Предателят умира по-късно, а преди него - синът и дъщеря му

През 1951 година група български гимназисти правят немислимото – създават нелегална организация за въоръжена борба срещу комунистическия режим. Към тях се присъединяват и младежи николапетковисти и така се ражда горянският отряд "Никола Петков", който действа основно в Същинска Средна гора. Но Държавна сигурност влиза в следите на бунтовниците и успява да внедри провокатор в отряда. Преди 70 години, на 1 октомври в местността "Белите камъни" южно от с. Александрово милиционерите устройват коварна клопка, залавят и разстрелват безмилостно 16 от младежите. Чуйте тази история за порива към свободата и за едно коварно предателство…

“Организацията на съпротивителното движение в България

"ГОРЯНИ" (ОСДБ-Горяни) се формира в началото на 1951 г. от ученици от Пловдивската гимназия, които се подготвят да действат в нелегалност – разказва известният изследовател на комунистическия терор Петко Огойски. - Към тях се присъединяват двама войници трудоваци от под. 55080 в Кърджали, които избягали с 6 автомата "Судаев" и 600 патрона. Това са Георги Комитски от с. Шишманци и Петко Китиков от с. Тръстеник, Пловдивско. Те стават и командири на сформирана чета от 15 души."

При първото сражение командирът на четата Петко Китиков е ранен, а друг четник пада убит. Но Георги Комитски и Пенчо Бресковски продължават набирането на хора и устройване на бази за снабдяване и укритие.

Въоръжената група действа в

землищата на селата

Стряма, Златосел, Върбен, Мраченик, Дрангово, Свежен, Розовец, Свилен, Суходол и Турия - в Пловдивско, Карловско и Казанлъшко. Целта на горяните е да респектират комунистите в този край заради тежките данъци и непосилни наряди, заради насилственото създаване на комунистическите кооперации. Следейки кризата в международните отношения, те се надяват на избухването на война между доскорошните съюзници - СССР и Запада.

"Една вечер вуйчо Видол се прибрал вкъщи, разровил голямата торба със сухари и от нея извадил два пистолета; пъхнал ги в раницата си и заминал при горяните", това разказва оз полк. Нейчо Неделчев от с. Суходол. По онова време той бил само на 2 години, но трагичната съдба на непокорния млад земеделец белязва с черна дамга съдбата на цялото им семейство. Най-вероятно местни комунисти пускали слухове, че горяните са живи, че са избягали в чужбина. Твърде вероятно е тези слухове да са тръгнали след публикуването през 1969 година на голям материал във в-к "Отечествен фронт". По повод годишнината от "революцията" редакторът Генчо Бъчваров (който е родом от Шипка) публикува спомена на старшина Никола Христов, който разказал, че арестували горяните и ги предали живи на властите.

Но горчивата истина излиза наяве

"Беше по комунистическо време, аз съм турист човек и бродя из планината през свободното си време. – спомня си Христо Ганев, бивш учител от село Александрово. - Бях на излет в местността "Белите камъни", това е на около 15 км от Александрово, на юг в Средна гора. Направи ми впечатление, че на една поляна някой беше оставил букет цветя и беше палил свещи. Като се прибрах у дома, казах на баща ми. Тогава той ми разказа под сурдинка историята с избитите горяни и ме предупреди да не се навъртам много по това място."

Всъщност тази поляна с цветята навремето била нива на ТКЗС-то, където садели картофи. Една част от добива есенно време заделяли за семе и го складирали там в една барака.

За охрана били

назначили

двама души

от селото – един българин и един турчин. Макар че милицията им забранила да говорят, по-късно, на чашка тези хора са разказвали на свои близки какво се е случило. И така цялото село научило кървавата история… Милиционерите разстрелвали заловените младежи пред едно по-дебело дърво, дива круша. Като си свършили работата, накарали двамата пазачи на картофената нива да заровят жертвите. Единият от тях, турчинът, си харесал палтото на един горянин и съблякъл трупа. Въпреки че дрехата била надупчена от куршумите, александровецът се пременил с нея…

"През 1992 година ни потърсиха от кметството и ни помолиха да покажем мястото на масовия гроб на група хора от Казанлък – продължава разказа си учителят Христо Ганев. - Един съселянин показа едно място, копаха доста. Тогава аз ги заведох на мястото, където бях намерил цветята. След няколко удара кирката попадна на нещо. Разровихме пръстта с ръце – буквално на пет пръста под повърхността изровихме първия череп."

После изпод земята започнали да излизат кости, алуминиеви манерки, почти непокътнати гумени галоши, метални копчета, даже една костена свирка. И много куршуми, както и няколко патрона. Някои от черепите имали дупки отгоре, на темето. Което означава, че жертвите са били доубивани с контролен изстрел в главата. Първоначалната информация на групата била, че заровените жертви са 12. Но продължавали да излизат още кости. Накрая станало ясно, че там са били погребани 16 горяни… В ексхумацията участвал и внукът на пазача турчин. Известен е с името Резата, но също и с българското име Райчо Юлиянов. Местните хора твърдят, че Резата по комунистическо време направил кариера в МВР.

Според архивите намерени са тленните останки на Пенчо Бресковски, Филип Георгиев, Стою Николов, Сребрю Паунов и Георги Георгиев, всичките от с. Златосел; Радню Тасев, Стою Узунов и Аврам Аврамов от с. Дрангово; Иван Райчев от с. Свилен, Карловско; Видол Илиев (Рашков) от с. Суходол, Карловско; Христо Челебоков от с. Свежен, Карловско; Тодор Македонски от с. Дебравица; Ненчо Ненчев от с. Осетеново, Казанлъшко и Павел Павлов от с. Ръжево Конаре. Почти

всички са земеделци, на възраст от

17 до 25 години

Командирът Георги Комитски, Минчо Михов и Христо Петров не били в момента на трагедията с четата, защото били слезли до близките села да търсят храна. По-късно и те са заловени, осъдени на смърт и убити.

"Изключително мръсна роля в цялата тази история изиграва фелдфебелът Никола Христов от Турия - припомня си Йордан Маринов, който е един от основните инициатори за разкопаването на масовия гроб. - Той бил охрана на военното летище в Казанлък. Но след като България се включва във Втората световна война, тогава присъединяваме Македония и Беломорието.

Това са Новите земи

много българи били изпратени там като българска администрация – кметове, бирници. Заминал и Никола Христов."

Какво точно е вършил там туриецът, не се знае, но няколко години след 9 септември 1944 година гръцките власти изпращат искане за екстрадирането на фелдфебела и още няколко човека от Казанлъшко, за да бъдат съдени за извършени от тях издевателства срещу местното население. Тогава началник на милицията в Казанлък бил Марко Марков. Той извикал фелдфебел Христов и му обещал да не го екстрадират, но в замяна да помогне на милицията за разбиването на горянската чета, действаща в Средна гора. По това време върви строежът на язовир "Георги Димитров" и управниците се опасяват, че една горянска акция в близост до големия строителен обект може да подплаши бригадирите и те да се разбягат…

Градят му легенда

– фелдфебелът започва демонстративно да псува властта и комунистите на публични места. После започва да излиза в Средна гора, уж по работа, като търси среща с горяните. И наистина, веднъж го срещат две въоръжени момчета, обискирват го и му вземат храната. Той им подхвърля, че не поддържат добре пушките си, които почнали тук-там да ръждясват. От дума на дума успял да им спечели доверието и те го приели първо за ятак, а после и в четата.

Следващата стъпка била да ги убеди, че разбита горянска чета от Родопите уж иска да се присъедини към тях. От Държавна сигурност преценяват, че ако мнимата родопска чета е твърде голяма, младежите може да се усъмнят. Затова изпращат на 1 октомври 1951 на уреченото място в Белите камъни само 8 преоблечени агенти. Фелдфебелът строява двете групи в две редици, на разстояние от около 5 - 6 метра. И командва "Кръ-гом"… Младежите, без да подозират нищо, се обръщат. И тогава агентите започват да крещят: "На колене! Хвърли оръжието!" Едно от момчетата горяни хуква да бяга, последвал го и Видол Илиев от Суходол.

"Видол бил едър и здрав мъж, за да го съборят, милиционерите изстреляли в него цял пълнител патрони… - разказва Данчо Маринов. - И наистина, при ексхумацията попаднахме на един скелет, от гръдния кош събрахме две шепи куршуми от автомат "Судаев"…"

Останалите горяни ги разстрелват пред една дива круша, стволът ? и до днес е пълен с олово. След успешната акция предателят и масов убиец Н. Христов се ослушва за награда. Жена му се хвалела в Казанлък, че със сигурност ще има повишение, но не се знае колко звездички ще му дадат. Фелдфебелът обаче си останал фелдфебел, тоест - старшина. Служил в Трети казармен район на казанлъшкия гарнизон. Чак през 1969 година, по повод 25-годишнината от деветосептемврийския преврат, го награждават с позлатен пистолет. Две години по-късно предателят умира, като преди това умират и синът, и дъщеря му…

Най-точна "епитафия" за свършеното от предателя, затрил 16 млади живота, прави Чудомир, наскоро след юдинското му дело. "Турия никога досега не е раждала подобен масов убиец.

Вижте къде

ще го погребат

като умре и заръчайте на вашите деца да ви погребат далеч от този Юда…"

А ексхумираните кости били погребани отново, само че в двора на храма "Св. великомъченик Георги" в село Габарево. Християнско опело над тях извършил отец Христо Няголов, а през 2014 година близките на 16-те момчета, с помощта и на родолюбиви българи, издигат скромен мраморен паметник.

А как стои въпросът с тяхната обществена реабилитация? На официална церемония на 21 декември 2016 г. президентът Росен Плевнелиев връчи посмъртни ордени на близките на двамата командири на горянския отряд "Никола Петков" - Петко Китиков и Георги Комитов, както и на Минчо Михов. Просто тримата са имали "щастието" да бъдат осъдени и разстреляни на 23 март 1952 година в комунистическия затвор. Докато техните съратници са избити като дивеч. Без съд и присъда. Както болшевиките обичат най-много…