Дори и партията му да остане на власт след него, Турция вече няма да е същата

Петима са кандидатите за негов наследник

Създаде школа в политиката и съперничи на Ататюрк

Отива ли си от политиката 70-годишният турски президент Реджеп Тайип Ердоган, след като през уикенда пред младежи заяви, че предстоящите местни избори на 31 март ще бъдат последните за него. И какво ще се промени? Тези въпроси си задават наблюдатели след участието му на 7-ата конференция на младежкото крило на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

"Работя нонстоп. Обикаляме непрекъснато, защото е за последно", каза той. Мандатът на влиятелния лидер начело на държавата приключва през май 2028 г., след като преди година спечели изборите за трети път. Това стана възможно след промените в конституцията от 2017 г., с които югоизточната ни съседка стана президентска република без министър-председател.

Какво може да се случи в Турция, ако Ердоган наистина се оттегли?

Според арабиста проф. Владимир Чуков страната няма как да води абсолютно същата политика.

"Не забравяйте пред кого изрече президентът тези думи - пред младежите от своята ПСР, които са следващото поколение, подготвяно от него.

За 21 години на власт той създаде школа, моделира не само политиката, икономиката, но и кадрите на страната. По този начин съперничи на Мустафа Кемал Ататюрк - смята професорът. - Слуховете посочват сегашния външен министър Хакан Фидан, бивш шеф на разузнаването, за наследник на Ердоган и в партията, и на президентския пост.

Фидан е различен като профил и биография. Той е от кюрдски произход, забелязан от службите още като ученик. После е изпратен да изучава чужди езици, завършва в САЩ магистратура и докторантура. У него се съчетават националното и много силно прозападно влияние, което го няма у Ердоган. Президентът е човек от народа. В този смисъл Турция няма как да бъде същата, ако той се оттегли след още 4 години."

Други слухове твърдят, че лидерът на югоизточната ни съседка подготвя за свои наследници или сина си Билал Ердоган - бизнесмен, стажувал в Световната банка, или зет си Селчук Байрактар, който е един от най-големите оръжейни бизнесмени в страната.

Четвъртият кандидат за поста на президента е Сюлейман Сойлу, бивш вътрешен министър, но шансовете му са слаби, тъй като се наложи да излезе от правителството. Хулуси Акар, ексминистър на отбраната, също е в списъка с предполагаеми наследници на Ердоган.

Всичко това обаче е много предварително, тъй като мандатът на Ердоган приключва през 2028 г. Затова някои не вярват, че ще изпълни заканите си.

"Не е сигурно, че ще го направи. Той постоянно променя политиката си. Всичко зависи от много фактори. Например дали опозицията ще се възползва и успее да атакува новия лидер. От друга страна, ситуацията в Близкия изток е толкова променлива, че не знаем дори какво ще се случи утре", коментира журналистът Мохамед Халаф пред "24 часа - 168 истории".

Анализатори заявяват пред "Скай Нюз Арабия", че думите на Ердоган не са изненада, защото ги е казвал вече няколко пъти през годините - през 2009-а, 2012-а и 2022-ра.

Той обаче ще се опита да гарантира, че партията му ще продължи да управлява и след него, че опозицията няма да може да промени курса.

Защо случващото се в Турция има значение?

За нас като съсед тя е особено важна - и заради потоците от бежанци, които би трябвало да възпира, и заради газовата връзка "Турски поток", както и заради сигурността в Черно море и целия район на Балканите. Според анализ на американския тинк-танк Съвет за външни отношения югоизточната ни съседка може да окаже силно влияние върху процесите в Кавказ, Централна Азия, Европейския съюз, Средиземноморието и Близкия изток. Неправителствената организация е основана от милиардера Дейвид Рокфелер, президента Хърбърт Хувър и бившия директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) по време на Втората световна война Алън Дълес.

Според Конвенцията от Монтрьо от 1938 г. Анкара контролира преминаването през оспорваните турски проливи (Босфора, Мраморно море и Дарданелите), жизненоважни водни пътища, които свързват Черно и Егейско море и през които минават стотици милиони тонове товари всяка година, пишат още авторите на анализа. В Турция има военни сили на САЩ и НАТО в няколко бази, като в Инджирлик има и ядрени оръжия. Авторите на документа твърдят, че Реджеп Ердоган цели да разшири мощта на Турция, особено в Близкия изток, като запълни вакуума, оставен от намаляващото американско присъствие.

Как Ердоган промени Турция?

През 2003 г. за първи път е избран за министър-председател, докато Турция все още не е президентска република. След три мандата на позицията премиер той става държавен глава. Днес управлява без първи министър.

През тези 21 години под негово ръководство страната му премина през най-различни етапи. В началото беше силният икономически растеж. До 2011 г. Турция бележеше ръст на икономиката си със 7,5 процента годишно. Но в един момент тръгна надолу.

Настъпи безпрецедентна икономическа и финансова криза. Курсът спрямо долара вече е 32 за един. В стремежа си да стабилизира страната Реджеп Ердоган няколко пъти сменя гуверньора на Централната банка. Въпреки това инфлацията достигна рекордни размери над 70%.

Последните новини са леко оптимистични за нашите съседи.

Кредитната агенция Fitch повиши рейтинга на Турция в края на миналата седмица от B с положителна перспектива на B+. Но все още безработицата е висока, а покупателната способност на турците – ниска.

След удара със стагнацията обществото преживя и друга криза, когато на 15 юли 2016 г. беше извършен опит за преврат. Танкове се появиха на международното летище в Истанбул, в столицата Анкара прозвучаха изстрели, а жителите съобщиха за ниско прелитащи изтребители.

Ердоган успя да овладее пуча. Бяха арестувани над 1500 офицери от армията, учители, журналисти, магистрати и общественици. Властта обвини бившия съратник на Ердоган Фетула Гюлен, който живее в изгнание в САЩ. Последваха гонения срещу неговите привърженици.

Контрамерките станаха възможни благодарение на

информацията за подготовката на преврата, която е дошла от турската разузнавателна агенция МИТ.

Тя е подала сигнал часове преди опита за преврат. Основният двигател за предотвратяване на пуча е бил шефът на МИТ Хакан Фидан.

Той посъветвал Ердоган да се появи веднага по телевизията и да се обърне директно към хората да излязат на улицата и да се противопоставят на превратаджиите. Казват, че се обадил на президента с думите:

"Ще ги преследваме до смърт. Ти излез на улицата и остани с народа".

След кризисните дни след 15 юли 2016 г. държавният глава използва случая, за да засили позициите си. Той предложи промени в конституцията, чрез които получи още повече правомощия, превърна страната си в президентска република на следващата година.

А Хакан Фидан излезе от секретната си длъжност и стана външен министър на Турция. Той е първият разузнавач в историята на страната, който поема дипломатически пост. Всъщност почвата за тази трансформация е подготвена отдавна. През 2006 г. след обучение по международни отношения в САЩ той защитава дисертация на тема "Дипломацията в ерата на информацията".

Като шеф на МИТ Фидан е придружавал Ердоган на почти всичките му задгранични посещения, така че е пределно запознат с всички ключови за Турция въпроси. Не е ясно дали има пръст в промените в геополитиката на югоизточната ни съседка спрямо Русия, Близкия изток и особено спрямо САЩ, където е следвал. Не се знае какво е било мнението му, когато Анкара купи руски зенитни установки С-400 въпреки нежеланието на Вашингтон. Тази седмица обаче Щатите доставиха на Турция изтребители F-16, което анализаторите тълкуват, че е в замяна на обещанието руското въоръжение да стои неизползвано.

"То е несъвместимо с натовското. Ако решат да го задействат,

ще се наложи руски военни съветници да отидат да го монтират

и да подготвят турските офицери как да оперират с него. А това поставя въпроса, че те ще имат достъп до натовски тайни", обясниха запознати.

С Русия Ердоган също няколко пъти промени отношенията си. Двете страни са свързани икономически чрез "Турски поток", най-голямата атомна електроцентрала "Акую" и руските туристи. Не така стои въпросът с военните им интереси. В разгара на битката срещу терористичната "Ислямска държава" Турция свали руски самолет, защото нарушил въздушното ѝ пространство. Владимир Путин нарече случилото се "много сериозен инцидент". След време възстановиха нормалния диалог и дори се нарекоха стратегически съюзници. Докато интересите им не се сблъскаха в Сирия.

Москва поддържа режима на Башар Асад, докато за Анкара приятелски са опозиционните милиции. Освен това

за Турция е много важно да контролира източната част на арабската страна,

населена с кюрди. Една от кюрдските партии в Турция - забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) - от години се бори за самостоятелна държава за народа си. Нейният лидер Абдула Йоджалан е заловен в Кения и е в затвора. Преговорите с него е водил днешният външен министър Хакан Фидан.

Турция никога не е отслабвала хватката около кюрдите. Националистическата карта винаги е играла водеща роля при изборите в югоизточната ни съседка, каквито предстоят на 31 март за кметове. Където партията на Ердоган се надява да си върне позициите в Истанбул и Анкара, които загуби през 2019 г.

От изхода им до голяма степен може да зависи и съдбата на Партията на справедливостта и развитието, която Ердоган създаде и ръководи.

Както и дали ще успее да я задържи на власт и след края на мандата си.