Когато английските авантюристи атакуват с почти век закъснение Новия свят, се сблъскват всъщност не с жестокото коренно население на Северна Америка и със свирепия глад, както ни учи популярната история днес, а с коварната страна на социализма. Легендата за кораба "Мейфлауър" и трудолюбивите и упорити заселници, които се борят с лошите реколти и капризите на природата, е просто една захаросана маркетингова версия за Деня на благодарността.

Истината е много по-прозаична. Колонията в Плимут се организира в една от най-ранните форми на социализъм – всичко, получено от търговия, трафик, транспорт, работа, риболов и други средства, се събирало в общи складове и се деляло поравно между пилигримите. Големият проблем и причината за зверския глад, който преполовил броя на заселниците в следващите години, бил, че те не само не били трудолюбиви, а в огромната си част - мързеливи крадци.

Губернаторът на колонията Уилям Брадфорд свидетелства в спомените си, издадени в книга, че се крадяло през цялото денонощие, дори и развалена храна. И в останалите създадени от англичаните колонии в Северна Америка се случило същото като в Плимут - малки социалистически държави, в които една пета от заселниците работели, а останалите четири пети избирали да са паразити. В резултат повече от половината англичани загивали още в първата година.

И всъщност причината да се сложи край на глада и смъртта не била добрата реколта през 1623 г. в резултат на упорития труд, а решението да се сложи край на социализма. Брадфорд раздал земи на заселниците и установил свободния пазар. Още в първата година пилигримите постигнали неочаквано щедро благоденствие.

Крайно любопитно обаче лично за мен е отношението на гладните англичани към лобстерите. Уилям Брадфорд разказва колко неудобно се чувствал, когато се налагало да дава на заселниците прясно сварени омари вместо "някаква по-сносна храна".

Свидетелства от онези години показват, че лобстерите са били фураж за прасетата; първо, второ и трето в менюто на затворниците; нежелана храна за робите и най-бедните в Новия свят. Кой в света на индианците и каубоите би могъл да си представи, че три века по-късно ястие с омар ще се продаде в ресторант в Париж за 8000 евро. Всъщност кулинарният интерес на хората към лобстерите се събужда мощно едва през XIX век и в продължителен период от време най-големият враг на омарите се оказват безпощадните челюсти на едрата риба треска, която, макар и обикновена трапезна риба, е имала много по-чувствително небце от английското. Толкова чувствително, че популацията на лобстерите до първата четвърт на XX век е била по-скоро тъжна история за драматично оцеляване. Точно тогава обаче човекът измисля модерния риболовен траулер, който рязко променя правилата на играта в дълбините.

Безпощадните машини за лов с голям екипаж разказват играта на рибата треска и дават шанс на омарите да се размножават така, особено в залива Мейн, както не са го правили хилядолетия по-рано.

Днес обаче, цели 129 г. след въвеждането на първите ограничения в лова на лобстери в САЩ, възпроизводството им е сериозно застрашено. Както и на рибата треска, разбира се...

Затова в този "Космос" ще се потопим в дълбоките води на Средиземно море. Там ще търсим кои видове оцеляват в най-тежките условия в историята на нашата планета. Ще научим, че преди 5 милиона години Средното море се е затворило откъм Атлантическия океан и се е изпарило. Въпреки катастрофалните условия цели 84 ендемични вида са оцелели и до наши дни и един от тях е сардината. В морския свят ще Ви пренесем в средата на XVIII век, за да научим истината за трагичния край на знаменития мореплавател Джеймс Кук. Дълбоко в пещери на Родопите ще търсим кости на древни животни, които ще ни разказват своите драматични истории. Ще се носим в орбита с астронавти аматьори. Ще Ви разкажем за астрономите на Древен Египет и за хладилника на Алберт Айнщайн, който драматично променя човешката история.