И без замърсяване и парникови газове динозаврите са загинали заради глобалната промяна на климата

Американската космическа агенция за разлика от много учени не се доверява така лесно, че единствено човешката дейност е причина за глобалните климатични промени. На НАСА са й необходими точност и

инструментариум

за прогнози,

на които може да се довери. Именно затова тя работи с циклите на проф. Милутин Миланкович.

Още през 50-те години на миналия век той стига до извода, че циклите на Земята зависят от промените в положението на планетата спрямо Слънцето. Заради тях започват ледниковите епохи и благодарение на тях в момента излизаме от междуледников период.

Сръбският учен установява, че три типа орбитални движения на Земята определят количеството

слънчева радиация,

която стига до атмосферата. Циклите зависят от три променливи.

Първата е ексцентричността, или формата на орбитата на Земята. Гравитационните сили на Юпитер и Сатурн променят земната орбита от кръгла в елипсовидна, с което се променя и разстоянието на Синята планета до Слънцето.

Когато е в елипса, тя е необичайно близо до горящата звезда и обратно, когато е кръгла, ние сме максимално далеч от нея и могат да настъпят ледникови периоди.

Тези периоди настъпват на около 100 хил. години и в момента предположенията са, че ни предстои навлизането в такъв цикъл, когато постепенно ще се приближаваме към Слънцето.

Ъгълът на въртене

на оста на Земята, или прецесията, също е много важен фактор за климата.

Именно този наклон определя сезоните, установява проф. Миланкович.

Според него през последните един милион години той е между 22,1 и 24,5 градуса перпендикулярно на орбиталната равнина на Земята. Колкото по-голям е ъгълът на наклона, толкова по-резки са промените в сезоните - Земята получава повече радиация, когато е

наклонена

към Слънцето,

и много по-малко през зимата. Но оста прави и големи ъгли при своя наклон и именно тогава започват ледникови периоди или засилено топене на ледовете.

Според изчисленията на Миланкович, използвани от НАСА, в момента

този наклон

е 23,4 градуса

- тоест по средата между двете познати ни крайности, и един такъв цикъл обхваща 41 хил. години.

Тъй като през следващите десетина хиляди години ще се движим към минималния наклон, с това зимите ще стават все по-топли, а летата - по-хладни, и по високите географски ширини ще започнат да се образуват ледени покривки. На свой ред те ще отразяват слънчевата енергия обратно в Космоса и това ще предизвиква все по-осезаемо охлаждане.

Третият фактор според проф. Миланкович е прецесията. Известно е, че докато Земята се върти, тя леко се поклаща като пумпал

около оста си

Причината са гравитационните сили на Слънцето и Луната и пълният цикъл на тази прецесия обхваща 25 771,5 години. Именно фазите му водят до по-екстремни застудявания или затопляния в едното полукълбо за разлика от другото. От НАСА изчисляват, че затова в южното полукълбо лятото е по-горещо, а

сезонните промени

в северното са по-меки.

След 13 хил. години обаче прецесията ще промени това и заради по-силната слънчева радиация в северното полукълбо условията ще са резки, екстремни, а в южното сезонните колебания ще са умерени.

На фона на тази глобална картина е очевидно, че не единствено човечеството причинява климатичните промени. Повечето ще се случат независимо дали нас ни има, или ни няма. Точно както е било при динозаврите, които са изчезнали в резултат на глобалното застудяване.