Проф. Румяна Михнева: Той е създателят на "Българската мечта" – Санстефанска България, и помага за отделянето на нашата църква

Александър Йорданов: Този човек не помага на Васил Левски, целта на руския император е била да наложи контрол върху освободителното ни движение

Дни преди отбелязването на 192 г. от рождението на руския дипломат граф Николай Игнатиев, който е роден на 29 януари 1832 г., паметникът му във Варна бе компрометиран при вандалски акт. Бюстът му беше блъснат, а от общината съобщиха, че металните планки в основата му са изкривени, вероятно с лост, ръбовете са откъртени и винтовете са развалени. За малко повече от седмица скулпторът Венцислав Марков го възстанови.

След случая в социалните мрежи се разрази словесна война относно личността на граф Игнатиев. Някои подкрепят акта на вандализъм с основанието, че този съветски паметник няма място в България, защото руският държавник е работил против интересите на страната ни. Други обаче, особено историците, защитават графа и твърдят, че на него дължим Санстефанския мирен договор и независимата българска църква.

Пред "24 часа – 168 истории" евродепутатът Александър Йорданов обясни, че подкрепя първата теза, защото смята, че граф Игнатиев е можел да спаси живота на Васил Левски, но не го е направил.

"Той преследва и отстоява интересите на своята държава, нали затова са му плащали – посочва Йорданов. – Освен това графът е бил много добре приет при султана и великия везир. Информацията за него, която съм чел, е, че той много

често е съдействал за спасяването на бунтарити в империята,

които са били в положението на Левски. Чрез ходатайство и на база на доброто си лично представяне пред султана граф Игнатиев е успявал да ги спаси от смърт. Били са изпращани в затвор в Диарбекир. Проблемът е, че по т.нар. "Софийско съзаклятие" той не спасява Васил Левски, не прави такъв опит. Напротив, документирано е, че нарежда на своя подчинен консул в Пловдив Найден Геров да не се занимава с този случай. В писмо, което пише до министъра на външните работи на Руската империя Горчаков, граф Игнатиев казва: "За наша радост великият везир последва нашите съвети по "Софийското съзаклятие". Това писмо е известно, издавано е в неговите спомени. Затова аз задавам въпроса какви ще са били тези съвети, след като на бесилото увисва най-великият син на България. Може много да се говори и да се спекулира по този въпрос, но е факт, че през този период Руската империя има една генерална стратегия и тя е да постави под контрол националноосвободителните движения на Балканите – на сърбите, преди това на гърците, и на нас, защото българските бунтове зачестяват след втората половина на XIX век. Тоест да има контрол върху революционните комитети, за да не става нищо без знанието на руския император. Целта му е била Русия да излезе на проливите."

Историците обаче са категорични, че

тази теза е повече от абсурдна

и граф Николай Игнатиев е един от хората, който всъщност е направил много добри дела за България.

"Не е адекватно този високопоставен руски дипломат да се нарече предател", посочва пред "24 часа – 168 истории" историкът проф. Искра Баева.

Проф. д.и.н Румяна Михнева, която е специалист по руска история, също е на това мнение.

"Граф Игнатиев е посланик по време на руско-турската война в Цариград и тезата враг или приятел е абсолютно неправилна, защото през цялото историческо развитие на България след края на войната нашата политика е свързана със стремежа да се реализира "Санстефанската мечта" – посочва тя пред "24 часа – 168 истории". – Подобни твърдения са повече от нелепи, защото не се гледа какъв е европейският контекст и какви резултати са постигнати. Когато се говори за него, винаги се намесват историите с Васил Левски, които се анонсират от русофобите. Граф Игнатиев не е могъл да направи нищо, за да спаси Апостола. Той е бил чужд посланик, но за мен е направил най-важното, като е

заставил Портата да се проведе публичен процес,

съгласно правилата на тогавашна Европа. Ние всички знаем, че Левски е осъден за криминално деяние, а не заради политическите му възгледи. Това го доказват документите от процеса, които са издадени. Знае се кой и как е гласувал. Тоест могъл ли е този руски дипломат да предполага, че такова нещо може да се случи с Левски и това прави ли го враг на България? Как може да е враг някой, който е създал твоята национална мечта. Всичко тръгва от писанията на изявени български русофоби.

Освен процеса срещу Апостола, към тези извадени от контекста твърдения са и обвиненията, че Съединението не е подкрепено от Русия, но империята е била гарант на Берлинския договор. Онова, което тя прави, е, че руският посланик в Цариград спира Портата да обяви война и ние се справяме с атакуващите ни от запад сърби. Българо-руските отношения след 1878 г. се нуждаят от сериозен прочит, извън емоциите и политическата конюнктура."

Според проф. Михнева това, което получава България на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, го дължи на граф Игнатиев.

"Русия не е била готова да воюва в този период

– обяснява историкът. - Тя все още не е била възстановена от загубата в Кримската война, провеждала се е военна реформа. Въпреки това Руско-турската освободителна война е провокирана от руската общественост, а основание естествено са донесенията на граф Игнатиев от Цариград. На среща при император Александър II в Ливадия, в Крим, през есента на 1876 г., финансовият и военният министър на Руската империя са били твърдо против войната, но тя е обявена, и то защото донесенията от Цариград са били пълни с подробности за зверствата в България, за пожарите, убитите, насилените, заточените в Диарбекир. Докато е посланик, той участва в събитията, които довеждат до войната. Игнатиев и сътрудниците му намират най-правилния подход за определяне на българските етнически територии – земите на най-многобройния народ на Балканите по това време. Той го определя по това на кого населението плаща данък – на Вселенската патриаршия или на българската екзархия.

Така се подготвят картите,

които залягат в основата на Санстефанския предварителен мирен договор.

Вижте, през 1877 - 1878 г. става дума за исторически събития, които се развиват в Европа и в рамките на тогавашната система на международните отношения и правилата на т.нар. "Съюз на тримата императори" (Русия, Австро-Унгария и Германия). Между тях е договорено, че за да се запази равновесието на силите на континента, тези 3 страни, които се приемат за основополагащи тогава, провеждат предварителни разговори за това какви цели преследват. От гледна точка на това Русия е трябвало да обяви война, но преди да го направи, е провела тайни разговори с Австро-Унгария, от които става ясно, че Русия няма да направи някакви изключителни териториални завоевания в полза на един славянски народ, а ще се създаде малка свободна територия между Балкана и Дунава (Княжество България). Между това, което е записано в австрийските и руските протоколи, има определени различия, но във всички случаи го има този момент, че целта на войната е създаването на това, което ние след това наричаме Княжество България."

За тези разговори обаче граф Игнатиев не е знаел нищо и е работел за повече територии в полза на България. Затова и по-късно губи благоволението на императора.

"На 3 март в Сан Стефано той е постигнал целта си да се подпише предварителен мирен договор като основа на международния конгрес в интерес на България – разказва проф. Михнева. – В течение донякъде на предварителните уговорки между Русия и Австро-Унгария е бил единствено посланикът на Русия във Великобритания граф Пьотър Шувалов.

Това му е позволило да успокои Лондон,

че няма да има огромна страна България, а нещо мъничко като Княжество България. От Берлинския мирен конгрес през 1878 г. има запазен документ на ръководителя на османската делегация – висшия османски сановник Александър Каратеодори, който по баща е българин. Той пише, че граф Шувалов дори е предложил щом е създадена Източна Румелия, да се създаде и Западна, т.е. Македония. Това предложение е отхвърлено веднага. Така стоят нещата със Санстефанска България, договорена и защитавана както от граф Игнатиев, така и от Петербург, доколкото е било възможно."

Проф. Михнева допълва, че за да оценим делото на граф Игнатиев, трябва да знаем, че той е бил един от най-опитните руски дипломати по онова време. Известно е, че преди да дойде в България, той е сключил най-сложния договор между Руската империя и Китай за определяне на границата между тези две страни в Далечния изток, която съществува и до момента. Много голям проблем, който той разрешава.

"Затова е изпратен у нас, за да реши съдбата и на българите

– отбелязва експертът по руска история. - На място в Цариград той се е заел и с проблема със светите места – Йерусалим. Когато започва войната, документите на българската екзархия са оставени на съхранение в руското посолство, защото Игнатиев е имал ясна визия по българския църковен въпрос. Нашите дейци са му вярвали, макар че през XIX век Русия е преминавала през сложен период на развитие на отношението си към нас като народ и към искането ни за българска църква. На първо място много дълго време империята се противопоставяла на признаването на независимостта на българската православна църква и отделянето й от Патриаршията. Българите са най-онеправданият народ по отношение на представителството си в Османската империя. Ние сме нямали църква и патриаршия. В очите на властите сме били никои. Факт е, че Руската империя не е знаела и особено много за България. Първите руски мисии, които са се занимавали с разузнаване на Балканите и са започнали да пишат за българите, се появяват в средата на XIX век. Дотогава за Русия отделянето на част от доходите на вселенския патриарх в полза на някакъв народ, за който тогава не е било известно, че са отделен народ, българи, които не са сърби или гърци и имат своите традиции, говорят на език със своите особености, е било трудно решение. Било е нужно време. Русия последна ни е открила. Българите не са вдигали бунтове, но те са запазили езика си, вярата си и когато граф Игнатиев пристига в Цариград, той обръща сериозно внимание на тези млади хора, които не искат да ги учат на гръцки, не искат поповете в църквите да говорят на гръцки, а на своя си език.

Той е имал много добро отношение към българите

и тогава с опита си е научил кои са и какви са българите и е разбрал, че няма причина да им се пречи да се отделят в своя църква. Той вижда, че гръцката патриаршия води отрицателна политика по отношение на българите и този народ има право да съществува."