• Сблъскват се с 96% влажност, нощни стрелби, стрес и са с по-старо оръжие
• Валяло по няколко пъти дневно, условията на задачите били в ярдове и инчове, трябвало да преизчисляват за секунди разстоянията и да стрелят в целта
• Пренесли пушките, заключени в пилотската кабина, а на летището в Чикаго ги сварва сривът на IT мрежите и прекарват там 3 дни

Влажност на въздуха между 82 и 96%, условия на състезанието в ярдове, които за секунди трябва да преизчислят в метри без никаква техника, 3-дневен престой на летището в Чикаго заради срива на IT мрежата в целия свят, както и конкуренцията на добре екипираните американски военни.

С всичко това е трябвало да се справят майор Пламен Николов и старши лейтенант Ане Анев от служба “Военна полиция” на Министерството на отбраната, които като екип снайперисти стават победители в ежегодния турнир на Националната гвардия на щата Тенеси в град Тулахома, САЩ, от 20 до 31 юли.

“Състезанието включваше движещи се мишени, стрелба от различни позиции – прав, от коляно и от легнало положение – разказа пред “24 часа – 168 истории” ст. лейт. Ане Анев, който се класира пръв в индивидуалната надпревара в стрелбата. - Подготвихме се, доколкото беше възможно, и изпълнихме задачите. Имаше и нощни стрелби,

поразявахме мишени с ускорен пулс,

под напрежение. Спринтирахме ориентировъчно около 500 метра, след което трябваше да стреляме. Общо взето, всички изстрели бяха след физическо натоварване, може би за да се разбере как стрелецът се справя с работата под стрес и да се видят действителните му умения.”

В екипа се разпределят, като единият се прицелва, а другият определя данните и коригира колегата си. После си сменят местата, за да стрелят и двамата. Резултатът се определя от сбора на постиженията им.

Дистанцията, на която са мишените, трябвало да преценяват без лазерни уреди – чрез формули и прости сметки на ръка. Електронната техника в подобни турнири е забранена. Ст. лейт. Анев пресмята наум и си пише в тефтерче.

Снайперистите вече са го тренирали и в България, макар и в графика им да няма стрелби всяка седмица.

Преди всичко това обаче организаторите от “Военна полиция” се сблъскват с друг тип предизвикателство – как да се пренесат пушките, с които участват двата отбора. Според регламента на домакините е трябвало да се използва собствено оръжие. В условията на война в Украйна и бойни действия в ивицата Газа качването му в самолетите е било истинско препятствие.

Първо е трябвало авиокомпанията, с която да летят, да е една и съща във всички отсечки. Второ,

да поеме риска да го качи и опази на борда.

За тази цел двете пушки са били в сейф в пилотската кабина, като с ключ са разполагали и командирът на полета, и снайперистите. И това не е всичко.

Кацайки в Чикаго, изведнъж се оказват блокирани, защото уцелват момента със срива на IT мрежата в целия свят и се налага да прекарат там около 3 дена, без да могат да продължат. Хубавото в цялата работа е, че е имало слаб интернет - дотолкова, че да уведомят близките си, че са добре и да не се притесняват за тях.

“Да, това беше кошмарен епизод. Опитвахме се да се придвижим. В това време оръжието беше на летището. Проверихме, че е заключено, че всичко е наред с него и остана само да чакаме полет”, разказа снайперистът.

В крайна сметка пристигат в град Тулахома, щата Тенеси, само 3 дни преди състезанието, в които да се адаптират, да се запознаят с оръжието на американците и да потренират при тамошните атмосферни условия.

Единият български тим се явява с пушка, произведена през 2004 г.,

но моделът е от 1972 г. - “Хеклер и Кох” PSG-1, калибър 308/7,62Х51 мм.

“Антиката”, естествено, предизвикала голям интерес у американците, които се състезават с произведено миналата година оръжие.

Снайперът на втория отбор е “Ритер и Старк“ SLX, калибър 308/7,62Х51 мм, с висококачествена оптика “Шмит и Бендер”. Тя е по-модерна, купена през 2018 г., с повече екстри в оптиката. С нея тимът на Анев и Николов спечелва състезанието.

“Нашето оръжие наистина отстъпваше по спецификация на американското, но момчетата бяха по-мотивирани и с повече опит”, коментира ръководителят на групата майор Митко Панчев.

“Колегите от САЩ доста се изненадаха, като видяха едната пушка – усмихва се Анев. - Стар модел, с доста непрактична оптика за такъв тип състезания и дистанции. Другата двойка българи стреляше с нея и нормално - предвид остарялата техника, не дадоха такива добри резултати. Ние стреляхме с конкурентоспособен снайпер от ново поколение с добри параметри. Така се видя, че все пак като имаме техниката, сме доста конкурентоспособни спрямо другите нации.”

По време на състезанието стъклото на по-старото оръжие се изпотявало от влагата,

характерна за района, а и валяло по няколко пъти на ден. Американците разполагали със специални предпазители – нещо, с което българите не можели да се похвалят.

“Пазихме пушките, доколкото можехме, прикривахме ги”, сподели ст. лейт. Анев. Освен това оптиката на конкурентните отбори е била доста по-прецизна. Но във всяко друго отношение всички се състезавали при еднакви условия – пушките да са на фабрични настройки, спусъкът да не е нагласен, така че да е удобно за снайпериста.

Според изискванията снайперите не били заредени, а били сложени на земята. Целта била военните да скочат, да вземат оръжието, да заредят всеки патрон поотделно - общо по 5 на човек, и да стрелят. В две от заданията имали по една минута за изпълнение. През това време трябвало да преценят мишената и да стрелят по 5 пъти. Останалите задачи са били с още по-съкратен срок – за по 15 секунди.

Бързите реакции били тренирани в България, като най-доброто постижение на спечелилия индивидуалното състезание боец е било

за 6,5 секунди. Което прави малко повече от секунда за прицелване и изстрел

в целта. Това е причината ст. лейт. Анев да бъде избран да представя страната ни в САЩ. Партньорът му в екипа – майор Пламен Николов, е негов учител, предал доста от уменията си на по-младия ни снайперист. Двамата работят заедно вече 8 години и казват, че са постигнали добра стиковка.

Самият Анев е скромен и твърди, че няма представа как е бил избран. “Просто ми съобщиха и заминах”, обяснява той. Освен него и колегата му ръководството на “Военна полиция” определя още двама българи, които са част от втория наш тим.

Разбира се, надпреварата не е лесна. Снайперистите разказват, че при стрелбата трябва да се преценят много фактори. Всичко оказва влияние -

ъгълът, под който падат слънчевите лъчи, посоката и силата на вятъра,

който при стрелящия е с различна сила, скорост и насоченост в сравнение с условията при целта, която е примерно на 600 метра. Температурата и влажността също имат значение. Или както обясняват командирите на състезателите, това не е просто да натиснеш спусъка.

600 ярда, каквато е била една от целите, се равнява на 585 метра. Ако не го пресметнат по познатите ни мерки, разликата от 15 метра е сериозна и без добро прицелване нищо няма да се получи. Това важи и за големината на боеприпасите. Огромно значение има дори и един милиметър, защото тежестта му се променя при въртенето във въздуха, след като е изстрелян и е подложен на въздействието на атмосферните условия.

Всеки производител има различни патрони по големина и форма. И в крайна сметка този милиметър повече или по-малко може да отклони куршума и той да не попадне в центъра на мишената.

Самите боеприпаси били осигурени от Националната гвардия, за да бъдат еднакви за всички участници.

Заданията се съобщавали в залата непосредствено преди състезанието. Освен всичко друго българите не ползвали и преводач. Трябвало да знаят толкова добре английски, че да разберат всички условия, след което да отидат да стрелят.

По регламент оценката се определя за всеки индивидуален снайперист поотделно за всеки етап, както и отборно. Критериите са точно попадение в целта, която е с диаметър 3 см, плюс времето за изпълнение. Стрелбата била на разстояние 100, 200, 300, 400, 500 и 600 ярда. Максималните точки за изстрел в центъра са били 10 за част от състезанията, а за останалите – 5.

Екипът на майор Пламен Николов и ст. лейт. Анев регистрирал 35 точни попадения в целта. При това без да имат време за реална подготовка заради закъснелия полет и престоя на летището в Чикаго. Когато пристигат, заключили пушките в склад, но след като започнало състезанието,

трябвало непрекъснато да са с тях – дори и до тоалетната.

В края на стрелбата всеки участник веднага прибирал оръжието в чувал, за да не се види какви параметри е използвал.

Но въпреки трудностите и предизвикателствата се оказва, че българите могат да бъдат достатъчно добри, за да побеждават.