното бебе се поставя на гърдите на родител кожа до кожа, което носи неизброими ползи за развитието на новороденото както в краткосрочен план, така и по отношение на неговото невроразвитие напред във времето. Той сподели видеообучение за персонала на интензивното неонатологично отделение в болница "Еразъм" в Брюксел. Сред гост-лекторите беше и Корина Кроитору от Румъния, съосновател на румънската асоциация за продължително хоспитализирани новородени ARNIS, която разказа за въвеждането на семейното и невроразвитийното обучение в неонатологичните отделения в страната си.

Български специалисти като проф. д-р Христо Мумджиев, проф. д-р Боряна Слънчева, доц. д-р Ралица Георгиева, проф. д-р Виолета Йотова, доц. д-р Лилия Вакрилова и много други обсъждаха теми, свързани с растежа и развитието на недоносените деца, задължителните имунизации при бебета и малките деца, генетичните заболявания и евентуалните рискове, както и възможностите за диагностика.

Интересни презентации представиха методи за по-добра адаптация на недоносените бебета у дома, какви са предимствата на кърмата като оптимална храна за новородени, спешната помощ при малките деца, както и много други аспекти и ключови психологически и медицински насоки за родителите.