Може би някои от по-възрастните софиянци още си я спомнят - родената през далечната 1926 г. Малинка Тановска в продължение на половин век (1943-1993) има завидни любовни авантюри. Освен пълен с градски легенди, които още са живи, животът й е ярко свидетелство за

фалшивия морал

и лицемерието

по времето на комунизма у нас. Между нейните завоевания на любовния фронт са много известни българи и чужденци, сред които се открояват световноизвестната кинозвезда Омар Шариф, поетът Георги Джагаров, френският младежки лидер Жан Диар и дори генерал Щефан Фридланд от прословутата служба за сигурност на бившата ГДР - Щази.

Учудващо, но Малинка била от добро семейство и с висше образование. По баща Захариева, тя е племенница на Никола Захариев, най-дългогодишния министър преди 1944 г., по-известен с прякора си Кольо Шекера. Съденият от т.нар. Народен съд държавник е несменяем на поста по времето на три правителства – в първия кабинет на Кимон Георгиев, правителството на ген. Пенчо Златев и кабинета на проф. Богдан Филов. Освен това през 40-те години на ХХ век чичото е подпредседател на Народното събрание и генерален директор на "Хран-Експорт". Разстрелян е на Централните софийски гробища на 2 февруари 1945 г.

Самата Тановска е завършила Софийския университет със специалност "Философия". Някои казват, че именно там се увлякла прекалено по учението на Фройд, но както сама обичала да казва, практикувала най-древния занаят

"по убеждение"

и "по принуда",

защото новата власт у нас никъде не й давала работа. Владеела перфектно няколко западни езика и на всичкото отгоре по многобройни свидетелства пеела много хубаво. Ярка и колоритна личност, винаги екстравагантно облечена и със силно червило на устните, тя била като магнит за мъжете още преди идването на комунистите на власт. Заради външна прилика, а и защото прекрасно пее, някои пък я оприличават на Зара Леандър – популярната германско-шведска актриса и певица от 30-те до 50-те години на миналия век.

След години разказвала как още на 16-годишна възраст си купила една образователна книжка, озаглавена "Аз искам", в която под прикритие от тогавашната цензура се разказвало много за интимните отношения между мъжа и жената. Твърдо решена да приложи наученото от нея на практика, тогавашната ученичка в Първа девическа гимназия си намерила един офицер хубавец и съгрешила с него за първи път. Явно "плодовете на Венера" са й харесали, защото след това започнала да практикува

секс за удоволствие,

а и за да припечели нещо. Но не след дълго настъпили тежки времена за упражняващите нейния занаят. Съгласно наложената идеология любовта трябвало да бъде насочена към партийния вожд, към труда или светлото бъдеще, но не и към секса, който е поставен в категорията "явление, чуждо на социалистическия морал".

Много от жриците на платената любов или жени с фриволно поведение са интернирани в затънтени села в провинцията или по-лошо - изпратени в лагери. Но минават години и въпреки репресиите Малинка

отново се появява

на сцената

Скандално за времето си тя не само прави много секс, но и говори свободно на тази тема табу по улиците на София. Шарена, облечена като "райска птица" в онова сиво време... Та нали свободното еротично поведение също е форма на протест срещу тоталитарното лицемерие и фалшивия морал, проповядван от партийните трибуни.

Годината е 1968-а - началото на сексуалната революция на Запад. По същото време в София се провежда Световният младежки фестивал. В столицата на НРБ от цял свят се стичат много младежи. Още преди да пристигнат чужденците обаче, всички проститутки, които не са сътрудници на службите, са интернирани. Но Малинка имала предимство – не само още не била регистрирана като проститутка, а и живеела в законен брак със съпруга си, цигуларя Тановски.

По това време едно от знаменитите завоевания на Малинка Тановска е Жан Диар – шефът на френските младежи комунисти, който е главен координатор на фестивала у нас. Тъй като много държала клиентите й

не само

да имат пари,

а да бъдат хубави и интелигентни, предварително набелязала французина Диар, който в онези години бил световноизвестен като един от идеолозите на еврокомунизма.

Като истински професионалист тя винаги правела предварително проучване – обход, за да разбере къде ходи желаният мъж.

Накрая открила, че е настанен в хотел "София". Отишла веднага там, но за беда видяла, че мястото отвсякъде е завардено от професионалистките на ДС, които били заели ключови позиции – във фоайето, долу на бара, на терасата...

Тогава тя търпеливо взела да се разхожда отвън и в мига, в който той излязъл от хотела с друг човек, веднага го приближила и го заговорила на перфектен френски: "О, мосю Диар, аз обожавам вашите идеи. (Защото, както обичала да казва, "мъжете, които са на високо ниво, обичат да им се говори за идеи".) Еврокомунизмът ще спаси света!". Французинът бил грабнат веднага и попитал: "Коя сте вие, мадам?". Вместо отговор тя съобразително му подала визитка и казала: "Ето моя телефон, обадете ми се вие и ми кажете кога може да се видим".

И наистина той й звъни вкъщи, кани я на среща, на която благодарение на добрия си опит тя веднага го свалила. Следва

бурна любов

- първо в хотела, после в апартамента й... За неин късмет мъжът й тъкмо бил заминал на работа по морето, та и теренът у тях бил свободен.

Но няма пълно щастие. Милицията, която явно е подслушвала телефона й, забелязала "нерегламентираната връзка" и веднага й сложили "опашка". Даже веднъж точно след като френският младежки лидер бил напуснал жилището й, на вратата звъннали две ченгета и строго я предупредили: "Как си позволявате?! Да знаете, че ще имате проблеми!

Проституцията у нас е забранена!"

Явно тя не обърнала внимание на забележката и затова след този случай я интернирали. Не могли да й простят не само факта, че е забърсала чуждия гост "без разрешение" , но и че е преборила конкуренцията на официалните проститутки на Държавна сигурност. Изпратили я в

женския лагер

в Ножарево,

Разградско, печално известен и с факта, че в него е интернирана и певицата Леа Иванова.

Там Малинка се запознала с много "колежки" от цялата страна и макар винаги да казвала, че е "самородна професионалистка", усетила какво имали предвид комунистите, когато казвали "отишъл в затвора и попаднал на хора". Там имало много опитни жени, от които почерпила богат опит, и както разказвала по-късно: "Тези две години и нещо бяха за мен една школа"

Все пак съпругът й простил изневярата. Настоявал пред властта, че докато е бил на морето, тя е останала без мъж, затова лесно се е отклонила, и накрая издействал да я върнат обратно в София.

Но още преди да я интернират, тя имала интимни отношения и не с кого да е,

а със самия

Георги Джагаров

Поетът, който направил учудваща кариера по време на комунистическия режим и не само станал шеф на Съюза на писателите, а се издигнал дори до заместник на Тодор Живков в тогавашния Държавен съвет. Заради добрите спомени от секса с Малинка той протегнал могъщата си десница и решил да й намери работа – нещо наистина непосилно за бивша лагеристка.

Дълго се чудил на каква длъжност да я назначи, но накрая се сетил колко хубаво пее. Затова

проявил благородство

и защото нямало други свободни места, по негово настояване я назначили в 129-о училище "Антим IІ" на ул. "Оборище" в София. Преди това обаче все пак я инструктирал да казва, че е била интернирана не за проституция, а по политически причини - заради чичо й.

Така внезапно с височайше ходатайство проститутката Малинка се оказала дружинен ръководител на учебно заведение за подрастващи. Изцяло новото амплоа изобщо не я притеснявало - както казвала: Аз съм играла седем роли в живота. Трябвало просто да смени една обществена дейност с друга. Какво толкова се иска от това да си дружинна? Не е сложна работа - трябва да повтаряш колко велик е комунизмът, колко велик е Тодор Живков... е, и да ги организираш да пеят, а аз умея да пея, казвала си тя. Нали точно такъв бил и аргументът на Джагаров - че ще може да организира всички хорове в училището.

Скоро обаче късметът й изневерил. Едно от по-големите момчета я харесало и правили секс. След това, както често се случва между мъже, той разказал за преживяването на свои съученици, които също решили

да се възползват

от услугите

на симпатичната си ръководителка. И накрая вече станала цяла опашка...

"Не че ми е било неприятно - беше много хубаво – разказвала след години Малинка. - Няколко момчета на по 17 години, които сами си търсеха секс - та едно време на тази възраст мъжете са имали по две деца. Освен това, разбира се, на тези ученици, които получаваха жълти стотинки за закуска, пари не съм вземала. Беше само за удоволствие, но се опасявах, че може да се разчуе."

И наистина става така. Проследили я по донос и изведнъж в стаята на дружинната ръководителка нахлула директорката, придружена от училищен инспектор. Хващат я на местопрестъплението и става огромен скандал. Уволняват я за секс с непълнолетни.

Едно от обвиненията срещу нея е, че е

"облекчавала момчетата

под портретите на държавните ръководители от Политбюро и на вождовете на пролетариата – Маркс, Енгелс, Ленин" .

"Е, какво толкова – коментирала след време Малинка, – нали вождовете са умрели, а онези от Политбюро, като ги гледам какви са простаци, сигурно и презерватив не знаят как да си сложат. А за момчетата - аз вкъщи не мога да ги заведа, защото съм омъжена, и те не могат да ме заведат у тях, защото, дори и техните да са на работа, там има баби, дядовци, братя, сестри..."

Порицали я и за пореден път я интернирали – този път в Ловешко. Но само за няколко месеца, защото междувременно Малинка се била изчукала с много висши ченгета и големци, които се застъпили за нея, защото й били клиенти.

След това, през 1972 г., тя среща и истинската си любов – големия актьор от египетски произход Омар Шариф.

През 80-те заработва в най-известния тогавашен, макар и нелегален, публичен дом в София

Той се намирал на ул. "Аксаков" и бил маскиран като "козметичен салон".

Въртяла го небезизвестната Кети Крушева – мадам вече на възраст, съпруга на някогашния царски генерал Крушев. Куриозното е, че въпреки желязната цензура в онези години "козметичният салон" дори пускал рекламни обяви във в. "Вечерни новини". Те, разбира се, са законспирирани и звучат така: "Премахвам страстни пъпки, пришки и други кожни проблеми на пубертета", с адрес и телефон. Който се сетил за какво става дума – сетил. "Дори отдавна да е минал тази проблемна възраст, един мъж "може да преживее и приятна изненада", както обичала да казва Малинка, която вече, макар и прехвърлила 60-те, се включила в "бригадата" по премахване на страстни пъпки. Но в тези години тя все пак винаги предпочитала "надомната работа" в малкото си апартаментче.

Постепенно и преследванията срещу нея намалели. Явно властта видяла, че

няма шанс да я "превъзпита",

и затова се отнасяла към нея като "жена, която не е много с акъла си". А тя през това време, въпреки че била на възраст, била любовница на писатели, художници, политици... В онези години с гордост разказвала и за връзката си с генерал от тайните служби на ГДР – Щефан Фридланд. Освен че бил много точен, той бил и джентълмен и контактите с него вероятно са й спестявали много неприятности с т.нар. Превантивен отдел на Софийско градско управление на МВР начело с ген. Георги Минев – съпартизанин на Тодор Живков, който отговарял за жени като нея.

Но Тановска е буден човек и освен привърженик на свободната любов, която практикува невинаги за пари, тя има и гражданска позиция и държи да я изявява. Чужда на всякаква цензура, тя говори на всеослушание и не се страхува да критикува режима далеч преди да дойде краят му.

В тази връзка като легенда се разказва една случка някъде от средата на 80-те години на миналия век. Тогава Малинка в центъра на София често била в компанията на интелектуалци и представители на софийската бохема. Веднъж на нейната маса имало и една аспирантка от института на ДКМС. Тя си позволила да сподели, че пише дисертация на тема "Десният екстремизъм и фашизмът на Запад". А Малинка се обърнала към нея с тон, нетърпящ възражение: "Моето момиче, напълно безсмислена е тази тема. С толкова много екстремисти съм се любила – и леви, и десни, те не оправиха екстремизма, та ти ли ще го оправиш с твоята дисертация?!".

През 1987 г., във времето на най-големия застой у нас, тя дори излиза със собствена инициатива. "По важен повод" събрала група познати интелектуалци в едно от кафенетата на НДК и направо им казала: "Омръзна ми от тази имитация на перестройка, която прави режимът. Особено министърът на културата Георги Йорданов, който е толкова ретрограден... Затова предлагам др. Бигор, който е

истински интелектуалец

и не е такъв ръб като Йорданов, да заеме неговото място".

Според свидетели известният кинодеец Георги Стоянов-Бигор, който също присъствал на неформалната среща, така се уплашил от неочакваното предложение, че викнал: "Не, аз не искам! Аз съм възрастен и болен...".

В годините, когато никой не смее да шукне, Тановска безстрашно спира по софийските улици представители на номенклатурата и членове на техните семейства и открито им заявява, че нещата в държавата вече не може да продължават постарому.

Но обществената й дейност не се изчерпва само с това. Малинка се включва активно в опозиционните движения от самото им зараждане. Така още на първото полулегално събиране на "Екогласност" в столичното читалище "Петър Берон" тя е на трибуната, и то точно до журналистката Румяна Узунова.

Екстравагантно облечена - в лилаво или в червено, след 10 ноември 1989 г. редовно

присъства и

на събранията

на опозиционните партии. Непосредствено след идването на демокрацията у нас, когато още се водят дебати за връщането на земите на собствениците, тя е на голямо събрание в сградата на БЗНС. Там, пред актива на земеделците, Малинка става и предлага: "Ако ние не можем да се оправим със собствени сили, аз ще говоря с Омар Шариф той да дойде да ни помогне да си върнем земята".

Чул-недочул, водещият партийното събрание Иван Глушков й отговорил: "Няма нужда да занимаваме и чуждестранните политици с нашите проблеми", при което цялата зала избухнала в смях, защото явно повечето земеделци са знаели, че става дума за именития актьор.

"Помня една кръгла, силно изрусена жена с яркочервено червило - видът и беше предизвикателен - разказва за Малинка видната ни изкуствоведка Нина Мирчева, която е правила интервю с нея за "Петък вечер". - По-скоро се забавлявахме от срещата си. Аз пиша за нея, че е от тези жени, които в Париж и Рим биха взели за кокотки или в Хамбург за собственик на магазин за шапки, а в София - за жена без професия."

Пред Мирчева тя споделя интересни подробности и за връзките, които е имала.

Една от последните публични изяви на Тановска е в началото на 90-те на Първата среща на европейските медийни списания в Цигов чарк през ноември 1992 г. Там Малинка пее, а накрая сваля сръбско-австрийския филмов критик и главен редактор на сп. "Блимп" Богдан Гърбич. Между другото, успява да излее и чаша шампанско върху главата на Димитър Франгов – тогавашния зам. програмен директор на Българската телевизия.

"Независимо че не се вместваше в традиционните представи, Малинка Тановска беше част от свободното гражданско общество – разказва пред "168 часа" за нея д-р Росен Милев, който навремето е организирал събитието. - Ходил съм на много места по света и знам добре, че на Запад такива

колоритни

личности

имат своето място на такива форуми. Малинка притежаваше свободолюбив, смел дух и точно затова реших да я включа в приятелския кръг на ръководеното от мен сдружение "Балканмедия", което скоро навърши 30 години и е най-старата неправителствена организация у нас. В крайна сметка сексуалната свобода също е част от гражданското общество и ценностите, към които се стремим."

Оказва се, че макар и вече на сериозна възраст, неформалната софийска знаменитост не се е отказала да търси любовта.

"И на 70 години продължаваше да мечтае за голямата любов. Подобно на проф. Юлиан Вучков, и тя обикаляше да търси идеалния за нея партньор - разказва д-р Милев. - За разлика от нашумелия като телевизионен водещ професор обаче тя нямаше късмета да я намери."

Последната й (несподелена) любов била с банкера Николай Тошков – политемигрант от Женева, с когото се познават от младини, още отпреди 1944 г.

Тошков също има интересна съдба. Син на директора на мините в Перник преди 9 септември. След това е юнкер - председател на юнкерския комитет на Военното училище, който на 11 септември 1944 г. в Банкя предава властта в училището на новия комендант на града. Когато България подписва мирния договор Тошков заминал за Италия. След това прави кариера като

банкер в Швейцария

Издигнал се до управител в една от големите банки и тъй като е много компетентен финансист, Симеон Сакскобургготски го взел за свой съветник по икономическите въпроси още докато е в емиграция.

"Малинка Тановска твърди, че като деца са си играли, но той не можеше да си я спомни - разказва д-р Милев. - Когато през 1993 г. се завърна в България, по нейна молба аз ги срещнах и запознах. Отново пламнала нейната любов към него - според нея от младежките години. Но той беше преживял много - смъртта на сина си, развод с жена си, операция на сърцето. А тогава тя също беше на 70 и няколко години. Това беше нейната голяма, последна, но неосъществена любов.

Но тя си е поживяла. Обичаше да казва: "По някой път за един ден съм имала толкова мъже, колкото повечето българки и за цял живот не са имали. И как да не съм била благодарна на съдбата?".

Погива по време на секс с млад любовник (около 40-годишен) в леглото. Получила инфаркт в апартаментчето си на ул. "Любен Каравелов". Блажена кончина! Особено за една жена на любовта, за каквато Малинка винаги се е смятала...

Издебнала Омар Шариф на морето

Независимо с колко мъже е била в живота си, голямата любов на Малинка Тановска е Омар Шариф. Интересно е как въпреки ограниченията на тоталитарната система тя успяла да го свали. Случило се така, че през 1972 г. големият актьор от египетски произход, който освен номинация за "Оскар" има в колекцията си цели три награди "Златен глобус", дошъл да прави филм у нас. Изненадващо за онази епоха, но се оказало, че той ще снима сериал по Българското Черноморие Във филма, който е копродукция по мотиви от романите за капитан Немо на Жул Верн и е озаглавен "Мистериозният остров", естествено, Шариф е в главната роля. Току-що завърналата се от поредно интерниране Тановска разбрала, че идолът й е в България, и побързала да го намери. Изготвила план как да стигне до него и за целта се включила в българската част на екипа като костюмиер. Настанили ги в социалистическия символ на лукса - хотел "Кубан" на Слънчев бряг. По принцип мястото било недостъпно – дори в онези години на вратата му най-безсрамно се мъдрела табела: "За българи и кучета – забранено", но Малинка като "служебно лице" получила неограничен достъп.

На всичкото отгоре и нейната стая се намирала на 6-ия етаж – същия, на който бил настанен световноизвестният артист. Имало само един проблем - даже в хотела Омар Шариф бил строго охраняван от милиционерите, които пазели дори частта от коридора както пред неговата стая, така и пред тази на близката му приятелка - италианската актриса Флоринда Болкан. По принцип на българите, които помагат, бил забранен всякакъв контакт извън снимачната площадка. Но Малинка била много сърцата и решила, че на всяка цена ще стигне до идола си. За целта тя издебнала удобен момент и въпреки височината тръгнала от външната страна на сградата. Както свидетелстват по-късно и фотографи, които са станали свидетели на епохалното събитие, тя се прехвърляла безстрашно от балкон на балкон, докато накрая достигнала стаята на знаменития артист. Той четял някакво списание на фотьойла, когато Малинка скочила на терасата му, рязко дръпнала завесата и останала пред него само по бикини. "И изведнъж, когато тези "два големи пистолета" се насочиха към него – показвала по-късно Малинка към гърдите си, - той ахна от учудване. Направо не повярва!" Следва бурна любов, след която омагьосаният от нашенката актьор е категоричен - искам и тази дама да е в моята стая! Славата му била толкова голяма, че от хотела проявили разбиране и дори ги настанили в малък апартамент с отделна спалня, което си било рядкост в онези години. След това останалите българи просто не можели да повярват, когато я виждали в асансьора в обятията на Омар Шариф. А и той бил щедър. "Парите, които ми остави, аз ги скрих нали се сещате къде, защото, ако ги бяха намерили милиционерите, щяха да ми ги вземат", разказвала гордо жрицата на любовта по този повод. Но снимките приключили и дошло време за неизбежната раздяла. Малинка обаче никога не се отказала от Омар Шариф и не спирала да го преследва с писма и картички до края на живота си. Това признава самият Омар на д-р Росен Милев, когато се срещат на 25 ноември 1989 г. в Театр дьо "Шан-з-Елизе" по повод на второто раздаване на европейските филмови награди "Феликс".