Енергията на майките е безкрайна, те ще постигнат промяната. Но нека, преди да са попаднали в тяхната ситуация, всички майки чуят зова на тези от “Ангели на пътя”

Катастрофата е една голяма порта и минеш ли през нея, животът става друг. Него трябва да показваме и да питаме: Закъде бързаш?

Нарушителите критикуват полицаите. Гледат ги като хора, които глобяват, но те са там, за да помагат

Разчитаме на глобите, а не на обучението. Ами да затворим университетите и да глобяваме! Какво ще научат? Да се пазят от санкции, казва в интервю за "24 часа" съветникът на вътрешния министър по пътна безопасност

- Инж. Кесяков, през 2023 г. са загинали 30 деца, а 1329 са получили наранявания според официалните данни. В доклада на държавната комисия за безопасност на движението по пътищата пише, че има увеличение в броя на ранените и загиналите деца пътници спрямо 2022 г., което се свързва с подценяване на детската безопасност в колата. Как ще го коментирате?

- За последните 5 г. са загинали 151 деца и 5461 са с тежки увреждания след катастрофи. Те в чии автомобили са били? На извънземните или на фамилията? 102 от загиналите и 3030 от ранените между 2019 и 2023 г. деца са се возили при родители и роднини. Това са 93% от загиналите и 87% от ранените. Учим го, водим го на лекар, плащаме допълнително за език, за какво ли не. Но не го пазим на пътя. Преди години правихме изследвания и се оказа, че никое от загиналите деца в автомобилите не е било обезопасено. Когато катастрофира, колата започва да се смачква. Като свърши кинетичната енергия, спира. А тези, които са вътре, продължават да се движат със същата скорост по време на сблъсъка. И започват да се блъскат помежду си или да хвърчат през прозорците. И това не можеш да го спреш. Деца има на предната седалка без колан, без столчета. Можем ли да кажем, че тези родители не си обичат децата? Не. Но те нямат знание, което е недопустимо. Дават всичко за дете, но го возят като чувал.

- Често се говори за опасните млади шофьори - причиняват пътни инциденти, самокатастрофират. Къде е проблемът при тях?

- Eдна група инструктори се карат с друга как да ги учим. Сигурно и двете страни имат основания. За мен основното е изпитът. Това е летвата, която трябва да се прескочи. Нашата летва се различава по няколко показателя от добрите практики по света. В едни държави задължително отиват на полигон с всички варианти на опасности - внезапни препятствия, остри завои и други. Тренират. По този показател отстъпваме. Спори се и за придружителя в колата. Има опит, който в проекта на закона е записан - с придружител преди получаване на шофьорската книжка. Започва да се готви на 17 г., взема теорията и часовете кормуване. Тогава инструкторът, таткото и застрахователят преценяват, че могат да му поверят колата, докато стане на 18 г. Тук интересите на всички съвпадат. Докато вземе книжката, ще мине хиляди километри и ще натрупа опит. Така е във Франция. Трябва рутина, да не се замисля как да реагира в различни ситуации. В курсовете за обучение не могат да изменят манталитета на човека. Той влиза с едни разбирания и излиза със същите, но с книжка. Ние го учим да спазва правилата, да държи волана. Но той като дисциплина и отношение към другите е същият отпреди курса. Обучението на младите хора трябва да започне 20 години преди раждането, казва една психоложка. Първо родителят трябва да се е научил. И после започва обучението на децата. Скоро имахме катастрофа, в която детската количка беше под автомобила. Не можем да се сърдим на жените, те нямат информация. Ако се разровим в женските списания - има всичко за коликите, но няма информация как да пазим детето в движението. Пътят започва от родилния дом. Ако трябва близките и роднините да купят нещо за бебто, нека да е столче за колата. Не трябва да пропускаме ранните години на детето, тогава то копира поведението на родителите. Неслучайно педагозите казват, че това, което детето възприема в първите 3 години, в следващите 60 не може да достигне. Там се изграждат връзките на невроните в мозъка и колкото повече си го развил, толкова по-голяма мрежа от връзки има за реакция в различни ситуации. И когато дойде да се обучава, един има връзки на мерцедес, друг на трабант. Семейството го учи да говори, да се храни, да се облича, да контактува. Отива в детската градина като социално значим човек. И изведнъж знанието за безопасност на движението липсва. Родовата памет, консултациите преди раждането - проблема с безопасността го няма. Пътят в движението започва от родилния дом. В детската градина и в училището има усилия за обучение и формиране на навици за безопасно движение по пътищата, но докато проблемът не намери място в Закона за предучилищно и училищно образование, няма да им цялостно решение. Вниманието в ранните години е много важно, защото това изгражда хора с големи възможности. Казваме, че ще му дойде акълът на българина, ако го глобяваме. Ами да затворим университетите тогава и да глобяваме. Какво ще научат? Да се пазят от глобите. Трябва си обучение. Глобите възпират, но не дават знание.

- Кое е най-слабото звено в образованието по пътна безопасност?

- Семейството, детската градина, началното и средното образование. Няма система за обучение на децата. Приказката, че ще преподават безопасност в часа на класния, е отбиване на номер. Там не може да се научи нито физика, нито математика, нищо. А в движението има физика, психология, химия, биология - всичко. Който мисли, че движението е катаджийска работа, греши сериозно. Трябва да запълним едно голямо бяло поле - от раждането до шофьорския курс.

Не е случайно, че сме първи по жертви в Европа. Сравняваме пътищата - има разлика. Автомобилен парк, поведение на хората - има разлика. И се получава по-голямата смъртност.

Хората трябва да проумеят, че движението се извършва само в сегашно време. Няма вчера, няма утре. Когато сме на пътя, нито пътната инфраструктура ще стане по-добра, нито маркировката, нито ще изчезнат дупките. 100 хил. километра пътна инфраструктура се нуждаят от инвестиции. Когато участваме в движението, нищо извън нас няма да се промени - автомобил, инфраструктурата, знаци, маркировка, поведението на останалите участници. Но трябва да направим всичко възможно, за да се промушим през този лабиринт и да стигнем успешно до там за където сме тръгнали. Всичко зависи от теб. И аз искам пътната инфраструктура да стане като волейболното игрище - да се оправя и чисти още по време на мача. Ама не става. Затова трябва да шофираме така, че да си дадем възможност да избегнем и грешките на другите - да имаме време и разстояние. Какво толкова ще свършиш, като стигнеш 5 или 10 минути по-рано? Защо бързат в града? Нали светофарът ще ги спре. По-бързото шофиране създава предпоставки за изпреварване, а като го съчетаем с чужди грешки, не може да се избяга. Защото няма време и разстояние. Да убедим читателите на “24 часа”, че като вали, като има завой или мъгла, трябва да намалят скоростта. Като има хора по пътя, трябва да намалят. Пешеходците са замислени, щъкат. Сега с ниските температури е още по-опасно. Няма светлоотражатели. С 50 км/ч не можеш да спреш, ако внезапно излезе дете на пътя. При всички блъснати пешеходци шофьорите са спрели на 5-6 метра след удара.

- Как да обясним на майките от “Ангели на пътя”, че нарушителите са необучени деца? Много от техните не са виновни за инцидентите. Прави ли са да искат много тежки наказания за виновните шофьори?

- Аз съм във връзка с тях. Мъката е огромна. Имат голяма енергия и искат да променят нещата. Този зов трябва да е на всички останали майки, които не са попаднали в тази ситуация. Енергията на майките е безкрайна. Трябва да бъдат подкрепяни. Майките ще постигнат промяна на отношението на обществото и институциите към проблемите на безопасността на движението. Те се борят за живота, здравето и свободата на своите деца. Тяхната любов към децата да се пренесе и в движението по пътищата и всички да я възприемат. Нека тяхната любов към децата се пренесе и в движението.

- С най-много жертви сме на пътя в Европа и сме най-бедни. Има ли връзка между двете?

- Това за бедността трябва да се оцени дали е вярно. Когато ти внушават нещо, ти пада настроението. Страда имунната система. Нападат те вируси. Колко деца станаха световни шампиони по информатика, математика, какво ли не? Това трябва да ни води. Трябва да имаме национална гордост. Не е нормално постоянно да ти говорят, че си най-беден, най-загубен. Мислиш, че в чужбина всички живеят добре? Навсякъде има проблеми. Човек няма два живота.

- Защо сме концентрирани върху ролята на човека, но загърбваме инфраструктурата и манталитета?

- Трудно се променят и внедряват новости в тази насока, но има промяна. Ако говорим за спада в броя на загиналите, роля има и пътната инфраструктура. Бяха обезопасени много участъци с повишена аварийност. Трябва да има правилна визия за обезопасяване на пътищата. Да не можеш да се блъснеш в насрещното, в дървото. Трябва да мислим за “Визия нула”, където системата отчита, че човек прави грешки, с ограничени възможности е и тялото му не може да понася удари над определено ниво. Като участваме в движението, казваме “ние”. Но ние имаме тяло и дух, които са вътре. Тялото, с което сме се родили, не можем да го сменим. Но го повреждаме, като участваме в движението. Една статистика показа счупени черепи, гръбначни стълбове, шийни прешлени, тазобедрени стави и много други. Всичко се троши на пътя. Ако има 8000 ранени на година, по тях има нещо повредено. Част от тях остават и с трайни увреждания. Когато човек участва в движението, трябва да си избере какво иска да счупи. Най-важно е да се пази тялото.

Сещаме се за него, като ни заболи. Но при катастрофа много боли... Не разбирам тези, които подценяват сериозността и хвърлят обвинения. Да, има и други фактори, но високата лична безопасност е много важна. През зимата хората слагат обувки, шапки и дебели дрехи, защото ги е страх да не настинат. А в движението няма страх от нищо. Качва се, дава газ, не може да вземе завоя и се блъска.

Има невероятни катастрофи. Качил семейството си, прави тройно изпреварване и се блъска в дървото. Акълът му хвърчи във въздуха! Разберете, че намаляването на скоростта и по-голямото внимание гарантират по-малко катастрофи. Спазвайте правилата следващите два месеца и ще посрещнете Коледа и Нова година с цялата фамилия. С голямо пренебрежение се отнасяме и към нарушенията на близките си. Хората не пият на Луната, а в приятелския кръг и в семейството, качват се и карат. Защо не реагираме тогава, а после носим цветя и съболезнования.

- Какъв ресурс отделя държавата за последиците от катастрофите?

- При тежка катастрофа някои спират и искат да помогнат. Спешна помощ, полиция, пожарна тръгват към мястото. Близките зарязват цялата си работа и тръгват по болници, адвокати, наказващи органи, за да намалят последствията. Това е огромна енергия на държавните институции и на близкото обкръжение. За другите е просто статистика. Ако вземем малко от тази енергия и я преместим преди катастрофата, ще си намалим жертвите значително.

Търсим вината навсякъде, но не и в себе си. А ние искаме да променим отношението към проблема - става дума за тяло, отговорност, свобода. При катастрофа всички губят - живот, здраве, свобода. Виновният влиза в затвора, но какво от това? Неговият живот да не е добър? В затвора има много хора, причинили тежки катастрофи. Никой не наднича там. Никой не гледа в болниците какви са травмите на хората. Вървим до глобите. Ще ти спрат колата от движение, но това не е най-голямата беля. Най-лошото е да загубиш живота си или някой близък. Глобите са като жълтия картон във футбола. Но кинетичната енергия при катастрофа вади червения картон. 2-3 милиарда лева струват катастрофите на година. Но не можем да изчислим мъката на хората.

- Има идеи нарушителите да работят като санитари в болници, където има пострадали при катастрофи, да им пускат филми с пораженията. Това ще има ли ефект?

- Когато види страданието на човека, би трябвало да си измени отношението. Но това трябва да го показваме повече на хората - живота след катастрофата. И да питаме - закъде бързаш и знаеш ли къде отиваш? Жертвите са от двете страни - и виновният, и невинният. Като се гледаме в огледалото сутрин, трябва да си казваме: “Днес ще се пазя”.

- Къде са насочени усилията на МВР сега?

- Работи се за усъвършенстване на нормативната база, включително и за изменение на Закона за движение по пътищата и за прилагане на нови ефективни технологии за контрол. МВР запознава хората с опасностите по пътищата, работи с децата. Не трябва да подценяваме работата на контролните органи. Гледаме ги като хора, които глобяват. Тези, които нарушават, говорят срещу тях. А като падне сняг, питат ли го има ли работно време, когато е на улицата и помага?

- Защо шофьорите възприемат униформения като враг?

- Пътните полицаи се стараят да помогнат. Имаме претенции да не стоят там, да не се крият в храстите. Но това е критика на нарушителите, не е на тези, които спазват. Атаката срещу контролната система е много силна. Има пропуски навсякъде. Но е важно да гледаме и себе си. Ако има самоконтрол, контролът може да е епизодичен. Той е помощник, коригира поведението ти, защитава те. Не е удобен на теб, но и на другия, който ще те блъсне на следващото кръстовище.

385-има са загинали от началото на годината. Казвал съм го и друг път - един ковчег е 2 метра, редим ги на стадион “Васил Левски”. Две обиколки и половина по пистата. До тях са хората с трайни увреждания. На първите редове са 8 хиляди с травми. Ще запълнят няколко реда на седалките. Кой с патерица, кой превързан, с лекар до него, който му държи системата. Стадионът се пълни. В същото време на входовете на стадиона има надписи - “Превишена скорост”, “Пиян”, “Дрогиран”, “Не спрял на стоп”. И пред тези входове има тълпи от хора. Искат да влязат на стадиона. Полицаят не ги пуска, а те го ругаят. Има и такива, които си бутат детето през тази врата - купуват му мощен мотор, то не знае да кара, катастрофира и умира.

- Има ли връзка между повечето глоби и намаляването на жертвите?

- Това не е твърда връзка. Глобите не са самоцел. Те са, защото някой застрашава живота на невинни хора. Две трети от жертвите са невинни. Глобите действат профилактично, а ние сме се вгледали в тях. Да питаме един катастрофирал, ако има втори шанс, какво ще е поведението му? Катастрофата е една голяма порта - като минеш през нея, животът е друг. Хората сменят жилища, напускат работа, университет. Животът след катастрофата е нещо ужасно. Затова на пътя трябва да знаем къде отиваме. През портата на катастрофата ли?

- Има ли нужда от изцяло нов Закон за движението по пътищата?

- Правилата, знаците, маркировката - всичко е по Виенската конвенция и е задължително за всички, които са я подписали. Изпреварването е такова, каквото е. На стоп и червен светофар се спира. Ако пишем нови правила в закона, е добре да съберем европейската практика и да изберем най-добрата. При нас глобяваме, вземаме им книжките, спираме им колите и ги конфискуваме, вкарваме ги в затвора. И като му мине срокът, отива, взема си книжката и кара по същия начин. В други страни минава курсове, за да променят психиката, да му изменят отношението. И това върши работа повече от глобата. Целта е да върнеш човека в обществото. Не да го ликвидираш, а да го възстановиш.

Много се спори какво е безопасността на движението и се дават различни дефиниции. Аз ще споделя едно мое виждане. Безопасността на движението е да си пазиш дишането. Когато човек се роди, поема въздух и надава глас, за да възвести че е вече тук и започва да диша. Така е до момента, в който за последен път поеме въздух и издъхне. Ето защо най-важното в движението е човек да си пази дишането. И ако много се ядоса за нещо, нека поеме дълбоко въздух, за да разбере, че има тяло, в което живее и трябва да го пази.

CV

 Завършил е Техническия университет - София

 Работил е като научен сътрудник в Института по криминология на МВР

 Дългогодишен шеф на Пътна полиция в СДВР, а след това и в националната полиция

Бил е председател на УС на Асоциацията на полицейските началници

Секретар на Държавната обществено-консултативна комисия по пътна безопасност в МВР

 Съветник на няколко вътрешни министри, сега на Атанас Илков