Приживе големият писател Николай Хайтов признава, че за проучванията за гроба на Левски полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов не се уморява да защитава версията, че е в църквата “Св. Петка Самарджийска”.

Проблемите и недоразуменията около гроба на Апостола започват през далечната 1956 г. Тогава съгласно разпореждане на Министерския съвет от 07.05 църквата “Света Петка” трябва да се събори с оглед на преустройството на центъра на София.

Започват спасителни археологически разкопки във и около църквата. До олтара в църквата се открива гроб номер 95. Още преди да започнат разкопките, професорът от Духовната академия Христо Гяуров изказва предположение, че тъкмо това е гробът на Апостола. Започва ожесточена дискусия. Учените се разделят на два лагера. Някои защитават противоположното мнение и убедено твърдят, че скелетът датира от античността.

След многогодишна битка на страниците на вестниците “Пулс” и “Литературен фронт” през 1985 г. излиза книгата на Николай Хайтов “Последните мигове и гробът на Васил Левски”. “Баща ми в екип с Михаил Бенчев хвана шепа историци в лъжа. Учените се оказаха отстъпници и лъжци. Укривали са снимков материал, подменяли са данни. Провеждали са целенасочена политика”, обяснява Александър Хайтов пред "168 часа" през 2010 г.

Днес църквата “Света Петка Самарджийска” е действащ храм. На мястото, където са били светите мощи на Апостола, има импровизиран иконостас. След като алтернативният Синод провъзгласи Васил Левски за светец, ентусиаст е поставил икона с лика на Апостола. Съществува и надпис, който отбелязва, че според народната памет на това място е погребан Васил Левски. Официално становище къде се намират костите на Апостола на свободата Левски няма. През 2010 г. излезе книгата “Николай Хайтов и гробът на Левски” на Ивайло Христов.

“Всяка година пишех на Борисов, сега пиша на Йорданка Фандъкова. Боря се да се ознаменува гробът на Левски, да се сложи плоча на църквата “Св. Петка” и борбата на баща ми да бъде доведена докрай. За жалост все нещо пречи.”