Има група от хора в либерално-прогресистката общност, които с лекота назовават неугодните им с прозвищата "фашага", "фашист", "нацист" и т.н. Корените на този навик проследяваме чак до средата на миналия век, когато техните предшественици назоваваха така всекиго, който споделя по-различни възгледи от техните. И не само назоваваха, но и убиваха, затваряха, озлочестяваха. Известен е диалогът между съдия от "Народния съд" и подсъдим - член на опозиционна политическа партия след 1944 г.: "Ти фашист ли си, бай Иване?" ... "Абе аз доскоро не бях я чувал даже тази дума, "фашист", ама сега като гледам, че на всички свестни хора край мене им викате "фашисти", мисля, че да, и аз ще да съм фашист..."

Фашизмът е конкретно историческо явление - радикално дясно движение в Италия от 20-те години на 20 век, което като определение се разпростира върху обозначаването на всеки десен радикализъм от тогава насам. Използването на понятието "фашист" като синоним на човек с възгледи, различни от нашите е характерно за левите радикали, включително и и за тези, които се появиха напоследък в България по логиката на "видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак..." Тези леви радикали - кой знае защо считащи се за "либерали" - днес с лекота наричат фашисти националистите (радикални и умерени, авторитарни и демократични), хората с консервативни възгледи от различен характер, както и радикалните евразийци - русофили, последователите на Александър Дугин и Путин, които в най-голяма степен заслужават това прозвище. Както и всички други, изразили несъгласие с тях.

Либералът се раличава от радикала, ляв или десен по това, че заедно с другите демократи - социални, консервативни, зелени и т.н. - той уважава възгледите и убежденията на другите и по определение се стреми да намери общ терен за споразумяване и съгласие с тях. Ерго - разпенилите се радикали, назоваващи се "либерали", но наричащи другите "фашисти", имат толкова общо с либерализма, колкото Джон Лок има общо с Джудит Батлър или с Илхан Омар ... Тяхната идентичност като психология е троцкистка, а политическите им възгледи са съвременна интерпретация на старата радикална левица на анархистите, революционните марксисти, болшевиките и троцкистите. Назовават се "либерали" като елемент от конспирацията - според тях много хитроумна - да превърнат новите версии на левия радикализъм от маргинална периферия в мейнстрийм на политическо мислене и поведение в съвременния свят. За съжаление, на много места успяват. Както и десните радикали, които се опитват да маскират идентичността си зад един нов популизъм, зад който прозират стари авторитарни дневни редове.

Няма как да се споразумеем с "либералите", изповядващи новите версии на ляв радикализъм, да ги убедим да не назовават "фашисти" всички, мислещи по-различно от тях. Затова би било по-практично да започнем да ги съдим. Всеки, който бива назован "фашист", да си направи скрийн шот на разговора с поредния "революционер" и да го прати да се обяснява в съда. Ако това стане по-масова практика, "фашистите" скоро ще намалеят значително.