- Г-н Стефанов, продължавате ли да търсите истината за сина си?
- Не съм спрял и докато дишам, ще търся цялата истина по случая. Мисля, че знам за какво става въпрос, но не е редно да го коментирам. Полицията продължава да работи по този въпрос и съм сигурен, че случаят ще бъде разрешен. В системата на МВР имаше полицаи, които подходиха безотговорно, и дори се съмнявам, че с действията си са помагали на бандитите. Много от тези полицаи вече ги няма, Цветанов ги разчисти. Аз съм сред хората, които приветстват работата му като министър.
- Съпругата на Стефко Колев е хвърлила парите за откупа от влак. За отвличането на бизнесмена бяха съдени хора от бандата на Йоско, но бяха оправдани. При вас как се случи предаването на парите?
- По същия начин - хвърлих ги от влака. Но не познавам хората от т.нар. банда на Йоско.
- Ще търсите ли възмездие за сина си?
- Аз не съм отмъстителен, нито жесток. Възмездието няма да върне детето ми, няма да ни стане по-леко от това. Хора, които отвличат, трябва да бъдат вкарани в затвора за много дълго време, за да има урок за тези, които искат да правят същото.
Защото това престъпление беше станало мода. Куцо, кьораво и сакато си повярваха, че така ще изкарват пари. Когато не върнаха Митко, имаше затишие и след това стана бум. Случаят със сина ми се отрази тежко както на обществото, така и на семейството ми.
- Наскоро в София беше убита Яна Кръстева. Баща  публично поиска среща с родителите на сестри Белнейски. Вие сте се срещали с много от семействата - жертви на отвличания. За какво си говорите?
- Да, в Грузия се срещнах с футболиста Кака Каладзе. Неговият брат бе отвлечен.
Контактувал съм
с много хора, които
са пострадали
 Ангел Бончев, Гунински, Киро Киров са ми приятели. Дано да не се случва на никого. Това е мъка и болка, която не може да се преодолее. Всички искаме да има справедливи наказания. Това не е жажда за мъст.
Трябва да има справедливо наказание за хора, които посегнаха на живота на Яна, на моето дете, на много други деца. Трябва да бъдем безкомпромисни - ние като общество, както и институциите. Мисля, че полицията си върши работата. От много време насам, откакто се случи това с моето дете, виждам, че полицията прави крачки, които обнадеждават родителите като мен и хората, които искат спокойствие за децата и внуците си.
- Днес съдят бандата на “Наглите” за серия отвличания. Оптимист ли сте за развитието на това дело?
- Да. В края на краищата всички съдии имат деца и никой от тях не е застрахован, че ще посегнат и на техните деца. Факт е, че "Наглите" са заловени с доказателства. Ако сега има компромис, обществото ще разбере, че в България се правят реверанси към организираната престъпност. Следя делото. Направи ми впечатление наглото им поведение в съда и дано този път наистина си получат заслуженото.
- С какъв бизнес се занимавате извън футбола?
- Имам достатъчно ангажименти с футбола и ФК “Славия”. Имам участие в две дружества, но работим и с други фирми.
- Държавата помага ли на бизнеса или пречи?
- Ако разделим времето до и след 2000 година, имаше моменти, в които държавата беше много зле. Падането на Виденов, фалитът на банките, всеки гледаше да оцелее. С колегите ми успяхме да запазим банката и никой не пострада.
Хората, които могат и искат, оцеляха и постигнаха успехи, въпреки всички трудности. Факт е, че има фирми, които са емблематични за българския бизнес, и то години наред. Сега държавата също не може кой знае колко да помогне.
Световната криза
ни принуждава
да сме пестеливи и да свиваме разходите. Много е тежко в държавата, но не сме като в Гърция например.
Там живееха много добре, имаха повече привилегии, отколкото имаше в социализма дори, но се вижда, че това нещо не може да продължава вечно. Имат милиарди дългове. Ние нямаме и затова съм спокоен, че децата и внуците ни няма да плащат огромни суми с лихвите, които да харчим сега. На този етап по-правилно е това, което върши правителството, отколкото да теглим безкрайно заеми.
- Печели ли се от футбол в България?
- Не, категорично. Печелим обичта на хората и на децата. Щастлив съм да гледам радостта в очите на малчуганите, които са в нашата школа. Имаме 500 деца при нас и много от тях са талантливи и ще станат големи футболисти. След някоя друга година като остарея, ще чукам с бастунчето, ще ги гледам и ще се радвам, че и аз съм постигнал нещо в тази насока. С колегите сме искали да даваме, защото има една стара поговорка: “Ръка, която дава, не съхне.”
- Какъв бе първият ви бизнес?
- Беше преди много години, когато бях на 13 - 14 години. Правеха се едни свиждания на сръбската граница. Дядо ми беше дал пари да си купя нещо оттам. Много рано обърнах парите в динари, но нищо не си харесах. По обяд ги смених отново на по-изгоден курс и се върнах с два пъти повече пари, отколкото ми беше дал дядо ми.
- А първият частен бизнес в условията на демокрация?
- С приятеля ми Иво Василев направихме фирма за търговия в началото на 90-те. В началото вървеше добре, после западна. Никой не ни е учил на бизнес.
Аз не съм завършил престижни колежи
и университети
Затова искам внуците ми да учат и да им дам възможност наистина да станат европейци. Синът ми се изучи в Солун, но...
- Били сте в петролния бизнес. Какво мислите за истерията с цената на горивото?
- Ние сме от този тип хора - видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак. В Гърция протестират, дайте и ние. Дянков каза - до 10 дни ще падне цената. Това не значи, че ние можем да направим цената на бензина пропорционална с равнището на заплатите.
След като сме тръгнали към Европа, трябва да спазваме правилата. Да, високи са цените за нашия стандарт, но изходът не е да зареждаме за по 50 стотинки в знак на протест. Нито “Лукойл”, нито Валентин Златев са хора, които искат да одерат кожата на българина, за да спечелят.
- Имате ли приятели в парламента?
- Приятели силно казано. Познавам някои депутати.
- Гласувате ли на избори?
- На последните избори гласувах и сега пак ще го направя. Аз съм човек с леви убеждения. Този път гласувах по съвест, не по убеждения.
- Познавали сте лично Тодор Живков. Какви са впечатленията ви от него?
- Имал съм щастието няколко години да контактувам с Тодор Живков, и то когато не бе на власт. Беше обруган и обявен едва ли не за най-лошия човек в държавата.
Сигурен съм, че времето и историята ще покажат, че е работил за доброто на хората
Разказвал ми е много случаи от историята. Лесно е да съдиш и да мачкаш, когато човекът е паднал. Това е една характерна черта на българина. Гледаме да мачкаме, плюем и клеветим хората, които не са на власт. Сигурен съм, че на България й трябва политик със здрава ръка. Който не се колебае да вземе непопулярни решения.
- Тодор Живков споделял ли е огорчението си от загубената народна любов?
- Говореше за хората само със суперлативи. Обичаше народа. Хората, които ненавиждаше, бяха Луканов и Горбачов.
- Познавате ли лично и какво мислите за следните водещи политици? Бойко Борисов.
- Като казах, че на България  трябва политик със здрава ръка, съм имал предвид него.
- Ахмед Доган?
- Доказан политик. Още от зората на демокрацията е несменяем лидер на партията си. Толкова време не е изместен от този пост, значи е силен политик. Нямам лични впечатления от него.
- Симеон Сакскобургготски?
- Човек с безспорен авторитет, но едно не мога да си обясня. Защо никое от децата му не е женено за българин и защо не могат да говорят български?
- Сергей Станишев?
- Интелигентен човек, има качества. На БСП  трябват нови лица, млади хора, които да дадат нов облик на партията. Да се даде път на хора с друг морал и европейски виждания. Познавам такива хора от БСП и се чудя защо не им се дава възможност да растат. Задушават ги и това много вреди на партията и на Сергей. Сигурен съм, че с такива хора ще работи по-добре.
- Иван Костов?
- Успешен премиер. Образован, кадърен, интелигентен.
- Носят се много легенди за разцеплението в Интергруп? Каква е истината?
- Аз, Младен Михалев и Стоил Славов решихме да се отделим, защото не харесвахме някои неща при партньорите си като начин на мислене и работа.
Имахме разногласия
по отношение на това как трябва да се работи - в застраховането, банката и фирмите, и така се разделихме с останалите.
- Как ще коментирате изказванията в парламента напоследък, където често се споменават имена на хора от бившите ВИС и СИК?
- Слушам ги в Народното събрание - тези били ВИС, тези СИК... Един депутат от БСП, който по принцип уважавах, говори глупости, споменава имена, които нямат нищо общо с техните политически интриги, и само да се чуе в публичното пространство вади скелети от гардероба. Това са глупости. По-добре да се работи конструктивно и в името на хората, отколкото да споменаваш имена на хора, които нямат нищо общо с глупостите ти, и най-важното - не си видял нищо лошо от тях.
- Министър Цветанов публично обвърза СИК с БСП и ВИС със СДС.
- Аз съм човек с леви убеждения. Някои от хората около мен също ги споделяха.
Не се срамувам от това
От 1970-а до 1989-а съм бил член на БКП. Не мога да се извъртя и утре да стана демократ. Не съм ветропоказател. Постъпил съм в тази партия по собствени убеждения. Не мога да викам: “Долу комунистите!” Имало е грешки, но в повечето случаи се е работило за хората. Да, може би всичко е било утопия, но е имало и много положителни неща.
- Името на вашия колега Младен Михалев също често се спряга в публичното пространство от различни политици.
- Младен Михалев е един безкрайно коректен човек, който си гледа работата и никога не е правил лошо на хората. Някои преекспонират неговото име за политически интриги, но той е човек с голям принос за българския бизнес. Ако не беше той, едва ли “Славия” щеше да е фактор в българския футбол.
- През 2013 г. ФК “Славия” става на 100 години. Има ли вероятност да се повтори сезон 95/ 96, когато станахте шампион и носител на купата на България?
- С колегите ще направим всичко възможно да зарадваме всички слависти, но искаме да е коректно. Смея да твърдя, че от сезон 95/96 насам, Славия е най-коректният шампион. Лафчис тогава наговори много глупости - хора в багажници и какви ли не измислици.
Хората, за които твърдяха, че са возени в багажници, са живи и здрави, "Левски" тогава нямаше пари и той така излезе от ситуация, за да оправдае загубата. Истината е, че тогава нашият отбор беше най-добрият, и благодарение на Наско Сираков направихме много силен сезон. Беше лидер, капитан, голмайстор. Ако тази година при съдиите има коректност, ако някои от колегите президенти не искат да побеждават на всяка цена и ако победите се решават на зеления терен, "Славия" ще бъде в четворката.
Некоректното съдийство го предизвикват президенти на водещи отбори,
не на "Калиакра" и "Видима". Президенти, които искат на всяка цена да участват в Европа. Това води до победи с нефутболни средства, климатът на отборите се разваля. Футболистите казват - до- кога ще ни правят на маймуни и ще ни ощетяват. Надявам се Боби Михайлов и шефът на съдиите да вземат крути мерки.
- Каква музика слушате?
- Обичам италианската музика. Някои ми се смеят, но обичам и песните на Веселин Маринов. Харесвам Тони Димитрова. Такава музика, която се пее, доставя ти удоволствие, има хубави текстове. Далеч съм от чалгата и електронната музика. Не ми прилягат на годините.

Неразкритите
отвличания
Най-страховитата банда на "Наглите" е изправена пред съда. Десетките жертви на отвличания, сред които бизнесменът Киро Киров, Ангел Бончев и Михаил Краус знаят кой ги е похитил. Дават показания по делото срещу Прокопи Културиста, Данчо Релето и компания.
МВР, прокуратурата и съдът бавно, но сигурно разплитат възела на престъпленията и истината излиза наяве. За разлика от други жертви на брутални похитители, които няма да получат възмездие.
През октомври 2004 година е отвлечен синът на Венцислав Стефанов. Въпреки че бащата плаща парите за откупа, от Димитър няма и следа. Днес президентът на ФК "Славия" твърди, че знае истината за случая и вярва, че МВР ще стигне до организаторите.
През април 2009 година пред дома си е отвлечен 64-годишният Вене Сотиров. От възрастния мъж и до днес няма следа, а извършителите не са открити. Дъщеря му Ирина е сигурна единствено, че отвличането не е дело на "Наглите".
Първото шумно похищение в България от 2001 година също завърши без яснота. Тогава бе отвлечен бизнесменът Стефко Колев. Съпругата му хвърля парите за откупа от влак и той е пуснат. Няколко души от бандата на костинбродския Йоско са задържани и изправени пред съд. Част от тях не дочакват делото, защото са разстреляни. Останалите са оправдани.

Ирина Сотирова, дъщеря наотвлечения Вене Сотиров:
Майка ми още го чака да се върне
"Продължаваме да живеем в неведение. Майка ми още го чака да се върне, но аз съм реалист. Знам, че е починал и не тая надежди. Дано поне разследването да установи истината.
МВР продължава да работи по случая, преди 2 месеца отново разговарях с полицаите, но засега няма резултат за това кой го е похитил и причинил смъртта му. Надявам се поне да приберем костите му" - казва Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения през април 2009 година Вене Сотиров.
На 16 април, 3 седмици след отвличането на Киро Киров, пред дома си в столичния квартал "Сухата река" е нападнат деятелят на кооперативното дело в България Вене Сотиров. 64-годишният мъж току-що е слязал от джипа си. Похитителите са с полицейски униформи. Натикват го в автомобил със синя лампа. Оттогава няма и следа от Сотиров.
Той е председател на кооперацията "Мургаш" със седалище в Кремиковци. Организацията стопанисва магазини в крайградската част. Вене Сотиров само управлява бизнеса. По ирония на съдбата в началото на 90-те той е в управителния съвет на Първа източна международна банка. След като банката е приватизирана, той е освободен от поста, а мястото му заема Венцислав Стефанов - баща на Димитър, чието отвличане също не е разкрито.
"Все още не можем да си отговорим на въпроса - "Защо". Хората, които бяха отвлечени от "Наглите" са бизнесмени с възможности, или са техни близки. Баща ми нямаше такива финансови възможности. Затова съм убедена, че не са "Наглите".
Те поне са се грижили за жертвите си, предварително са проучвали финансовите им възможности, професионалисти в престъпната си дейност. Мисля, че хората, които са отвлекли татко, са аматьори, и то от кремиковския район. Имало е 10 минути борба пред блока, докато са се опитвали да го натикат в колата. Татко беше 2 метра и едва ли се е дал лесно. Но беше болен, трябваше да пие лекарства. Свидетели дори казват, че е убит още пред блока" - разказва Ирина Сотирова.
Когато баща й е похитен, "Наглите" вече са направили няколко успешни удара. Киро Киров още не е освободен. Отвличанията стават модерни. По села и паланки хора се тъпчат в багажници за какви ли не "провинения" пред местни бабаити.Ирина Сотирова разказва, че не се е срещала с близки на други отвлечени, защото случаите са коренно различни и между баща й и останалите похитени няма нищо общо.
"Едва ли са искали да убият баща ми, но просто не са проучили финансовото и здравословното му състояние" - казва Ирина Сотирова. Семейството й живее в неведение повече от 2 години. Откуп за живота му не е искан.