Голям конфликт в района би отклонил фокуса на световното внимание от продължаващото избиване на цивилни в Газа

Когато нарочно бомбардираш дипломатическо представителство на чужда страна, убивайки дузина души, това значи, че съвсем целенасочено се стремиш да предизвикаш открита война със същата тази страна, чиято неприкосновена според международните закони територия си нападнал.

Няма кой знае колко много други варианти. Брутални конфликти са започвали и след далеч по-мижави поводи за стълкновение. Затова и през последните две седмици упорито се говореше, че най-накрая войната с Иран е в кърпа вързана, след като на 1 април Израел атакува иранското консулство в Дамаск.

В действителност това, което наблюдавахме в нощта на 13 срещу 14 април, бе всичко друго, но не и началото на война. Може да се охарактеризира като добре менажирана постановка, в която всички участници, включително и западните партньори - САЩ, Великобритания и Франция - бяха подготвени за ролите си, така че всичко да остане под контрол и в рамките на предварително зададените граници. А в същото време иранците да изпуснат парата, така да се каже. Защото след атаката по консулството им в Дамаск реакцията на целия политически спектър в Техеран бе категорична - на Тел Авив трябва да се отговори подобаващо!

Нещо като контролиран взрив в ограничен параметър, който се прави, за да се предотврати по-голямо произшествие. В крайна сметка така можем да определим случилото се.

Вярно е, че Иран никога преди не е атакувал Израел директно от своя територия, както се случи по-миналата нощ. Но пък и Израел допреди две седмици не си бе позволявал да бомбардира дипломатическо представителство на Техеран. Израелците и иранците от години си правят мръсни номера, обстрели и атентати един на друг. Иранците обикновено действат чрез своите така наречени проксита - от "Хизбула" в Ливан, през различните шиитски групи в Ирак и Сирия, до хутите в Йемен.

От друга страна, всички бомби, които избухват от години на територията на Иран, убивайки много целенасочено научни работници, свързани с иранската ядрена програма, се приписват на дългата ръка на Мосад и агентурния апарат на израелските тайни служби.

От началото на войната в Сирия иранското военно присъствие там се засили. Съответно това доведе до координирани израелски атаки най-вече по съоръжения и конвои с оръжие, а след това и по отделни представители от командния състав на Иранската революционна гвардия.

От началото на войната в Газа през октомври миналата година тези таргетирани убийства на висши ирански военни на сирийска територия се позасилиха. Докато най-накрая израелците не решиха директно да ударят консулството на Иран в сирийската столица преди две седмици. Ако трябваше много да се страхуваме от началото на нова война, ето това беше точният момент за страх. Защото не е имало по-голяма провокация към война между Израел и Иран от случилото се на 1 април в Дамаск. Днес, с двуседмична давност, можем да продължим да си се страхуваме, но по всичко личи, че за разлика от израелското правителство в Техеран не желаят война.

Иранските власти не могат да останат безразлични след атаката на израелците, защото иначе губят доверие, авторитет и легитимност както вътре в страната, така и навън. Но пък и не желаят пълномащабна война с Израел, защото това означава война със САЩ. Такова нещо и във Вашингтон въобще не искат. Затова американците използват всички възможности да я предотвратят.

Разбира се, не всички мислят така. Големият печеливш от подобна война би бил израелският премиер Биби Нетаняху и това, изглежда, е най-голямата му мечта към момента - да въвлече Съединените щати в пряк открит военен конфликт с Иран.

Такъв развой на събитията би донесъл ред позитиви за Биби, сред които и изместване на фокуса на световното внимание от продължаващото със свирепа бруталност изтребление на палестинците в Газа.

Това, което режимът на Биби Нетаняху продължава да извършва с цивилното население на Ивицата Газа, един ден, рано или късно, ще стане обект на международно разследване и осъждане. Наред с вътрешноизраелското разследване за обстоятелствата, направили възможна ужасяващата атака на "Хамас" на 7 октомври. С всички неполучили отговор въпроси на израелските граждани, сред които най-важният: къде, по дяволите, бяха държавата, службите и армията ни в продължение на дълги часове, докато терористите вършеха чудовищните си дела необезпокоявани от никого?

Тъй че един ден със сигурност ще има разследване срещу Биби Нетаняху лично. Но избухването на нова голяма война в района със сигурност би отдалечило максимално този възможен ден.

Засега с общи усилия избухването на войната е предотвратено, но никой не може да бъде сигурен докога. Защото сериозните международни фактори вече напълно си дават сметка, че докато осъждат действията на иранския режим и се опитват да възпират режима на Биби, в действителност по-непредвидимият от двата е вторият.