Да си дадем сметка за това, което загубихме с Джон Лоутън, защото няма много големи рок музиканти със световна слава, които да са припознавали България като свой дом. Не е само човекът който с личното си присъствие и изпълнение на химна на лятото, легитимира този празник и нас като място на рок енд рола, на свободата и на мечтите.

Легитимира цели поколения, които през музиката намираха своята свобода и душевно равновесие.Нисък поклон, и светъл да ти е пътя!Музиката е код от Бога да даден за да общуваме отвъд рамките на житейското, за това се моля традицията на тази юлска утрин, спомена за младостта, за изгряващото слънце, за любовта, да пребъде..

Почивай в мир, Джон!

*От фейсбук!