В последния си филм "Дунав мост" играе себе си като подарък от режисьора Иван Андонов за 60-годишния ѝ юбилей и благославя лентата

В кадъра, специално създаден за нея, стиска ръката на младата Йоана Буковска и ѝ завещава отговорността да развива българското кино

Иконата на българското кино Невена Коканова празнува своя 60-годишен юбилей с близо месец закъснение, но получава един специален подарък. Въпреки че ги навършва на 12 декември 1998 г., отбелязва събитието в началото на януари на следващата година. Пред всички свои гости тя играе и една от последните си роли в постановката "Важно е да си желана" на режисьора Николай Поляков. Стоянка Мутафова й се покланя до земята, разплаква се й и казва: "Колкото си голяма актриса, толкова си голям човек, Невено!".

"Малко след това режисьорът Иван Андонов ѝ направи специалния подарък, като ѝ каза: "Венче, в понеделник започвам снимки на нов филм, каня те за един снимачен ден – спомня си пред "24 часа – 168 истории" журналистът Георги Тошев. – Това се случи пред очите ми, а Невена на вярваше на ушите си. Това е и последната ѝ роля в българското кино, а най-последният ѝ спектакъл е "Верандата" с Мария Статулова и режисьора Павел Павлов, който е направен в двора на къщата на Невена в Чомаци."

Всъщност в началото на януари 1999 г. Иван Андонов започва снимките на серийния филм "Дунав мост". Невена Коканова

играе себе си и влиза само в един кадър

Като икона, която благославя филма. В сцената тя играе заедно с една от най-близките си приятелки Мария Статулова и незавършилата все още актриса Йоана Буковска. В този магичен момент се случва още нещо, което е дело на режисьора.

"Тази роля на Невена не беше предвидена в сценария на "Дунав мост", но режисьорът Иван Андонов я направи като подарък колкото към нея, толкова и към мен, ще разберете защо по-нататък – разказва пред "24 часа – 168 истории" Йоана Буковска. - Те са били дългогодишни екранни партньори, близки приятели, играли са много постановки заедно, участват във филма "Отклонение", който е много специфичен и разказва за особена любов. Двамата винаги са се ценели, защото трудно се намират съмишленици със същата вибрация. "Дунав мост" беше възраждането на българското кино, защото 7 г. имаше дупка и нищо не беше правено. През 1992 г. бе последният заснет филм за онези години. Смятахме, че културата умира, а след това и киното.

Затова Невена Коканова се включи като иконата на българското кино, макар и в тази форма на филма. На Иван Андонов му се искаше тя да участва и за да може самата тя

да си върне надеждата, че нещата потръгват отново

Точно тогава той каза, че ще напише една сцена за мен и за нея, която я нямаше в сценария на Георги Мишев. Той използва факта, че с Мария Статулова са много добри приятелки, така че Коканова да дойде при нея, а Мария да й гледа на кафе и карти. Статулова беше типичен пенкилер като всичко останало в този филм, правеше всичко – гледаше на кафе, разваляше магии, преподаваше английски. Невена участва като себе си и Иван каза, че ще направи своеобразно предаване на щафетата в професията. Коканова трябваше да се ръкува с мен, а Мария да ѝ каже, че аз искам да ставам актриса, нещо, което не беше в контекста на филма, но аз самата исках. Бях трети курс в НАТФИЗ и тази роля се появи. Така че това е една сцена подарък, в която Невена предаде щафетата на мен като актриса да продължавам да развивам киното и театъра.

Сега, като ви го разказвам, леко настръхвам, защото това е твърде голяма отговорност и огромна чест и доверие, което той и тя ми гласуваха.

Сцената беше това, нямаше друго,

като тя, стискайки ми ръката, ми каза: "Ти сигурна ли си, моето момиче? Това е много трудна професия". Следващата година през януари ще станат 25 г., откакто снимахме този филм, и чак сега осъзнавам какво е имала предвид."

Точно на рождения ден на Невена Коканова, на 12 декември, когато щеше да навърши 85 г., Йоана Буковска се сеща за нейната последна роля в "Дунав мост" и дълго размишлява върху сцената си с нея.

"За мен това беше голям трепет и вълнение – посочва актрисата. - Мисля, че дори си личи във филма колко съм притеснена. Невена Коканова за мен беше като живо божество, а тогава не осъзнавах какво прави Иван Андонов с тази сцена и години по-късно си дадох сметка и се потресох от отговорността, която са ми връчили.

Да наследиш Невена не е лесно

Йоана Буковска никога повече не се среща с иконата на българското кино, но забелязва, че тя е повече от изключителен човек.

"Видях Невена в свободен разговор на вечерята след снимките, когато се събрахме целият екип – спомня си Буковска. - Тя беше един много земен и човечен човек. Знам, че изкара последните години от живота си в едно габровско село.

Искаше да е близо до природата, земята, до истинските неща. Затова беше толкова истинска и в ролите си, според мен. Но мисля, че никъде и никога преди това не е играла като себе си, освен в "Дунав мост".

Забелязах, че Невена трудно допускаше до себе си хора, които не познава, и това се среща при повечето известни личности. Казвам го от призмата на това, че

повече от 30 г. и аз вървя по този път

Успяла съм да заслужа да ме наричат известна и разпознаваема актриса и когато си такъв човек, всички хора ти влизат много директно в личното пространство, започват да ти говорят на "ти", все едно се познавате от малки, а пък ти ги виждаш за първи път. Затова мисля, че това беше изградило у Невена една по-скоро предпазливост, която отстрани можеше да се изтълкува като надменност и студенина, но всъщност - не. Това е маска, с която ти запазваш човещината и същността си, защото тези хора ни виждат от телевизора или от сцената толкова често, че си мислят, че сме част от техния приятелски кръг, а пък ние не сме.

Това са част от лошите странични ефекти на известността. С това свое участие в "Дунав мост" тя каза здравей и довиждане на българското кино."

Снимките на филма продължават до май 1999 г., а през ноември е премиерата му по телевизията.

Христо Мутафчиев също е част от екипа на "Дунав мост" и въпреки че не е бил близък с Коканова, е поразен от нея.

"Снимах се с нея в по-обща сцена, но не съм бил от обкръжението ѝ – споделя пред "24 часа – 168 истории" актьорът. - Били сме на терен заедно.

Това, което ми направи впечатление, е, че беше изключително деликатна, внимателна в кадър, много добре възпитана като отношение към всички колеги, които бяхме на терена."

Само Невена обаче знае, че това е последното й появяване като актриса. Осъзнава, че смъртоносното заболяване, с което се бори, вече надделява в битката. През 2000 г. състоянието ѝ се влошава.

"Тя беше много огорчена от жълтата преса, която се развихри на неин гръб, разбира се, – допълва Буковска. - Пишеха по първи страници за нея как мре от рак. Не може да се пише така за хората, които са личностите на една нация.

Беше много разочарована

и си отиде с голяма болка. Тя беше една от признатите личности от времето на соца и когато докажеш, че наистина си знаменателна личност, която формира облика на националната култура, и се превърнеш в икона на киното години наред, така да те изпратят, винаги е много грозно и нечовешко."

Малко преди да почине, Коканова започнала да се сбогува с най-съкровените си неща в къщата си в Чомаци, защото вече я обземали мрачни предчувствия за приближаващия край.

Един ден запалила голям огън и изгорила почти цялото си минало – всичките си писма. След това едно по едно изравяла хубавите си цветя от градинката си и ги раздала на бабите в селото. Това е споделял близкият ѝ приятел режисьорът Павел Павлов преди години пред "24 часа".

Последните дни от живота си иконата на българското кино прекарва в Правителствена болница. Състоянието ѝ е повече от лошо, а лекарите знаят, че вече няма надежда. Всички плачели и не можели да скрият сълзите си. Сестрите едва влизали при нея. Тя обаче се държала изключително мъжки. Когато я посетила Мария Статулова, от вратата я предупредила: "Можеш да влезеш само ако не плачеш". Приятелката ѝ едва сдържала сълзите си, но я видяла жива за последно.

На 3 юни, в последните минути от живота си, Невена видяла дъщеря си

Теодора Шарланджиева и заспала вечния си сън. Сърцето ѝ спряло. Починала само на 61 г., а новината била разпространена светкавично. България потънала в скръб. Два дни по-късно било поклонението първо в Сатиричния театър.

Хората, дошли да си вземат последно сбогом с голямата актриса, били хиляди. Най-разстроена била Мария Статулова. След това ковчегът ѝ бил преместен в църквата "Св. Седмочисленици", една от любимите й църкви, а по желание на Теодора само няколко човека присъствали на самото погребение.

За всички близки и приятели тя никога не си е отивала, а живее с незабравимите си роли.

"Това са люде без дубъл. Неповторими! Такава беше Невена", завещава й режисьорът Павел Павлов.