Момичетата са готови, искам само едно – да са спокойни и уверени. Тогава ще отвърнат подобаващо на фенската любов

От олимпийските ми спомени най-много блестят диамантите на "24 часа", никога няма да забравя бронзовото злато в Рио, в Сидни беше най-хубавото олимпийско село

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева в интервю за “24 часа” от лагера на гимнастичките ни в парижкото предградие Антони преди участието на златните български момичета на олимпийските игри.

- Вече дишаш френския, олимпийския въздух. Какво е усещането?

- За седми пъти дишам олимпийския въздух. Това са моите седми олимпийски игри. Усещането е познато. Напрежението вече го има, колкото и всички да се опитваме да го неутрализираме, елиминираме, изолираме, то е факт. Мисля, че момичетата са спокойни. Тренировките започнаха в малко тежки условия, при ужасни температури, много високи, без климатици, с препълнена зала за тренировка от публика, която правеше наличието на кислород все по-оскъдно, но в същото време пък създаде невероятна атмосфера за момичетата и им показа подкрепа, която е много добър стимул преди олимпийските игри.

- Успявате ли да опазите момичетата от високите очаквания, защото цяла България гледа към вас и вижда олимпийско злато?

- Много е голямо напрежението в това отношение. Непрекъснато получавам съобщения от мои близки, приятели.

Всички ни пожелават успех и един конкретен медал. Това е много тежко

Наистина, това е състезание, при това като никое друго. И в индивидуалното, и при ансамблите за първи път в художествената гимнастика ще има олимпийски игри с такава конкуренция. Категорично пет състезателки ще се борят за златния медал в индивидуалното. И пет или шест отбора ще се борят за титлата и медалите при ансамблите. Щастлива съм, че ние сме в групата - и в индивидуалното, и при ансамблите с всичките ни участнички. Но това е състезание. Направихме много силна година. Много сме работили, но всички са работили. Всички са силни и всички мечтаят едно и също. Това, което мечтаем и ние.

Единственият начин да ги изолираме от тeзи огромни очаквания, които има в България към нас, е да работим адски много, да се прибират уморени, да вечерят, да лягат и да спят. Да нямат време да четат социалните мрежи, което е невъзможно, естествено. А няма как да използвам методи от преди 10 ноември и да им прибера телефоните, въпреки че тогава нямаше телефони. Така че правим всичко възможно да ги изолираме от напрежението, от очакванията, които са огромни.

- Преди Токио, когато очакванията също бяха огромни, каза, че си много спокойна. Сега много спокойна ли си?

- Спокойна съм, доколкото можеш да бъдеш спокоен на олимпийски игри. Защото наистина много работихме, показахме много голяма сила, много голяма класа, спечелихме най-големите състезания до момента тази година - и в индивидуалното, и ансамбъла.

Затова съм спокойна

Но всяко състезание си е отделно само за себе си.

- Олимпийските игри по принцип нямат нищо общо с другите състезания, това оказва ли влияние – че предстои най-специалното състезание?

- Да, олимпийските игри са най-чаканото спортно събитие, веднъж на 4 години. Имайки предвид, че всички са дебютантки, с изключение на Боряна Калейн, представям си, като влязат в олимпийското село и видят атмосферата там. Именно защото им е за първи път, с изключение на Буба.

И там ще се опитаме да ги изолираме от излишни емоции - възможно най-малко да стоят и да усещат атмосферата. Разбира се, не вярвам тя да ги разцентрова, да ги изкара от концентрацията, която е необходима за такова състезание, но все пак трябва да обръщаме внимание на всеки детайл по пътя към целта.

- След това и залата ще бъде претъпкана. Но май на нашите момичета емоцията по време на самото състезание не им пречи, така ли е?

- Да, те са свикнали да бъдат аплодирани. Бурните реакции на феновете са нещо, което ги зарежда, знаят как да остават в пълна концентрация. Има нещо друго много притеснително, свързано със залата. То е притеснително за всички. Условията, които ще имаме в залата, която е точно преди старта на килима. Ще трябва да загряваме в зала без необходимата височина

и няма да могат да се пробват основните рискови елементи,

за които се изисква изхвърляне. Нещо, което не се е случвало никога досега. Направихме доста моделирани тренировки в България по този начин, спазвайки времетраенето в едната зала. След тренировката на един етаж се слиза с асансьор надолу в другата зала, а залата, която е пред подиума, е с височина, която няма да позволява да се пробват изхвърляния. Това за мен е абсурдно.

Но за всичките е едно и също. Първоначално мислехме, че ще играем в голямата зала – в “Берси”, където сега е спортната гимнастика. Но не знам какво се случи.

Всъщност самата зала като зала е супер. За самото състезание, за публиката ще бъде супер. Един от тренировъчните терени е окей, но този непосредствено преди старта е в зала с нисък таван, което вече е проблем за нашия спорт. Но пак казвам, това е за всички.

- Кой е най-яркият спомен от всички олимпийски игри, на които си присъствала? Може би диамантите тежат и блестят най-много, но със сигурност има и други запомнящи се мигове...

- Най-ярки са диамантите, твоите диаманти, защото ти ги нарече така в “24 часа”. Токио ми е най-най-най. Защото

първото, с което свързвам олимпийските игри, е успехът

А диамантените момичета постигнаха исторически успех за българската художествена гимнастика. И говорейки за ярък български блясък, спечелената олимпийска титла от диамантения ни ансамбъл е на първо място.

Никога няма да забравя и Рио. Онзи бронзов медал – бронзово злато на изключителния ни предишен ансамбъл. Не искам да си спомням за Лондон. Помня Сидни – първите ми олимпийски игри, защото като организация и като олимпийско село това е най-хубавото място, на което съм била. По-хубаво олимпийско село не съм виждала.

Дори и в Пекин, където всички очакваха нещо страхотно, не беше такова. Сидни остави невероятни спомени в това отношение. Спомням си и закриването в Сидни. Също помня и закриването в Рио, което беше много щастливо, ама много. Иначе не ходя на закриванията.

- Може да разнообразите и да отидете с медали на закриването в Париж...

- Дай Боже. Дай Боже да имаме късмет. Единственото, което искам, е децата да са спокойни и да си покажат силата и възможностите. Да са концентрирани, спокойни, уверени в себе си и уверени в силите си. Защото са много подготвени.

Но конкуренцията е страшна

Любителите на нашия спорт стават все повече и повече, страшно много се разраснаха феновете по целия свят. Този път те ще видят уникална конкуренция. И ще успее този, който си изиграе най-добре композициите. Ние сме готови, но и другите са готови. Силите са толкова изравнени. Сега ние сме с една малка крачка напред... Но хайде да не дърпам дявола за опашката.

- Като човек, живял във Франция, какво е Франция за теб днес?

- Аз преоткривам Франция. Не можах да гледам откриването на живо, след това го гледах на части. Такова цунами предизвика режисьорът на това грандиозно нещо, което беше сътворил.

И това ме накара да започна да чета,

да видя той какво е вложил зад всеки детайл, каква е била неговата цел, да черпя информация от хора, които са запознати до голяма степен с историята на тази държава. Фактически аз наистина преоткривам Франция. Да, аз съм живяла тук, но... Първо, бяхме твърде млади. Второ, престоят ни беше твърде кратък, около 8 месеца. И нямах кой знае какво отношение. Такова, каквото имам към Испания и испанците. В момента приемам Франция за едно наистина много специално място в света. Тази страна наистина е специална.

Нека думите ми не се разбират погрешно и да не се свързват с неща, които и аз самата не харесвам, но във Франция думата “свобода” има абсолютно съдържание. Французите имат абсолютното право да употребяват думата “свобода” и да говорят, че Франция е държавата на свободата. И пак казвам – нямам предвид джендърите, нямам предвид коментираната така широко тема след откриването. Имам предвид смисъла – глобалния смисъл на думата “свобода”.

- Ще накараме ли французите да започнат да обичат българските момичета, така както испанците?

- Французите всъщност ни обичат от много години. Нашата публика, публиката на художествената гимнастика във Франция е толкова темпераментна, абсолютно компетентна, толкова е дива в най-добрия смисъл на думата. Французите създават уникална атмосфера в залата, но момичетата са свикнали, защото са играли пред френска публика.

Французите и испанците са горе-долу на едно ниво, както и българската публика – на най-високо ниво в световен мащаб. Феновете много ни обичат, вярват в нашите възможности. Но най-вече заради морето от любов, което ни подаряват българските фенове, аз се надявам да не ги разочароваме и наистина да покажем композициите си в най-добрата светлина. Само това искам – момичетата да са спокойни и уверени в себе си. Тогава ще отвърнат подобаващо на цялата тази фенска любов.