От майка си наследил чувството си за хумор, но загубата ѝ го съсипала

Легендарният актьор Стефан Данаилов е имал не малко забавни истории в казармата, въпреки че в този период преживява една от най-големите загуби в живота си.

"Много лесно е оцелял в казармата, защото е направил музикална група – разказва Росица Обрешкова. – Когато отидох за пореден път да го сръчкам да направим книга за живота му, защото той не искаше, отказваше, седна и започна да ми разказва тези истории. В казармата събрал де що има музиканти и направил банда. Даже имали концерт в офицерския клуб. Когато го попитах на какво е свирил, той ми отговори: "На стол". С такова самочувствие ми го каза, все едно е свирел на цигулка. Но през първата година се случва и

един от най-болезнените моменти

в живота му – майка му умира внезапно."

Майката на Ламбо – Евдокия – била шумна жена. От нея взел веселяшкия характер и неприличното говорене. Въпреки че била дама, тя псувала много, разказвал е Мастъра.

"Майка ми беше интелигентна жена и за разлика от Мери – съпругата ми, ако беше жива, щеше да ходи по улиците и да разказва, че е майката на Стефан Данаилов – споделя Ламбо приживе. С нея имахме приятелски отношения, както се казваше - арабийски. Аз също ръсех много мръсотии. Тя идваше да ми търка гърба, когато се къпех."

През първата година в казармата, когато било зима, Евдокия угаснала неочаквано. Тогава Ламбо бил младши сержант. Във фаталния ден било минус 35 градуса. Бъдещият актьор бил шеф на караула и на всеки половин час правел развод на войниците. Изведнъж в стаята влязъл един от старшините: "Младши сержант Данаилов, елате, ако обичате". Стефан излязъл, а човекът го попитал: "На колко години беше майка ти?". Ламбо веднага разбрал какво е станало. Краката му се подкосили, когато чул въпроса. Баща му му изпратил кола, за да го докара от Ботевград, където служил.

"Мама си отиде много млада - на 52 години, – посочва актьорът в книгата си. - Голяма сладурана беше. Помня последната ни среща, бях в отпуск от казармата, но бързах, за да ходя по гаджета. Вече се бях изкъпал, турил си бях модерни дрехи, а тя лежеше. Била в болница, после я пуснали. Знаех, че не е добре, но за мен това си беше нормално. Откакто влезе в критическата възраст, все нещо не беше наред. Не знаех какво става с нея. Лежеше си, усмихваше се и по едно време каза:

“Попей ми малко, бе!”

А аз я срязах: ,,И какво да ти пея... тра-ла-ла-ла..."

След като погребал майка си, Ламбо за първи път си дал сметка какво е тя за него. Болката по загубата не отшумяла, но не след дълго Данаилов започнал да си прави старите номера в казармата. През втората година го повишили в отговорник на новобранците, които имали 40 дни военна подготовка преди клетвата. Веднъж не го пускали в отпуск и той решил да се позабавлява. Чакал да стане време да ги събуди от следобедна дрямка, но му хрумнало да ги стресне с командата: "Враговете ни нападнаха, а вие спите! Това не можем да го позволим! Едно, две, три по три, на десет да сте долу! Едно, две, три по три девет и едно десет!".

Момчетата слезли при Ламбо с развързани обувки. Но това не бил краят на случката. Точно тогава Стефан видял една кокошка, която се разхождала навън, и заповядал: "Строй се по пилето!".

"При тази команда първият войник трябваше да се закове до птицата, а другите да се наредят по него – смее се Мастъра. - Тя обаче не спираше.

Истинско зрелище!

Група юнаци гонят една кокошка, за да се равнят по нея... В това време дойде шефът на щаба. Като видя тази картина, и стана страшно. На другия ден искаха да ме разжалват. Добре че в казармата винаги бях пръв на таблото. Отървах кожата, но ме махнаха от новобранците. Пратиха ме да отговарям за една радиостанция."

След като се прибира от казармата, Стефан Данаилов започва да ходи на уроци по български, за да влезе в университет, където да учи право или история. Първият съпруг на сестра му Росица – Иван Кондов, обаче му се сопнал: "А бе, Стьопа, какво право, каква история, кандидатствай в Театралната академия! Имаш качества, моето момче". Той го наблюдавал и се бе убедил, че Ламбо има талант.

Така Мастъра се нарежда до легендарните актьори за своето време, а за племенницата му Росица Обрешкова става много повече от вуйчо.

"Той беше като мой втори баща, защото аз загубих баща си много рано – посочва дъщерята на Росица Данаилова. - Той беше вуйчото, който ми носеше страхотни подаръци от всяка точка на света. Винаги знаеше какво ще запали пламъка в окото ти. Най-интересното беше, че знаеше всеки какво обича. Никога няма да забравя как отиде в Ню Йорк и ми донесе първите розови кожени обувки, бяха много модерни. Пак от там получих и първия уокмен. Това беше хитът, а аз бях детето чудо с тази джаджа. Той много обичаше да подарява и искаше, като получаваш подаръка, да види как ти блестят очите. Ламбо обичаше да радва хората и истински се радваше, когато някой го почиташе."