Специален женски корпус обслужва гостите на 50-годишния юбилей на фюрера

На 20 април 1939 г. Адолф Хитлер навършва 50 години. До нападението над Полша на 1 септември остават само 107 дни, но юбилеят на райхканцлера на Германия е отпразнуван по най-тържествен и пищен начин. От цял свят пристигат подаръци и поздравления за Хитлер.

България е представлявана от председателя на парламента Стойчо Мошанов. По нареждане на българското правителство най-добрите майстори в Панагюрище изработват уникален художествен килим персийски тип. Освен него Мошанов подарява на юбиляря и картина от маслени бои на художника Борис Денев.

Мошанов има кратки протоколни срещи с Хитлер и външния министър на Германия Йоахим фон Рибентроп. Българинът е поканен и на пищния коктейл, изящно подреден за чуждестранните гости.

В началото на тържеството на Стойчо Мошанов е представен новоназначеният германски пълномощен министър в София Ритхофен.

Нашият човек остава

неприятно

изненадан от

невзрачния вид

на германския

дипломат,

но разбира се, дипломатично си замълчава.

В един момент самият Фон Рибентроп запознава Мошанов с елегантно облечена красива брюнетка. Представя я като фройлан Елза фон Клюгер и дискретно се отдалечава, за да обърне внимание и на други гости.

Стойчо Мошанов е френски възпитаник и не знае немски език. Остава приятно изненадан, след като красивата жена започва да говори на френски. В дневника си той е записал: “Г-ца Елза фон Клюгер започна с мен обикновен разговор на съвършено правилен френски език с приятен дълбок алт, с умни големи черни очи, втренчени в мене...”

Изглежда, че българският председател на парламента се е притеснил от близостта на красивата брюнетка, защото ѝ задава наивния и леко недипломатичен въпрос дали не е роднина на Фон Рибентроп.

Тя отговаря с “не”, но разказва за драмата на своето семейство. Баща ѝ бил офицер и е убит по време на Първата световна война, когато тя била съвсем малка. Израства в пансион за военни сираци от благородни семейства. Там научава френски и английски език.

Сега била чиновничка в Министерството на външните работи с ранг на секретар. И в това си качество заедно с други свои колежки от министерството изпълнявали ролята на домакини. А може би по-точната дума е компаньонки, защото госпожицата кани Стойчо Мошанов да танцуват фокстрот.

“Още след първите стъпки почувствах, че ме води извън водовъртежа на танцуващите към едно сепаре”, пише Мошанов в спомените си.

Девойката предлага да седнат, за да си отдъхнат, а като една истинска домакиня поръчва шампанско. И уж непринудено започва да го разпитва за ранга и общественото му положение. Само да не си помислите, че разговорът е ей така - лаф да пада.

Може би за да “отпусне” кавалера си, германката разказва как заради службата си във външното министерство

има възможност

да се запознае

с много мъже,

които идват в Берлин. И как наблюдавала разликата между мъжете от различни националности в отношението им към жените.

И в този смисъл била очарована от срещите и разговорите си с младия френски дипломат Рене Алфант.

Оказва се, че само преди месец мосю Алфант бил в София в състава на френска делегация. Мошанов се запознава с него и остава впечатлен от културния и с широк поглед върху между международните стопански възможности млад дипломат. Българинът пита госпожицата какво е научала от г-н Алфант.

“О! - кокетничи тя, -

научих се да

целувам по

френски”.

“И като произнесе тези думи някак си лукаво - описва ситуацията Мошанов - секретарката от германското министерство на външните работи се наведе гальовно, като че ли ме молеше да ѝ покажа как се целува по български.”

По-късно Стойчо Мошанов признава, че е чувал за елитния женски корпус на Фон Рибентроп, чиято основна задача е да осигури приятното пребиваване на високопоставени гости на Берлин. Но не вярвал в това, смятал го измислица на антихитлеристка пропаганда. Е, сега имал възможност да се запознае с един истински войник от корпуса за “специална война”.

Но тези размишления са по-късно. А тогава патриархалният български политик Стойчо Мошанов погалил бащински черните къдрици на Елза и промълвил: “Бедно дете! Вие имате пред себе си един баща на три момичета, от които най-голямото е на ваша възраст. Мисля в този момент за вашия баща, загинал на полето на честта.”

Явно когато е писал тези редове, Стойчо Мошанов е бил завладян от особена патетика и романтика, защото продължава: “Моите родителски думи бяха неочаквани за нея. Втренчено се загледа пред себе си, наведе глава и горещите ѝ сухи устни се допряха до ръката ми, върху която капнаха няколко сълзи, с които ороси незнайния гроб на своя баща и с които може би оплаква трагедията на сиромашкия си живот...”

Финалът е

достоен за силно

драматичен

филм.

Мошанов признава къде е виждал по-рано образа на Рибентроп. Видял го в лицето на сводник в едно от френските кабарета...

Стойчо Мошанов е политик от Демократическата партия. Племенник е на политика адвокат Никола Мушанов.

Мошанов е противоречива фигура в българския политически живот. Най-известен е с участието си в сепаративните преговори на България със съюзниците през 1944 г.

Мошанов е роден през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция. През 1919 г. става член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. После я напуска и в периода 1920-1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.

Любопитен факт за него е, че

само 8 дни е

министър на

финансите

в правителството на Андрей Ляпчев. През 1938-1939 г. е председател на 24-ото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите,но се разграничава от Отечествения фронт и неговата въоръжена партизанска борба.

На 8 август 1944 г. премиерът Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов на важна дипломатическа мисия в Анкара, Турция. Задачата му е да се срещне с английския посланик Нячбъл Хюг Хюгесън и да проучи възможността България да излезе от Втората световна война.

На 30 август Мошанов заминава за египетската столица Кайро, където е разположено средиземноморското командване на САЩ и Англия.

За времето на своята мисия Мошанов връща няколко пъти мандата, който има от правителството. Той иска да бъдат направени промени в кабинета, включително и на хора от старата опозиция. На 2 септември отказва мандата да подпише примирие от името на правителството на новия премиер Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември изказва недоволство от състава на кабинета на Муравиев и иска сътрудничество със СССР.

На 5 септември пълномощията му са потвърдени от правителството, но той отново не ги приема. На същата дата Съветският съюз обявява война на България и мисията му става безпредметна. Американският представител в преговорите в Кайро Карол Шанц предполага, че поведението на Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим в България.

След 9 септември 1944 г. Мошанов отново влиза в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 г. е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 г. е осъден на 40 месеца затвор по обвинение, че е участвал в преследването на антифашисти преди 9 септември 1944 г.

По нареждане на ръководството на БКП присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 г. е увеличена на 12 години затвор.

Въпреки интерниранията, затворите и мъченията Стойчо Мошанов доживява до 83 години. Умира в София на 10 януари 1975 г.