Част от това е да я има яростната политическа борба и спазване на закона, но трябва и малко здрав разум

Разбирам енергията на служебното правителство да разобличава отишлата си власт. Няма да го коментирам. Но е очевидно, че малка държава като България трябва да концентрира националната си енергия към наистина смислени цели.

Ето сега служебното правителство добави към мероприятията по плана за възстановяване и покупка на санитарни хеликоптери.

При тази липса на медицински кадри е практически невъзможно да се поддържат много на брой болници в различните краища на нашата татковина. Това е безспорно нужно и затова е важно следващото редовно правителство да не отхвърля тази идея, тъй като не произтича от тях (независимо на кого ще е това правителство), а да ги купи наистина.

Политическата борба е важно нещо, но има смислени работи, които не бива да са част от нея. Не е нужно и да се правят трафаретни декларации за национално съгласие и общи приоритети.

Без да се заявяват патетични клишета, без да се отказват от контрола върху харченето на пари, да се продължават нещата, от които има обща полза. Малко здрав разум - нищо повече.

Например софийското метро. Това е най-великото инфраструктурно нещо, което се е случвало в нашите земи след Chemins de fer Orientaux, т. нар. барон-Хиршова железница.

Столичното метро не обслужва само софиянци, а цяла България, защото направи летище София по-достъпно. Тъй че идеята парите за метрото да се намалят, за да бъдело по-справедливо към жителите на селските райони, е всъщност несправедлива. Първо, метрото ползва и гостите на столицата не по-малко, отколкото момчетата от “Младост”. А пък софиянци не се възползват от Програмата за развитие на селските райони.

Метрото е безспорно пример за целесъобразно похарчени европари - не са нито царските чешмички, ако някой още помни какво беше това, нито са велоалеите на ГЕРБ, нито са къщите за гости от тройната коалиция. Има безброй безсмислени инвестиции, които вероятно са напълно законосъобразни, може би не са далавера, но са напълно ненужни, макар да са обосновани с някакви благородни цели. И днес се рушат, защото никой не ги ползва - вирят се като паметник на националната ни глупост. А метрото работи, хората се движат - чак не можеш да си представиш как сме живели, преди то да бъде построено. А то е идея от времето на Тодор Живков, която е била доста оспорвана през годините. Много лесно беше да се отхвърли. Слава богу, оцеля.

Затова е нужна национална синергия. Всичко, от което има смисъл да се прави, независимо чия идея е. Това не означава да няма политическа борба и разобличаване на корупцията. Напротив. Общественият дебат и върховенството на закона са част именно от тази синергия.