Кемпеса скоро ще излежи 15-годишната си присъда

Десетки хил. евро изчезвали при всяко негово посещение в трезора

По делото не стана ясно къде са парите, а апашът отрича да ги е взел

Един от първите разкрити и осъдени банкови обирджии у нас е перничанинът Стойне Ставрев-Кемпеса. Като малък играел футбол в "Миньор", имал дълга коса и го оприличавали на аржентинската звезда Марио Кемпес, откъдето му дошъл и прякорът. През 2014 г. получи 15-годишна присъда, но все още остава загадка как точно успя да отмъкне 1,3 млн. лв. от банков клон и най-интересното - къде са парите.

От 5 март до 5 април 2010 г. той успя да отвори седем банкови касети на физически лица и фирма в клона на ЦКБ в Благоевград и открадна парични суми в левове, евро и швейцарски франкове, както и 81 грама златни бижута на обща стойност 1 299 955,23 лв.

Тогава е на 34 г., без постоянна работа, с финансови проблеми. Не е осъждан, но полицейските органи разполагали с различна оперативна информация, че евентуално е участвал в различни кражби, но никога не е бил привличан като обвиняем за каквото и да било престъпление.

Неясно как

Кемпеса се сдобива с две лични карти

на името на Страхил Радовски и Р. Влеев. Двамата столичани са си загубили документите месеци по-рано. С картата на Влеев на 23 февруари 2010 г. наема сейф на банка във Велико Търново. Още същия ден влиза в трезора за една минута. Два дни по-късно прави две посещения в рамките на час и повече не се появява. В хода на делото ще стане ясно, че замисълът му да "удари" банковите касети там се е провалил, защото разбрал, че посещенията на клиенти не се записват в един дневник последователно, а за всеки има отделен картон и така не става ясно кой сейф е отварян най-често и последно.

Заради това се насочил към банковия клон на ЦКБ в Благоевград. На 26 февруари се представил с личната карта на Страхил Радовски и сключил договор за наем на сейф. Поискал да ползва касетата си за първи път на 5 март, когато е регистрирано първото му влизане. Така, до рождения си ден на 15 април 2010 г., е влизал общо 17 пъти. Винаги идвал около и след обяд, бил с шапка и тъмни очила и носел чанта за лаптоп. Обикновено оставал в трезора около 15-20 минути. При посещението на 25 март се забавил около 40 минути, което притеснило служители на банката и те уведомили охранителя. Заедно с него отишли до вратата на обществения трезор, която била от матирано стъкло и през него видели силуета на лицето, което седяло на стол до металните шкафове, ставал от него и се навеждал при банковите касети. След като Кемпеса си тръгнал, двама служители влезли в трезорното помещение и проверили касетите, като установили, че всички са заключени.

При последното си посещение на 15 април в 12,25 ч. отново постоял известно време, след което си тръгнал. След него трябвало да влезе друг клиент, но служителка забелязала, че

касетата 48, ползвана от

Кемпеса, е оставена отключена

и ключът е в ключалката. След около 5-10 минути перничанинът се върнал много притеснен и паникьосан. Обяснил, че си е забравил ключа. След този момент повече не се е появявал.

Първата липса на пари на клиент била установена на 22 април. Наемателят на касета 54 установил, че му липсват 32 хил. евро, и уведомил банковите служители, които му заявили, че няма как парите да са изчезнали.

Малко след това пристигнал и друг наемател, който също видял, че тя е празна.

Банковите служители се притеснили и започнали проверка на посещенията на трезора. Тъй като единственото лице, което не познавали от по-рано, бил наемателят на касета 48, представил се като Страхил Радовски, извършили проверка на неговото досие.

Тогава установили, че личната карта е обявена за изгубена още в началото на 2010 г. Двамата клиенти подали оплакване в ОД на МВР - Благоевград, а полицейските служители веднага извършили оглед, но

не намерили следи от разбиване

или опити за насилствено отваряне по ключалките на касетите.

В следващите няколко дни още петима наематели на касети се оплакали, че им липсват парите и бижутата.

Криминалистите започнали разследване, включително използвали и СРС. Стигнали до истинската самоличност на пернишкия обирджия.

Установили, че преди последното си посещение в трезора е имал финансови затруднения, а след това е започнал да демонстрира охолен начин на живот въпреки обстоятелството, че продължавал да не работи и нямал източник на доходи.

Посещавал скъпи заведения, купувал бутикови вещи, посещавал черноморските курорти, където отсядал в скъпи хотели.

Купил си БМВ за близо 10 хил. лв.

Наел си жилище като предплатил наема от 3600 евро за цяла година. Договорил се със своя позната да й помогне с пари, за да си отвори фризьорски салон. На 12 юли е претърсен домът на майка му. Там са открити документи на негово име за наем на банкова касета в трета банка в София, където имало 30 000 евро. Кемпеса не бил открит на нито един от адресите, на които се предполагало, че може да е, и е обявен за общодържавно издирване. На 16 юли е арестуван, докато се пече край басейна на луксозен хотел в Слънчев бряг.

Експертизи открили негови отпечатъци само по наетата касета. Върху останалите сейфове от трезора на банката не са установени дактилоскопични следи от Ставрев. Касетите не са разбивани, но вещото лице по делото посочва, че съществуват и могат да бъдат закупени през интернет специални технически средства (шперц за турболарни ключалки), чрез които процесните брави биха могли да бъдат отключени, без да останат следи от ползването на това техническо средство. Възможно е и да е вземал отпечатъци и след това да е изработвал ключове за касетите, но в хода на делото начинът на отваряне на чуждите касети така е не е изяснен и се приема, че е с неустановено техническо средство.

Негова приятелка свидетелства, че тя му е дала парите за закупуване на джипа, но

съдът събра доказателства

за нейното имотно и финансово състояние и установи, че към този момент не е разполагала с такава парична сума в наличност. За намерените 30 хил. евро той пък обясни, че били от продажба на наследствен имот. До последно Кемпеса отрича да е извършил престъплението. Не се признава за виновен по нито едно от предявените му обвинения.

Служебният му защитник твърди, че не е доказано Ставрев да е лицето, което се е явило в клона на ЦКБ и е наело касета под чуждо име. "Нямам нищо общо с престъпленията, за които съм обвинен. Невинен съм и искам да бъда оправдан", казва той в последната си дума пред съда, който му даде 15 г. затвор през 2014 г.

Присъдата бе постановена изцяло по косвени доказателства, които обаче доказват по несъмнен начин вината. Липсват преки доказателства, които да установяват, че Кемпеса е отнел паричните суми и ценностите в банковите касети. Но са събрани безспорни доказателства, които, макар и косвено, установяват авторството.

Тази верига от косвени доказателства е последователна, логична и непрекъсната и води до единствено възможния извод, че именно

той е автор на това престъпление

Кемпеса е осъден и да върне на двама от "ужилените" клиенти обща сума от около 500 хил. лв. и още близо 25 хил. лв. разноски и държавна такса.

В затвора Ставрев си уплътнява времето, като води дела за тясна килия, заради това, че е настанен с пушачи, и за други лоши според него условия. Беше завел иск за 150 хил. лв. обезщетение, но съдът го отхвърли.