• Несъстоялите се "епични битки" са режисирани години след преврата
• Болшевиките си присвояват чужди символи и униформи

След 107 години Октомврийската революция в Русия - събитие с огромни последици за целия свят, все още затруднява не само обикновените хора, а и историците. И то не само като оценка за въздействието, което предизвиква, а и като точно изясняване на фактите, откъдето единствено може да дойде и нейното осмисляне.

А това никак не е лесно, тъй като през последните 100 години едва ли има идеологически по-натоварена тема, особено в самата Русия и страните, които са били обект на съветската експанзия. От друга страна, в наши дни незнанието придобива нова форма, като поражда многобройни конспирации, които се мъчат по вълшебен начин с един замах да обяснят случилото се през 1917 г.

Истината е, че картината е много по-сложна и в нея има

много сбъркана фактология,

която вероятно произлиза най-вече от желанието на главните действащи лица да покажат каква епохална промяна са извършили навремето.

По този повод известният английски историк Орландо Файджис пише: "Малко исторически събития са били по-силно изопачени от тези от 25 октомври 1917 г.". Неточност има дори в името - въпреки че се нарича „октомврийска", от наша гледна точка тя се е случила през ноември. А именно болшевишкото правителство приема григорианския календар в началото на 1918 г., скоро след като поема контрола върху властта.

Но как се случи така, че

въстание, което може

да се нарече по-скоро

държавен преврат,

става известно като "Великата октомврийска социалистическа революция"?

Основната причина е, че в първите години след него мощна пропаганда и цензура заличават всички автентични факти. Така например една от най-популярните картини, наложена според официалния мит, накратко е следната:

"Времето за думи отмина!" — заявява болшевишкият революционер на сцената под бурните аплодисменти на тълпите в Петроград. Гърмят оръжия и се пролива кръв в улични боеве, докато бунтовниците се борят срещу жадното за война временно правителство. От крайцера "Аврора" е даден сигнал да започне щурмът на Зимния дворец, където буржоазното Временно правителство се укрива от идващата червена вълна. "Мир! Хляб! Земя!" скандира и тълпата, докато се разлива по улиците и се присъединява към въстанието.

Но всъщност нищо от това

не се е случило

наистина през 1917 г.,

твърдят историци. То е въображаема драматизация, показана в съветския филм от 1928 г. "Октомври: Десет дни, които разтърсиха света" на Сергей Айзенщайн.

Друга емблема е Санкт Петербург, чието име е променено през 1914 г. на Петроград, за да не звучи твърде германско, тъй като по това време Русия е противник на кайзера в Първата световна война. Възстановката от 1920 г. на така наречения "щурм на Зимния дворец" в Петроград от театралния режисьор Николай Евреинов също оформя образа на "червения октомври" за десетилетия напред. А кадър, изобразяващ репетиция за това събитие, включващ над 10 000 статисти, през годините е нагласен така, че да изключи публиката и кулата на режисьора, и след това минава за автентично изображение на въстанието. Забавното е, че червената звезда, която се вижда над балкона на двореца - сигурен знак за това кога е направена снимката, така и никога не е премахната от филмовата лента. Интересно е също, че "гениалният вожд" изобщо не очаква революция през 1917 г. През цялата зима

той си живее тихо

в Цюрих със съпругата си

Надежда Константиновна Крупская, прогонен за неопределено време от родината си. Те квартируват при един обущар и рядко излизат. "Великият революционер" е нещо като книжен червей, който чете в обществената библиотека всеки ден, когато тя отваря в девет, прибира се в малкия си апартамент за обяд в 12,10 и се връща в библиотеката от 13,00 ч. до затварянето. Там той чете с копнеж за по-ранните революции - преди всичко за Парижката комуна, и пише провокативни статии, които се четат от малък брой последователи, еднакво далеч от действието. Но

собствената му революция

сякаш отстъпва. Той остарява

и смята, че ще минат много години, преди Русия да бъде готова. Крупская по-късно пише: "Мисля, че никога Владимир Илич не е бил в по-непримиримо настроение, отколкото през последните месеци на 1916 г. и първите месеци на 1917 г." "Ние, старите хора, може и да не доживеем да видим решителните битки", мрачно признава той в реч през януари. "Чувстваше се запушен като в бутилка", разказва по-късно съпругата му.

А точно тогава се случва истинската и оригинална руска революция, която по-късно болшевиките, след преврата, който правят през октомври, ще нарекат "Февруарска". През февруари един след друг петроградските полкове се бунтуват и се присъединяват към тълпите по улиците.

Царското правителство не може да намери лоялни войски, желаещи да се противопоставят на демонстрантите. Правейки равносметка, министрите и генералите на цар Николай II му съобщават, че няма друг избор, освен да абдикира за доброто на страната. На 2 март той наистина се подчинява, с кратки усложнения, включващи неговите син и брат, нито един от които не го наследява.

За разлика от октомврийския преврат февруарското въстание има спонтанен, народен характер. Въпреки това при него е пролята сравнително малко кръв преди незабавното му постижение -

свалянето на царската

династия Романови

Това се обяснява с редица фактори, един от които е гладът. Липсата на достатъчно хора, които да приберат реколтата, недостигът на железопътни вагони, както и необичайно студената зима водят до липса на хляб в Петроград.

През февруари много жители на града гладуват. Жените излизат по улиците, викайки само една дума: "Хляб! Хляб!". Стачкуващите работници от огромните фабрики в Петроград, като Путиловския завод, в който работят 40 000 души, се присъединяват към безредиците. Царското правителство не знае какво да прави. Ден след ден през февруари походите продължават.

Накрая царят нарежда на военните да потушат демонстрациите. Убиват се хора. Но сега, за разлика от 1905 г., войниците няма какво да губят. Те не искат и да стрелят. Много от протестиращите са млади селяни като тях, които наскоро са дошли в града, за да работят във фабриките. А и нищо друго не чака войниците, освен да ги изпратят на фронта.

Точно тогава се пораждат и много от класическите образи, които впоследствие болшевиките ще обсебят като свои. Така например още през февруари червеното става цветът на революцията. Причината е, че симпатизиращите зрители носели червени панделки на ревера си, а демонстрантите откъснали белите и сини ивици от руското знаме, използвали само червената за своя дълъг, тесен транспарант.

Друг ярък символ на Октомврийската революция е облеклото на червеноармейците, а то направо е останало от царско време.

Униформата им

е популярна

от безброй кадри най-вече с характерната островърха шапка с червена звезда. Тя наподобява богатирски шлем и по-късно е наречена "будьоновка", но в онези години обикновените руснаци я наричат "умоотвод" - по аналогия с гръмоотвод.

В съветската военна и историческа литература се твърди, че будьоновката, както и палтото, са създадени през 1918 г. специално за формирането на въоръжените сили на работниците и селяните. Въпреки това в съвременната историческа и особено популярната научна литература се счита, че шапка с тази форма е разработена по-рано, около 1915 г. - за предполагаемите „паради на победата" на Руската императорска армия в Берлин и Константинопол. Съхранява се в огромни количества в складове, които са разграбени, а след това се използва за униформите на Червената армия.

Оригиналите са имали двуглав орел -

руският имперски герб,

избродиран отпред, който след това е покрит от петолъчна звезда.

Противно на изписаното в дебели томове, превратът не е иницииран и "от името на Съветите", както заявява Ленин, а по-скоро от името на болшевиките. Военно-революционният комитет, официално контролираният от Съветите орган, отговорен за координирането на революционните военни дейности, всъщност е бил подчинен на болшевиките, функционирайки като политическо прикритие, за да даде на преврата вид на обществена подкрепа.

Нещо повече - решението за насилствено завземане на властта разбива левицата в Русия. То също така заобикаля два важни представителни органа - предстоящия Общоруски конгрес на Съветите - събрание на работнически и войнишки съвети, и Руското учредително събрание, което трябвало да бъде избрано в края на ноември, натоварено със задачата да формира демократично правителство. Ленин е непреклонен да свали правителството без одобрението на тези органи, защото знае, че болшевиките ще срещнат сериозна съпротива от тях.

Тези страхове ще бъдат оправдани. Конгресът на Съветите се свиква на 7 ноември, когато превратът е в ход. Само няколко часа преди това Сталин и Троцки отричат слуховете, че болшевиките планират преврат. Болшевиките са силно порицани от меншевиките и умерените делегати на социалистическите революционери (СР) за своето

"престъпно

начинание",

което те правилно прогнозират, че ще тласне Русия в гражданска война. Едва след като редица членове на опозицията напускат в знак на протест, отнасяйки със себе си практически всяка надежда за организирана политическа опозиция срещу болшевишката диктатура, Конгресът решава прехвърлянето на властта "към Съветите".

Що се отнася до Учредителното събрание, изборите не дават мнозинството, на което болшевиките се надяват. Спечелвайки само 24% от гласовете, те са напълно изпреварени от есерите (СР), които са по-привлекателни за по-населените райони на Русия. Затова и болшевиките просто разпускат избрания орган само няколко часа след първото му заседание.

Както отбеляза историкът Лаура Енгелщайн: "От гледна точка на Ленин... народната революция трябваше да бъде акт на завоевание;

тя не трябваше да бъде акт на масово участие". По този начин Русия няма да види свободни избори отново чак до 1989 г.

Самият пролетариат, в чието име се извършва тази революция, не се включва масово в нея. Вярно е, че болшевиките значително разширяват своята градска опорна база през предходните месеци, особено сред войниците и работниците в Петроград и Москва. В началото на октомври членовете на партията надхвърлят 350 000 и на 1 септември тя, чрез коалиция с левите есери, печели крехко мнозинство в Петроградския и Московския съвет. Народната подкрепа за тяхната кауза се движи до голяма степен от намаляващата популярност на Временното правителство, тъй като икономическата криза и умората от войната измъчват империята.

И все пак не се превръща в преврат с „масово участие". Петроградският гарнизон не подкрепя въоръжено въстание срещу правителството, въпреки яростната си опозиция срещу министър-председателя Александър Керенски. Много петроградски работници намират самата идея за болшевишко въстание плашеща, дори тези, които са членове на партията.

Делегация от революционни работници от Путиловските заводи например заявява: "Няма да толерираме продължаването на гражданската война... По дяволите Ленин и (есерът) Чернов!

Обесете ги

и двамата!

... Казваме ви: спрете да бъдете разрушителни. Иначе сами ще се оправим с вас!".

Според запазените свидетелства в крайна сметка изглежда преобладаващото настроение е било апатията. Въпреки че превратът едва ли е приветстван от разпокъсаната руска армия, никой не е желаел да се бие и за разклатеното Временно правителство. Като се има предвид тази обща липса на ентусиазъм, то кой точно е участвал в него? Малкото оцелели снимки от събитието показват сцени, които са далеч от епичните градски битки от легендата - малък брой бунтовници, които се скитат из до голяма степен пусти улици. Малко са и истинските работници в Петроград, взели участие, а фабриките, транспортните системи и ресторантите функционирали до голяма степен нормално.

В действителност легендарният "щурм на Зимния дворец" е доста смехотворно

проявление на

некадърността

на пучистите. Въпреки че загубили ключови стратегически позиции в града от болшевишките сили, правителствени министри останали в двореца и отказвали да се предадат. Тогава Ленин нарежда обстрелването на двореца с оръдия. Бомбардировка обаче не последвала. Заловените оръдия от Петропавловската крепост са музейни експонати, с които не е стреляно от години, и когато по-леките оръдия са открити и поставени на позиция, не могли да намерят снарядите с правилния калибър за тях. По-късно некомпетентните артилеристи открили, че първата група оръдия просто

се нуждаела

от почистване...

Голяма трудност представлява дори елементарната на пръв поглед работа да издигнат червен фенер на пилона на крепостта, сигнализиращ за началото на канонадата и сухопътния щурм на двореца - задача, която се оказва непосилна за пучистите. Червен фенер не може да се намери и когато болшевишкият командир Георгий Благонравов тръгва да го търси, се озовава изгубен в кално тресавище. В крайна сметка той се връща, но с лилав фенер, който дори не може да бъде закачен на пилона на знамето. "Героичните" революционери незабавно се отказали и така изобщо не е даден сигнал.

В крайна сметка превратът успява само защото

правителството е

още по-неадекватно Те имат на разположение 9-милионна армия, но тяхната "отбрана" се състояла само от няколкостотин зле организирани войници, с много слаба дисциплина, която бързо се срива с наближаването на успеха на болшевиките. Повечето прекарвали времето си в пиене. Те бавно се топели в безнадеждността на ситуацията, за което допринасяла и лошата храна, и се стремели повече да окупират ресторантите в града, а не обсаденото седалище на тяхното правителство. За вялостта на "битката" свидетелства и сградата на двореца, който имал само повреден корниз и един счупен прозорец.

Още по-малко благоприятно за митологията е безскрупулното поведение на бунтовниците. Пиянството, хулиганството и произволните прояви на насилие и убийства, особено срещу "класови врагове" (обикновено добре облечени граждани, които просто си вършат работата), са широко разпространени. Те си пробиват път до винарската изба на царя и когато виното е изхвърлено навън, за да предотвратят по-нататъшно пиянство, пили направо от канавката. Впоследствие само един полицейски участък съобщава за 182 ареста през нощта на 4 ноември, толкова много, че не остава място в килиите.

Болшевиките обикновено обвиняват за подобни прояви "провокациите на буржоазията". Но въпреки високомерната си реторика за въоръжаване на работническата класа срещу нейните потисници, истината е, че те не успяват ефективно да командват дисциплинирани бойци срещу омразното Временно правителство.

Митът за "Червения октомври" е доста лесен за разбиване с излагане на доказани исторически факти. Болшевишкият преврат не е нито "масов", нито "демократичен" и със сигурност не е бил шедьовър на революционно планиране. Но що се отнася до последствията от него, а именно катастрофална гражданска война и десетилетия тоталитарно управление, то те наистина са широкообхватни и действително променят света.