Моузес Суайбу се готвеше да играе в английската Висша лига, но вместо това го изхвърлиха при аматьорите и той продаде душата си на престъпните синдикати

Има ли поне един футболно ангажиран тийнейджър в света, който по странно стечение на обстоятелствата да е пропуснал покрай щръкналите си уши историята на Ламин Ямал? Не, няма такъв, разбира се. Детето чудо на испанския футбол е вдъхновител за милиони свои връстници, които мечтаят да се измъкнат от кварталната анонимност и да превземат света с помощта на футболните си качества. Само че неговата приказка в "Барселона" крие някои опасности за здравето или поне за неукрепналата момчешка психика. Лесно е да мечтаеш, че ще летиш рамо до рамо с най-големите, и още по-лесно е да се разочароваш, когато осъзнаеш, че крилата ти не са достатъчно силни.

Улисани да се възхищават на успехите на довчерашните хлапета като Ямал, Джуд Белингам или Нико Уилямс, феновете не се и замислят колко други момчета и момичета по света в един труден миг се сблъскват с жестоката истина, че всъщност не стават за тази работа. Моузес Суайбу се оказва

главен герой в още по-гаден филм на ужасите

Той преминава жестоката цедка на детско-юношеските школи, намира си професионален отбор, получава награда за талант номер 1 и чак тогава го викат, за да го уведомят, че всъщност не става за тази работа.

Разминаването между очакванията и реалността смачква под психиката на младия британец. В крайна сметка той наистина ще стане звезда, но не в професионалния футбол, а в уреждането на мачове с цел извличане на лесна печалба. Тези дни Моузес Суайбу се съгласи да разкаже своята история в подкаст на Би Би Си, за да предпази други млади момчета от изкушението да тръгнат по грешния път.

В самото начало Моузес е заблуден, че се вози в един и същи вагон с другите хлапета от бедняшкия квартал, които след това ще станат най-големите звезди на световния футбол. Като на шега преминава през различните нива на детско-юношеския футбол и на 16 г. подписва първия си договор с "Кристъл Палас". А няколко месеца след 18-ия си рожден ден е поканен да се присъедини към годишното тържество на английския тим, за да получи наградата за "млад играч на годината". В този момент

големият пробив изглежда в кърпа вързан

Талантливият нападател получава и шанса да поиграе с професионалистите. Пускат го за 10 минути в предсезонната контрола на "Кристъл Палас" с "Евертън".

"Влязох на терена и чух аплодисментите на 20-хилядната тълпа. Помислих си: "Това е моментът, за който работих толкова усилено. Ще му се насладя максимално". Само дето не получих втори такъв шанс. Изведнъж се случиха страшно много промени в клуба, смениха мениджъра и новите шефове решиха, че нямат нужда от мен. Казаха ми, че съм твърде лек и лесно губя единоборствата във въздуха. С това единствено обяснение ме пратиха под наем, а после ми показаха вратата", разказва пред Би Би Си Моузес Суайбу.

Следва бързо пропадане до шестото ниво на английския футбол, където младокът е принуден да играе за непретенциозния "Бромли". Но най-лошото на този отбор е не липсата на амбиции, а невъзможността да плаща заплати. Моузес има нужда от пари, тъй като с приятелката си чакат дете. Сигурно босовете на световното "черно тото" си имат своите алгоритми, по които да издирват изпаднали в нужда футболисти, които лесно биха продали душата си за някое и друго евро отгоре. Самият Моузес Суайбу не обмисля дълго предложението да влезе в престъпната схема.

"Първия път ме повикаха в един от най-луксозните лондонски хотели. В стаята ме посрещна човек с лаптоп, който веднага мина на въпроса. Не говореше английски и в стаята имаше трети човек, който ни превеждаше. Мъжът с лаптопа поиска от мен

да уредя нашият тим да допусне два гола

през първото полувреме в предстоящия ни мач с "Ийстбърн". Казаха ми, че през втората част може да си играем нормално. Посъветваха ме също така да уговоря още две или три момчета, с които щяхме да си разделим 100 000 паунда, ако всичко мине по план", признава си бившият играч на "Кристъл Палас". В крайна сметка той успява да си изпълни перфектно задачата. В 40-тата минута негов съотборник, който не е посветен в схемата, фаулира противников играч в наказателното поле и дузпата е реализирана. В даденото от съдията продължение друг играч, който обаче е бил вербуван от Моузес, играе с ръка в наказателното и резултатът става 0:2.

"Помислих си, че е твърде хубаво, за да е истина. За някакви си 45 минути изкарах почти 30 000 паунда. Оттук-нататък нямаше връщане назад. Не се мина много и започнах да преглеждам съставите на другите отбори, за да съветвам новите ми партньори кой може да се поддаде на изкушението. В един момент се оказа, че отговарям за група от 50 футболисти, които участваха в схемата. И парите потекоха като река. Спомням си как ме пратиха да посетя затворен ресторант и там, като отключиха складовото помещение, се озовах пред натрупани пачки с банкноти, които стигаха до кръста ми. Можех да се хвърля и да плувам между парите. А не много по-късно една вечер се прибрах у дома със сакче, в която бяха натъпкани половин милион паунда", не се притеснява да си признае бившият футболист.

Купищата пари вместо да му донесат щастие, му струпват куп тревоги на главата. Постоянно го мъчи мисълта, че

някой ще посегне на богатството му

Новоизлюпеният богаташ не смее да си купи хубава кола и ползва градския транспорт.

"Притеснявах се дори да вляза в магазина и да си взема нова риза. Постоянно се оглеждах кой се вози с мен в метрото, нощем не спях и обмислях дали съседите не са видели нещо необичайно. Превърнах се в параноик, който не смее да си покаже носа навън", спомня си още Моузес. Колкото и да е предпазлив обаче, един ден капанът щраква около врата му. Поканен е на ресторант от партньори, с които работи отскоро. Предлагат му поредната изгодна сделка, а в това време той се замисля колко много пълни маси има в делничния ден. В крайна сметка много от посетителите се оказват тайни ченгета, които го спират на изхода и го заключват с белезници.

По-късно по време на процеса обвиняемият ще научи, че много преди злополучната вечеря е бил следен от агенти на различни служби, които са се активизирали след поредица от сигнали на големите букмейкърски компании. Доказателствата са много.

"Осъдиха ме на 16 месеца зад решетките. По време на едно от посещенията си в затвора

жена ми доведе и 2-годишната ни дъщеря

Тя се метна върху мен и не искаше да ме пусне. Не я вълнуваше нищо друго освен да бъде с баща си. Тогава осъзнах, че никога повече няма да се занимавам с нещо, което може да ме откъсне от нея за толкова дълго", отсича бившият футболист. След като е пуснат на свобода, той започва работа за една от структурите на ФИФА, както и за английската Висша лига. Задачата му е да посвети футболните чиновници в тънкостите на незаконния занаят и да обясни каква е психологията на хората, които се занимават с уредени мачове. Нает е също така да идентифицира и да работи с млади играчи, които са уязвими да се поддадат на изкушението. Моузес Суайбу се оказва ценен кадър, който си разбира от работата. И няма как да е другояче, при положение че самият той е извървял целия този път.