Валерий Воронин е изключителен полузащитник на терена и ненадминат чаровник в живота, но славата и алкохолът го запращат в пропастта

Красотата и чарът са двете им най-мощни оръжия. За тях е фасулска работа за миг или два да съсредоточат толкова много очарование в погледа си, колкото простосмъртните мъже не могат да постигнат за цял един живот. През обятията им преминават стотици жени, а дори най-големите им съперници не успяват да ги намразят. Тяхната обаятелност ги праща на една маса с крале и кралици, а тълпата ги аплодира за успехите и на момента им прощава провалите.

И въпреки цялото това обожание, слава и възможности двама от най-изключителните представители на силния пол в края на дните си са самотни и разочаровани от заобикалящата ги действителност. За демоните на Ален Делон всички знаехме или научихме, след като смъртта най-после откликна на настоятелните му покани да го посети. Но малцина са тези, които са запознати с житието и битието на Валерий Воронин, който преди много десетилетия е обявен за Ален Делон на съветския футбол.

Халфът на „Торпедо" (Москва) сътворява истински геройства на терена и печели огромна популярност не само в родината си, но и в цяла Европа. Голямата слава обаче не идва само и единствено заради футболните му качества. Воронин е красавец с изключителна обаятелност, с която лесно превзема и опустошава женски сърца и в същото време привлича симпатиите и на най-закоравелите ултраси на врага. Дори лишената от прекомерна емоционалност британска кралица Елизабет II го обявява за най-елегантния футболист и му подарява порцеланов сервиз след края на световното първенство в Англия през 1966 г.

За да стигне до срещата си с кралицата, Валерий Воронин (роден през 1939 г.) върви по идеално павирана пътека. Родителите му са сравнително заможни хора, а баща му управлява книжарница в московско предградие и работата го задължава да контактува с писатели и други представители на тогавашния културен елит. По време на тези срещи малкото хлапе не само се мотае в краката на възрастните, но и се заслушва в техните разговори. И така, без да бъде притискан, Воронин започва да чете поезия, да слуша класическа музика и да пише и чете на английски. Но вместо да наследи баща си в книжарницата, той отива на терена и се оказва, че там също много го бива.

Младокът много бързо става любимец на старите кучета в съблекалнята не само заради сърцатата игра, но и заради богатата обща култура, която както тогава, така и сега е много рядко срещано явление във футболните среди. Валерий Воронин започва да печели мачове, финали, медали и купи. В същото време бележи големи успехи и на нежния фронт. Стига се дотам, че от ръководството на „Динамо" (Москва) го подсещат, че е крайно време да се сдобие с жена и поне две деца, за да бетонира образа си на почти съвършения герой на съветския строй. Началниците му са така настоятелни не само по идеологически, а и по чисто практични подбуди. Те се надяват, че едно голямо и примерно семейство ще тежи като бетоново корито около талантливите крака на вече популярния играч и ще избие от главата му евентуални планове за бягство на Запад.

Воронин обаче не мечтае за любяща съпруга, а за страстна авантюра със София Лорен. В средата на 60-те години той вече е футболна звезда и красавец от международна класа. Животът му е футбол, купони и авантюри с най-актуалните красавици на съветския шоубизнес. Популярният футболист е толкова самонадеян в отношенията си с жените, че решава да предложи сърцето си на самата София Лорен, в която се е влюбил безрезервно според собствените му признания пред съотборници в съблекалнята.

„Валерий беше изключително конте, но не дразнеше със своето самочувствие. Напротив, всички го обичаха заради усмивката и заради желанието му да докосне звездите. Уверяваше ни, че рано или късно ще се окаже в една и съща спалня със София Лорен. Вярваше, че е достатъчно само да се изпречи пред погледа й и работата ще е опечена", ще си спомни по-късно негов съотборник в московския „Торпедо".

Звездата на тима няма никакви основания да се съмнява в собствените си възможности. По онова време той кара черна волга, пие скъп западен коняк и дружи с хора като основателя на „Адидас" Адолф Даслер. В Европа познават добре футболните му качества, а емисарите на „Реал" (Мадрид) и „Интер" са готови да паркират няколко каруци със злато на „Червения площад", за да получат в замяна талантливия халф.

На всичкото отгоре и съдбата решава да помогне и праща на едно и също международно летище съветския футболист и София Лорен. Воронин няма нужда от подканяне и в типичния си безцеремонен стил опитва да спечели вниманието на италианската кино икона, но е спрян от личната й охрана. Роденият под щастлива звезда руснак получава втори шанс, след като актрисата пристига на Московския филмов фестивал, за да получи награда за участието си във филма „Брак по италиански". До наши дни са достигнали две версии за случилото се след това. Според първата футболната звезда успява чрез свои приятели да покани красивата италианка в най-шикозния московски бар, но тя така и не идва на срещата. Според втората двамата наистина се виждат, но София Лорен остава твърда като камък и не поддава нито на чаровните погледи, нито на подкупващите усмивки.

В крайна сметка Валерий Воронин не устоява на всеобщия натиск и минава под венчилото с красивата балерина Валентина Птицина. Двамата получават новопостроен тристаен апартамент в елитен квартал и създават две прекрасни деца. Семейната идилия не продължава дълго. Любимецът на феновете си остава любимец и на жените, а самият той явно няма сили да спре с авантюрите. Западният коняк също е неуморен спътник на футболиста по време на непрестанните му нощни гуляи.

Воронин се развежда с Птицина и много бързо след това се жени за работничка в завод, която е доста по-склонна да търпи изневерите му. Той обаче насочва почти целия си интерес към алкохола и това му коства кариерата, семейното щастие, почти всичко. Малко преди заминаването на съветския национален отбор за европейското в Италия през 1968 г. съветският Ален Делон се качва пиян зад волана, заспива по пътя и колата му се удря челно в автокран. Благодарение на хирурзите съветският национал не само оцелява, но се възстановява за рекордно кратко време и година по-късно се връща на терена.

Само че душевните рани не успяват да зараснат. Воронин усеща, че след катастрофата вече не може да се върне на предишното ниво и се предава на депресията. А тя, както знаем, е идеално мезе за всякакъв вид алкохол. Световноизвестният футболист продължава да пие и да не спазва спортния режим, с което тотално опорочава героичния си образ. Шефовете му няма намерение да търпят черна овца в стадото и след няколко поръчкови предупредителни статии в спортната преса от рода на „Валерий, опомни се!" той е принуден да се откаже от професионалната си кариера. Впоследствие се опитва да работи като спортен журналист и треньор, но не му се получава и предпочита да си стои у дома и да надига бутилката с водка.

По време на славните времена е спечелил много приятели, а най-верните от тях правят всичко по силите си да го издърпат обратно към повърхността. Воронин не успява да се справи с тази невъзможна мисия. 15 години след като напуска професионалния спорт някогашният любимец на публиката е намерен мъртъв на улицата. Лекарите установяват, че е убит с жесток удар в главата, но разследващите не успяват да си свършат добре работата и да разкрият убиеца. Една от версиите е, че е се е замесил в кръчмарско сбиване и впоследствие е захвърлен в канавката. Други са убедени, че е станал жертва на обир. Делото отдавна е прибрано в бездънния кашон с неразрешени случаи.

Тъжното е, че веднага след смъртта на Валерий властите правят всичко по силите си да скрият тъжната вест от футболната общественост. И впоследствие няма да се намери човек или организация, които да издействат полагащите му се посмъртно почести. Него вече са го забравили, докато кинозвездата Ален Делон ще бъде помнен вечно. Което едва ли има някакво особено значение там, където всички отиваме накрая.