Ние, българите, сме царе на мърморенето. Мърморим за щяло и нещяло. С повод и без повод. Не съм забелязал белгийците да мърморят. Кютат си.

Това пише Александър Йорданов във фейсбук. Постът му продължава:

А има за какво, ако не да псуват, то поне да мърморят. Например: разваля се асансьорът сутринта в петък. Това в София да се случи, със сигурност до края на деня фирмата, която го поддържа ще дойде, ще провери за какво става дума и ще отстрани повредата. Ще го направи дори в събота и в неделя, ако се налага. И пак ще има мърморене, че оправянето не е станало веднага. В Брюксел, ако същото се случи в петък, надеждата е поне в понеделник техниците да се появят. Но гаранция няма. Скъсах се от мърморене, а съседите - истински белгийци, дума не продумват. Свикнали са. Случвало се е да чакат и по седмица. Катерят стълбите и си мълчат.

Или друг пример. Винаги общинските служби по сметопочистването закъсняват. И гледката, както ще се убедите от снимката, никак не е приятна. Мръсотия и то само на 100 м. от сградата на Европарламента. Но няма мърморене. Заобикаляш боклуците, а ти иде да сриташ някоя боклучена торбичка, защото такова е времето - футболно.

И зиме, и лете, бездомниците спят на улицата. В центъра. Този столичанин се е проснал на 60 м. от Европарламента. А около гарите гледката е неописуема. Мизерия. Пълно е и с просяци. Също в центъра. И никой не мърмори, не вика долу, този, долу онази. Цяла сюрия кметове управляват Брюксел, но изровени тротоари, неравни плочки, нескопосни ремонти има навсякъде, където критичното българско око се вгледа. Но никой не мърмори. По тротоарите и парковете- кенчета от бира, фасове, покрай стените и вратите на гарите - оплюто, опикано, абе мръсотия. И няма мърморене. Налягат си парцалите гражданите на европейската ни "столица". И едно сравнение: софийските паркове и градини са поддържани по-добре от брюкселските. Но мърморим ние, а не белгийците. Ние, българите, просто не знаем какво искаме и затова мърморим. Затова и често става така, че не виждаме доброто и сами си гласуваме за лошото. Минава кратко време и започва мърморенето. Така живеем: добро да мине, лошо да дойде.

Ние си мърморим. Затова и никога не можем да се зарадваме истински на доброто. Народопсихология и орисия. Много сънародници наши, пръснати по широкия свят, които не смеят и гък да кажат в своята чужбина, у нас се скъсват от мърморене. А дойдат ли избори току вземат, че гласуват за някой Славчо, та да има и аз за какво да мърморя. Приятна вечер!