Обаждам се от името на онези деца, родени от Войната. Голямата Война. Не заради нея бяхме родени, но през нейният ужас, в запалените градове на Европа, включително София, където бяхме родени. След това, бяхме обявени за “Деца на Свободата”. Под клеймото на Сталин, ние, родените в завладяната територия на нашата родна България, бяхме предназначени да бъдем първите Оруелски спесименти, доказващи възникването на новият животински вид: Социалистическият човек.

Аз съм роден, когато Хитлер все още е бил жив, около 6 месеца преди да се самоубие в бункера си. Не го помня. Помня обаче смъртта на Сталин и неописуемата скръб на онова черно-бяло човечество, което са запечатали предвоенните фотоапарати Цайс и Лайка. Черното и бялото помнят фиксажа от сребърни соли върху пожълтялата хартия, полуотворените някогашни неми уста, които искат вечен живот за диктатора и смърт за враговете му на площада, изисквайки и потвърждавайки по този начин своето собствено Оруелско бъдеще.

Така е било, така и ще бъде.

Само дето сега има много повече паметливи цветни телефонни устройства, показващи реалността много по-точно, но обезмислящи всичко показано, защото никой няма да погледне дигиталните свидетелства втори път. Няма време за миналото.

Говорим все още за Свободата, надявам се.

Днес се втренчвам с мистично страхопочитание към дълголетниците, които са преки участници в нещо, което лично аз, подигравателно обозначеният като “Дете на Свободата” от идеолозите на комунистическия режим, към тези изумителни екземпляри на резистентност срещу Смъртта, покосила толкова много несъгласни с тяхната идеология, които не са били обект на никакво Божие възмездие.

Няма да се занимавам с Вагенщайн, това ще ме препрати в дебри, които са на ниското ниво: мандри, запалени кожуси, диверсии, дребна спекула с валута и с германски офицери в София, още преди да се родя.

Оставяме този настрана. Както и всичките негови себеподобни, които предпочетоха уюта на АБПФК в България, вместо достойния строеж на държавата Израел.

Но, истински важните, като Рут Гинзбърг? Макар и болна от 4 вида рак, тя героично се беше вкопчила в своята позиция във Върховния Съд на САЩ, до самата си смърт. Не искаше някой по-малко “прогресивен” от нея да я замести на този пост. Не ѝ се получи, но както и да е. Стоя до края…

А всеки знае, колко важен е този Съд и този баланс в него, не само за САЩ, но и за Света.

Хорхе Шорош е роден в “нацистка” Унгария през 1930 год. По-стар е от Рут с 3 години. Досега е дал официално 32 милиарда долара за “прогресивни” каузи. Една от които (мисля около 5 милиарда) да бъде свален Тръмп с всички средства. С което сполучи, впрочем

Вячеслав Молотов (Скрябин), женен за жена с името Полина Жемчужина, тоест Перлова. Молотов означава Чук (като от Сърп и Чук). Живял е 97 години до 1986 г, подписал е договора Молотов-Рибентроп. Всеки знае последствията от него. Когато Сталин арестува издевателски жена му, той не помръдва да я защити. По това време Сталин громи еврейските кадри в държавата, към които е била причислена жена му. Наричат този човек “Железният гъз”. Той е можел да заседава по 20 часа без да мръдне от стола си, ако е необходимо. На него Светът дължи много от сегашните геополитически уродливости.

Питам се:

На чия страна застава Провидението, ако тези няколко примера всред милион други, показват безразличие към присъствието в живота на странни хора, които надживяват много по-достойни, заминаващи 40 години по-рано от тях в “Долината на Сълзите”?

*От фейсбук