И Батенберг, и Фердинанд искат да бъдат погребани тук, кръщават децата си с BG имена

Борис и Симеон са родени и възпитавани у нас по българските обичаи

Единствено най-малкият царски внук живее в страната и говори езика

Александър Батенберг и Фердинанд Сакс Кобург и Гота - владетелите, които Великите сили се съгласяват да управляват България след Освобождението, са силно привързани към страната ни, макар да не са българи по произход. Същото се отнася и до Борис III, и Симеон II, които обаче са родени тук.

Първите двама са поискали да се върнат у нас, въпреки че са принудени да абдикират и напускат със скандал. Първият заради противоречия с Русия, а вторият - заради националната катастрофа и неизгодния Ньойски договор след Първата световна война.

Последното желание на Батенберг е

да бъде погребан

в София

и то в крайна сметка е уважено и са му отдадени всички държавни почести, подобаващи на монарх. Може би защото се случва доста преди комунизма, когато от 1948 г. до 1991 г. затварят мавзолея му за посещения.

Интересното е, че в момента, в който новата власт забранява влизането при останките на първия княз от Третото българско царство, Фердинанд е на смъртното си ложе. Пред своите приближени изразява волята си да бъде върнат тук. Попитал адютантите си:

“Кога заминаваме

за България?”

Твърдят, че през цялото време след абдикацията искал отново да живее у нас. Когато през 1930 г. се жени синът му Борис III, бащата пише писмо до министър-председателя Андрей Ляпчев. Изразява най-силното си "желание преди да умре, да види отново върховете на своето обично Отечество".

Ковчегът му, който се намира в замъка "Кобург" в Германия, повече от 70 години не е полаган в земята, защото близките му очакват разрешение да бъде изпратен за погребение като на държавен глава в София. Преди години бе сформиран комитет, който излезе с официална позиция да върне костите на дядото на Симеон у нас.

Каква е причината

и Батенберг, и Фердинанд да са така привързани към България?

"Тази тенденция е много характерна за владетелската практика и се наблюдава не само у нас, но и при гръцката, и при румънската династия и въобще в цяла Европа. В случая голяма роля играе възпитанието и постепенното превръщане на князете и царете в българи, румънци или гърци. Това са хора, които стават наши сънародници не по кръв, а чрез дълга, отношението и работата за съответната държава. Срастват се с нея. Страната, която управляват, става тяхна втора родина", обясни проф. Петър Стоянович пред "168 часа".

Според него не е без значение, че и Александър, и Фердинанд са преживели част от своите най-активни години в България. Първият идва у нас през 1877 г. като лейтенант с руската армия и напуска през 1886 г., но умира рано и това е важно за него време. А вторият живее в България 31 години плътно.

"Където и да се намира след това, независимо дали се занимава с наука или политика, Фердинанд е възприеман като ексцаря на България. Не общува с никого в друго качество,

не се връща към предишните си титли

и идентичност. Продължава да е бившият цар или царят в изгнание", добави проф. Стоянович.

Нещо повече - Фердинанд е устроил двора си в Кобург като монарх, той е бил устроен на принципа, на който е функционирал и екипът му в София. Разбира се, много по-малък и с по-малко влияние. Действал е включително до Втората световна война и в последните му години.

Дядото на Симеон II е получавал доклади какво се случва в нашата страна, какво пишат медиите, кореспондирал си е с хора на всички нива. "Ако погледнете архива му, той е

разменил няколкостотин писма с политически дейци, граждани,

научни организации, офицери", каза още изследователят. Било е почти задължителен ритуал всички българи, които отиват в чужбина и са близо до Кобург, да го посетят, представяли са му се, обсъждали са проблемите на България. "Функционирал е като паралелно посолство", смята проф. Стоянович.

Много по-малко сведения за България е получавал Батенберг след абдикацията си. Може би защото влиянието на Русия у нас е било силно, а той пада от власт, защото не се съобразява с нейните интереси и признава Съединението с Източна Румелия.

Александър обаче нарича двете си деца и с български имена заедно с немските. По-големият е Асен Луи Александър, втори граф фон Хартенау, който е починал през 1965 г. Той е бил дипломат, представител на Австрия в

Комисията по репарациите

в Париж,

създадена с Версайския договор след Първата световна война.

Жени се през 1934 г. във Виена за Берта Хуса. В годината, в която започва Втората световна война, осиновява сина й Вилхелм Полачек от първия й брак.

Неговите деца се падат внуци на княз Батенберг. Първородният има и българско име - Александър Асен Франц Хартенау, роден през 1942 г. и починал през 2014 г. във Виена. Сестрите му са живи - Елизабет Франциска Мария Хартенау, родена през 1945 г., и Франциска Вера Мария Хартенау, родена през 1948 г.

Второто дете на княз Батенберг е графиня (Мария Тереза Вера) Цветана фон Хартенау, която е била омъжена в Ню Йорк за Чарлз Боасевен, но само за три години. Тя умира в Бавария без потомство.

Баща й си отива от перитонит, вследствие на спукан апендицит, когато Цветана е бебе. На нея и на 3-годишния й брат Асен Луи Александър тогавашното Народно събрание отпуска

по 50 000 лева пенсия годишно

А държавата организира погребението на абдикиралия княз, като мраморът за саркофага му е поръчан от прочутия италиански град Карара.

На церемонията присъства новият български княз Фердинанд. Той също кръщава първородния си син с българско име, при това на покръстителя на България.

Цар Борис III е единственият владетел на Третото царство, прекарал целия си живот в нашата страна. "И той, и цар Симеон са българи. Те са родени у нас, образовани са по българската система - обясни проф. Петър Стоянович. - Разбира се, Симеон II по обясними причини не е завършил тук, но също като баща си е възпитаван на този език, в тези порядки.

Сурвакали са се на Коледа според традициите, чукали са се с яйца на Великден. Всичко това не е без значение за самоопределението на един човек, какъвто и да е той. Попили са цялата култура. Възпитавани са в български дух, със съзнанието, че са българи. В монархизма важи принципът, че владетел, който отива да управлява една държава, автоматично се превръща в защитник, посланик и адвокат на интересите на тази нация."

С това съзнание Симеон Сакскобургготски произнася прокламация към българския народ в деня на своята 18-годишнина. По-късно формира широк експертен съвет - т.нар.

Съвет на 100-те, емигранти с авторитет,

до които се допитва, докато живее в Мадрид. Поддържа връзки с хора, които са напуснали страната, но приема и такива, които идват само за кратко време.

По обясними причини нито едно от децата му не е родено у нас, но Калина се омъжи и роди в България. Сватбената й рокля беше с български шевици. Дъщерята на Сакскобургготски живя тук една година след раждането на Симеон Хасан и сега се върна отново. Синът й учи български още докато бяха в Мароко. Тогава той посещаваше училището към посолството и на тържествата за 3 март рецитираше "Аз съм българче", облечен в народна носия. А майка му е признавала, че иска да участва в конни състезания от името на България. Тя подаде документи за българско гражданство за себе си и за него. Не е ясно колко време ще останат в България Калина, Китин Муньос и 15-годишният Симеон Хасан.

Останалите деца на царя не са така свързани със страната ни, но са идвали тук и са рекламирали България за туризъм и бизнес. Борис Търновски, чийто баща е починалият първороден син на Сакскобургготски, е определен за пазител на традицията.

Не е наследник

на короната,

тъй като България не е монархия, но дядо му държи да спазва принципите на династията, съобразявайки се с новите реалности.

Всъщност Борис е единственият, който има само българско име. Братовчед му Симеон Хасан е кръстен и на дядо си, и на покойния марокански крал - приятел на Сакскобургготски. А увлеченият по рисуването пазител на традицията изповядва православната вяра, както повелява Търновската конституция.

Засега младият мъж, който на 12 октомври навърши 25 години, не показва никакви сигнали, че иска да дойде у нас или да се включи в политиката или бизнеса тук. Но ако един ден се възстанови монархията, той ще бъде престолонаследник и владетел. Според традициите във фамилията Сакскобургготски на него се падат по право и царските имоти.