• За ЦРУ и Трайковски имало фалшиви кортежи по улиците на София
• Терорист от "Тамилските тигри" се криел в Драгалевци ден преди визитата на индийския президент

“През зимата на 1997 г. Националната служба за охрана (НСО) не допусна да бъде превзет българският парламент, както това се случи по-късно през годините при други атаки на парламентите по света. Ще дам за пример терористичната атака над парламента в Армения през 1999 г., а също и щурма на Капитолия в САЩ през 2021 г., когато петима души бяха убити.

Връщам се към спомените си от онзи ден, в който бе атакуван парламентът на България... Един от нападателите, който беше със скиорска шапка, нахлупена до очите, с каратистки удар беше разбил стъклото до кабинета на Нора Ананиева. Този същият подаде глава вътре и към него полетя един пепелник от тия големите. Удари го по главата и му потече кръв.

Той изрева и се върна обратно навън. Питат ме момчетата, с какво да се защитаваме, г-н генерал? Защото нямаме право да употребяваме оръжие. Освен срещу терористи. Но срещу граждани никой не е предполагал това, случваше се за първи път. Разпоредих се: “Чупете краката на фотьойлите! Дайте и на мен.”

Това са спомени на ген. Димитър Владимиров – най-дългогодишният шеф на НСО, поместени в книгата му “Националната служба за охрана. Спомени на генерала”, която бе представена онзи ден във Военния клуб в София. Драматичните събития при атаката над парламента на 10 януари 1997 г. са описани от първо лице, като генералът

разказва подробности за барикадирането на сградата от вътре

Тогава вратите на Народното събрание са залостени по негова заповед с големите шкафове, ползвани дълги години за пощи на депутатите.

Ген. Димитър Владимиров управлява НСО 12 години и половина между 1992 и 2004 г. в мандата на трима президенти - д-р Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. По негово време службата е модернизирана по модел на германската служба за охрана и показа световно ниво в мерките за сигурност по време на първата визита на американски президент в България, първото папско посещение у нас, както и при ред високопоставени чуждестранни гости и короновани глави.

Мемоарната му книга разказва за различни ситуации и проблеми около охраняваните висши държавни български и чуждестранни политици.

Сред първите случаи е описан този с президента Желев от лятото на 1992 г., когато след пресконференция, останала в историята като “Боянските ливади”, започва ескалацията на конфликта между държавния глава и правителството. Има и интересни моменти от посещението на д-р Желев на остров Мавриций в Индийския океан за среща, на която България става част от франкофонското семейство.

През май 1994 г. на посещение в България предстои да пристигне индийският президент Шанкар Даял Шарма. От представители на авангарда му е предоставен списък на терористи от организацията “Тамилски тигри”.

“Лица от групировката бяха взривили самолет на румънската авиокомпания “Таром” като отмъщение за задържан член на организацията и предаден на индийските власти. Чрез Националната служба “Сигурност” (НСС) списъкът бе проверен и бе констатирано, че в момента никой от тях не е на територията на България. Лицата бяха заложени за контрол на българските гранично контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). Ден преди пристигането на делегацията в НСС установяват, че един от терористите е влязъл в България и е отседнал в хотел “Славия”, пише в спомените си ген. Владимиров.

Направена е незабавна проверка, която установява, че наистина въпросното лице било отседнало в столичния хотел. Когато отиват на място,

служителите на МВР установяват, че терористът е напуснал

По-късно следите му са открити в частен хотел в Драгалевци, но преди да го заловят, членът на “Тамилските тигри” успява да напусне страната. Посещението на президента Шарма в България протича без проблеми.

Друг интересен момент от кариерата на генерала, който е засегнат в книгата, е визитата на президента на САЩ Бил Клинтън през 1999 г. Това е първо в историята посещение на американски държавен глава в България след установяването на дипломатически отношения между двете страни през 1901 г.

НСО показва целия си капацитет по време на това посещение. Агентите на “Сикрет Сървис” са приятно изненадани от плана за сигурност, предложен от нашите експерти. Хората на ген. Владимиров успяват да опаковат половин квартал с транспаранти и изкуствени стени, за да няма отникъде пряка видимост към един от столичните ресторанти, където ще се отбие Бил Клинтън. Когато началникът на американската охрана вижда това, той възкликва: Явно за вас няма невъзможни неща.

С огромни знамена е преграден и площад “Св. Ал. Невски”, за да се отреже гледката на евентуални снайперисти към трибуната с ВИП лицата.

“Много рядко президент на Съединените американски щати е оставал 3 дена в дадена страна, както направи в България през 1999 г. Бяхме взели всички мерки предварително. Имаше съвместна охрана в хотел “Шератон” от НСО и “Сикрет Сървис”. Когато бяхме във Вашингтон, при посещението на президента Петър Стоянов през февруари 1998 година в САЩ, проведох 90-минутна среща с Левис Мерлети, 19-ия директор на американската “Сикрет Сървис”, а Светлин Михайлов се запозна с Лари Кокал, личната охрана на президента Клинтън. При тези срещи ние говорихме относно предстоящото посещение на президента Клинтън в България”, пише ген. Владимиров.

По същия начин по-късно началникът на НСО координира лично с генерал Виктор Золотов, началник на Службата за безопасност на президента на Руската федерация и заместник-директор на Федералната служба за охрана, мерките за обезпечаване сигурността на Владимир Путин у нас.

По време на това над десетилетие като ръководител на службата за охрана Владимиров се среща с повече от 50 директори и началници на служби за охрана от целия свят, с които споделя и обменя опит и добри практики в охранителната дейност.

В книгата си той разказва и за октомври 2001 г., когато в София се провежда Среща на върха на държавите кандидатки за членство в НАТО с участието на 10 президенти и генералния секретар на алианса.

“Организацията, която направихме, беше такава, че минимално да бъдат затруднени гражданите, а нашите задължения да бъдат изпълнени максимално. Президентите бяха настанени в хотел “Хилтън” и се наложи да разположим два двуетажни автобуса, тъй като от гледна точка на сигурността, мястото там е много открито и уязвимо”, пише дългогодишният началник на НСО.

Владимиров дава и някои подробности за охраната на македонския президент Борис Трайковски, който бил особено застрашен в този момент. Затова, преди кортежът му да отпътува към Скопие,

НСО организирала и пуснала фалшива колона с автомобили с македонското знаме

до границата. Фалшив кортеж имало и по време на посещението на шефа на ЦРУ Джордж Тенет в София. Колоната специални автомобили със затъмнени стъкла обикаля софийските улици с цел да заблуди евентуални терористи. На примамката се хващат доста журналисти.

В книгата си ген. Димитър Владимиров описва и първото папско посещение у нас през 2002 г. и много специфичните мерки, които НСО е трябвало да вземе тогава, както и пътуването на президента Георги Първанов в Ирак през 2003 г., когато имаше стрелба по кортежа на българския държавен глава.

В спомените си генералът се връща и към детайли от незабравимото Световно първенство по футбол в САЩ през 1994 г., когато президентът Желев отива да подкрепи националния ни отбор, както и за грандиозното посрещане на футболистите в София, чийто инициатор и организатор е самият Владимиров.

За работата си по осигуряване на личната сигурност и безопасност на държавници и крале ген. Владимиров е отличаван с многобройни ордени - “Велик командор на ордена на Феникса”, “Кавалер на Националния орден на Кедъра”, трижди “Кавалер на червената роза”, декориран е и с още много ордени, връчени му от монарсите на Дания, Нидерландия, Швеция, както и от президентите на Франция, Португалия и още много страни.

Инициативен комитет от бивши генерали и офицери от българските служби за сигурност се е обърнал с писмо към президента Румен Радев да награди ген. Владимиров и с български орден предвид заслугите му за страната и нейния авторитет пред света.