• Когато се карат за външния министър, Стоян Ганев казва, че са разбили служебната кола и са откраднали цялата банка "Кадри"
• Иван Костов е скритият премиер и нищо не се приема без негово съгласие
• Георги Марков: В СДС спорехме, а Ахмед Доган ни гледаше сеира

След изборите през 1991 г., когато СДС "печели с малко, но завинаги" преговорите за министерски постове освен на "Раковски" 134 става и на напоителни вечери в култовата за властта тогавашна кръчма "Калагия" на ул. "Узунджовска" 12. Неин собственик е Васил Велинов, по онова време зам.-шеф на Алтернативната социалистическа партия (АСП), преименувана по-късно на Алтернативна социаллиберална партия (АСЛП). Велинов е и началник на приемната на президента д-р Желю Желев.

Всяка вечер в "Калагия" идват депутати, партийни лидери, хора от "Подкрепа". Съставът на кабинета отразява деликатния баланс в триъгълника "Подкрепа", СДС и президента Желев. Силният човек на деня и главен кадровик тогава е д-р Константин Тренчев и той почти

не крие

антипатията си

към новоизбрания лидер на сините Филип Димитров.

В СДС властва духът на 39-те гладували срещу ВНС и приемането на конституцията. Повечето от тях също не обичат много-много Тренчев, но се боят от водача на най-организираната сила в държавата. "Без "Подкрепа" не могат да бъдат спечелени никакви избори", постоянно внушава доайенът Стефан Савов. В парламента сините имат само четири места повече от БСП (110 срещу 106) и знаят, че нямат шанс без подкрепата на ДПС. Ахмед Доган е в отличен тандем с Тренчев.

У д-р Желев вече са се появили първите разочарования от силния реваншистки плам, превзел "Раковски" 134. Въпросът с премиерския пост е решен още преди изборите. Приема се европейската практика, според която министър-председател става лидерът на победилата партия. Филип Димитров, изглежда, няма съперници, но е любопитен детайлът, разказан от Димитър Луджев.

На заседание на НКС Александър Йорданов казва: "Г-н Луджев, вие сте вицепремиер в правителството на Димитър Попов и много важна фигура в СДС. Но ако спечелим изборите, премиер ще е Филип Димитров". След това изявление Филип Димитров престава да кърши ръце и да моли различните крила и течения в СДС за консенсус и става твърд проводник на идеите на 39-те в СДС.

Спорът за икономическия екип

След изборите основно със съставянето на новия кабинет се нагърбва Филип Димитров, почти денонощно води преговори в централата на "Раковски" 134. Партията му е със силни позиции в СДС и се обявява категорично против в новия кабинет да влязат министри от правителството на Димитър Попов. Спорът е главно за икономическия екип Димитър Луджев – Иван Костов – Иван Пушкаров. Тренчев и "Подкрепа" също не ги искат. Филип Димитров обаче се преборва за Костов и Пушкаров и те наследяват постовете си. Още тогава проличава влиянието на Костов върху Филип. Иван е скритият премиер и на заседанията нищо не се приема без негово съгласие.

Много любопитно протича изборът на Димитър Луджев за военен министър. Тренчев скланя за двамата Ивановци, но за силовия вицепремиер на Попов не дава и дума да се издума. "Някъде към 15 часа на 7 ноември Филип дойде в кабинета ми в Министерския съвет и сподели съжалението си, че не може да ме покани в правителството", разказва Луджев. Двамата умували

коя комисия да оглави той в парламента

После нещата според бившия вицепремиер се развиват така: В 17 часа тогавашният английски посланик Ричард Томас има среща с Филип Димитров. Час по-късно Димитров намира по телефона Луджев, който вече "разпуска" в спортно-рехабилитационния център в "Бояна". Двамата провеждат следния разговор в присъствието на тогавашния началник на кабинета на Луджев – Красимир Лаков.

– Митко, каня те за военен министър. Само не ми казвай "не"!

– А ще приемеш ли Марияна Тодорова да стане министър без портфейл и да отговаря за външния дълг?

– Не ми поставяй допълнителни условия!

Президентът Желев не е съгласен Луджев да влезе в правителството. Според него мястото му е в парламента. Според друга версия обаче точно Желев налага Луджев за военен министър.

Спорът за външния министър

Особено драматична е срещата на 7 ноември в навечерието на обявяването на кабинета. Според разказа на Васил Велинов в "Калагия" са д-р Тренчев, Радослав Ненов, Бойко Пройчев, Ахмед Доган, Стефан Савов, Георги Марков, проф. Николай Василев, Асен Мичковски, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Любомир Собаджиев, Любомир Павлов и др.

До тази вечер Филип Димитров е успял да наложи колегите си от втори адвокатски колектив Йордан Соколов (МВР), Светослав Лучников (правосъдието) и Станислав Димитров (земеделието). "Подкрепа" има своята квота в лицето на проф. Николай Василев (наука и образование), Валентин Василев (околна среда), Никола Карадимов (строителство), Александър Александров (транспорт), Никола Василев (здравеопазване).

Не може обаче да се реши проблемът с външния министър. Филип Димитров настоява той да поеме и този пост. За Стоян Ганев са "Подкрепа", Доган, д-р Желев.

Филип ходи между масите и говори,

че той трябва да е и външен министър. Савов и всички други обаче са против. Скарват се. (...)

"Към 23 часа дойдоха запъхтени Стоян Ганев и Александър Йорданов – разказва Васил Велинов. – Започват да обясняват, че служебната кола е разбита и цялата документация с банка "Кадри" е открадната. Мичковски, който е доста "напред с материала", извиква: "А стига, бе?! Как така обрали цяла банка?!".

С идването на Стоян Ганев

спорът за външен министър стига почти до бой

Налага се Тренчев да въдворява ред. Проф. Николай Василев си тръгва ядосан, че в последния момент "Подкрепа" налага за социален министър Векил Ванов, а не кандидата на АСП Илиян Шотлеков.

Ахмед Доган се опитва да го спре, но ядосаният Василев заявява, че се отказва от участие в такова правителство. На другия ден в парламента обаче разбира, че е номиниран и за вицепремиер.

След полунощ няколко души отиват в дома на Стефан Савов. И там е решено Стоян Ганев да оглави външното министерство, а изместването на асепееца Шотлеков от подкрепаджията Векил Ванов е компенсирано с вицепремиерство за проф. Василев. (...)

В книгата си "Спомени за прехода" проф. Драгомир Драганов, лека му пръст, описва как друга "юнашка компания" пак на 7 ноември

бабува на правителството

във ВИП залата

на ресторанта в сградата на БДЖ. Наричат залата бар "Комунизъм". Домакин е генералният директор на железниците Веселин Павлов, който вече е бил министър на транспорта в първото правителство на Луканов и в кабинета "Попов".

Според Драгомир Драганов на масата седят от СДС Петко Симеонов (пие само "гола вода"), Иван Костов (на вино), Венци Димитров (естествено, на бира) и Иван Пушкаров (пие всичко, да е жив и здрав).

От БСП са Веселин Павлов (як мъж, яко носи), Румен Георгиев (кротък и умерен човек) и самият автор Драганов – червена аналогия по пиене на синия Пушкаров, наричан още Пушката.

В един момент в залата нахълтва Димитър Луджев и мрачно пита какво правят. На едната водка Драганов му казва, че готвят Пушкаров за премиер. На втората водка добавя, че "визират" в бъдещото правителство Костов и него, Луджев. Сред компанията цари съгласие. "Пушкаров и Костов са от моя екип. Без мене - нито те, а без тях – аз пък хич", отсича Луджев. Вече на порядъчно количество "Столичная", в своя чепат стил Драго Драганов казва, че тъй като Луджев му е бил комсомолски секретар в СУ, а той, Драганов, е

свикнал да се съобразява с ръководството,

те да се разберат помежду си.

Луджев си взема шлифера и сърдит напуска компанията. Настъпва мълчание, нарушено от Костов: "Нищо лошо, по-добре, че се махна...".

"И се запретнахме с всички сили – кой трезвен, кой по-малко, да правим доминирано от СДС програмно правителство на националното съгласие", пише Драганов в книгата си. Първоначално съставът на правителството е записан на салфетка. Драганов дава салфетката на Дончо Иванов от в. "Дебати", който обещава да публикува съдържанието й. Това така и не се случва. "Любопитен факт е – пише Драганов, – че немалка част от новите министри фигурираха и в онзи проектокабинет, който бяхме "съставили" в бар "Комунизъм" на Веселин Павлов..."

"Нямаше политическо споразумение с ДПС

Всичко беше революционно. Нямахме политически опит и затова се събрахме през есента, в края на октомври, след победата в една подземна кръчма на ул. "Узунджовска". Там бяхме със Стефан Савов, Стоян Ганев, моя милост, Сашо Йорданов, Венци Димитров, Мишо Неделчев, проф. Елка Константинова, шефа на КТ "Подкрепа" Константин Трайчев, самия Филип Димитров, както и Ахмед Доган. Мисля, че с него бяха Лютви Местан и Осман Октай. Там беше и Йордан Василев, мъжът на Блага Димитрова. Срещата не мина гладко. Бая си първо пийнахме. Така ни се полагаше, бяхме победили.

Имаше разногласия още тогава в СДС

Йордан Василев беше против това Стоян Ганев да става външен министър с аргумента, че не знае английски. А Стоян беше главно действащо лице за победата ни. Аз веднага репликирах емоционално на Йордан Василев откъде знае, че Стоян не знае английски, като той самият не знае английски.

Радикалдемократите предложиха за правосъден министър Светослав Лучников. Аз пък бях против. Не против личността Лучников, а той не беше изцяло запознат с персонала във Върховния съд и прокуратура. Тези неща трябваше да се променят. Доган ни гледаше сеира. (...) На тази среща се видя, че има дрязги. От една страна, между 39-те и самия Филип Димитров, който малко или много беше чуждо тяло, защото не бе обикалял с нас. В крайна сметка застанахме единодушно зад него, а

ДПС наложи Стоян Ганев да бъде външен министър,

както и Димитър Луджев – на отбраната. Буквално Доган каза: Това фактически са нашите министри в правителство, ние с други не участваме. Така се роди с пийване и емоции първото правителство.

Пийването дойде в повече на някои. Данчо Василев каза: "Знаете ли какво?! Включили са микрофони. Целият бул. "Витоша" ни слуша". Ние излязохме навън. Беше 3-4 посред нощ. Гледаме, никой не ни слуша. Той халюцинираше. (...) Ако трябва да охарактеризирам първия демократично избран премиер на България Филип Димитров с една дума, ще кажа: честен".