Преди 30 г. председателят на Атлантическия клуб разходи със соцвозилото Манфред Вьорнер из София, за ужас на охраната му

Може ли българин да отвлече генералния секретар на НАТО, при това с трабант, без да предизвика световна криза? Звучи куриозно, но може - ако се казва Соломон Паси. За щастие, “отвличането” е с чисто приятелски намерения и не оставя трайни негативни последици в отношенията между България и алианса. Напротив - затвърждава убеждението у Брюксел, че страната ни има всички “качества” и дори необходимата изобретателност, за да бъде приета в организацията.

Случката се разиграва точно преди 30 г. - на 13 юни 1991 г. Тогавашният генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер е на първо посещение в България и провежда среща с новосъздадения Атлантически клуб и неговия председател Соломон Паси.

Двамата се познават от по-рано. През ноември 1990 г. български депутати от Великото народно събрание, сред които и Паси, посещават централата на НАТО в Брюксел. Това е първа делегация там от държава от все още съществуващия Варшавски договор. Тогава Паси обявява идеята за създаване на първата проатлантическа НПО извън НАТО, която домакините адмирират. Самият той е със счупен крак след футболен мач между политици и журналисти.

“Като ме посрещна с гипсирания крак и патериците, Вьорнер ме попита дали съм паднал на ски. Аз му разказах историята, той се засмя и между нас се породи симпатия и доверие”, разказва днес Паси.

7 месеца по-късно, когато Атлантическият клуб в България е факт, Вьорнер се среща с него в София. А отношенията им с Паси вече са такива, че той му се доверява и се качва с него в трабанта, за да обиколи центъра на столицата ни.

“Още нямахме офис и срещата ни с Вьорнер беше в кабинета на акад. Благовест Сендов, по това време начело на БАН. Аз бях паркирал съвсем небрежно трабанта на жълтите павета, като бях предупредил за намеренията си единствено Род Мур - тогаважен дипломат в посолството на САЩ, който организира визитата на шефа на НАТО у нас. И когато с Вьорнер излязохме от БАН, му предложих да го разходя из града с колата. Той прие за ужас на охраната му, която беше паркирала доста по-далече, при това в обратна посока на тази, в която ние поехме”, спомня си Паси. Карал бавно по столичните улици и обсъждали политиката.

Вьорнер се возел за

първи път на трабант

и се чувствал прекрасно. Накрая домакинът паркирал пред сградата на британското посолство, защото имал покана за прием по случай рождения ден на кралицата, на който завел и своя височайш гост.

Разходката с “картонената сапунерка”, както бе наричана колата в онези години, е уникален случай. “Това бяха единствените 30 минути в историята на НАТО, в които охраната на генералния секретар не знаеше къде е той. Беше фактическо отвличане, пробив в системата за сигурност на организацията. Представете си какво щеше да стане, ако злонамерен човек беше направил всичко това с цел истинско отвличане”, разказва днес Паси. След тази случка протоколите за сигурност в структурите на НАТО са силно затегнати.

“Отвличането” на Вьорнер обаче влиза в новините на CNN и така трабантът на Паси става световноизвестен. Превръща се в символ на стремежа на България за членство в НАТО и на подкрепата, която алиансът дава на Източна Европа. А у нас

става традиция Паси

да “приема” в

легендарното

соцвозило всички

по-известни политици,

които посреща - било по линия на Атлантическия клуб, било години по-късно като външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Самият цар също се е возил на трабанта, и то по собствено желание. Паси се запознава със Симеон II през 1992 г. в Ню Йорк. По време на срещата им царят първи заговаря за трабанта, като пита дали ще може да направи едно кръгче с него някой ден. Разбира се, отговаря му Паси. И 4 г. по-късно - през май 1996 г., когато Симеон II се завръща за първи път в родината си след 50-годишно изгнание, той и царица Маргарита правят почетна обиколка с трабанта по софийските улици.

В легендарното соцвозило през годините са се возили още двама генерални секретари на НАТО и един председател на Съвета на Европа, много световни лидери. През 2001 г. - в първия си работен ден като министър, Паси символично отива във Външно с трабанта. А през май 2002 г. по време на визитата у нас

папа Йоан Павел II

благослови колата

“Това произведе чудо, защото няколко месеца след благословията на светия отец България получи покана за членство в НАТО и година за членство в ЕС”, спомня си Паси.

Не по-малко интересна е и историята на “влизането” на самия трабант в семейство Паси. В началото на 80-те години на миналия век Соломон имал мощен съветски мотоциклет - ИЖ 350 кубика. Майка му, д-р Лили Паси, била ужасена от мисълта, че синът ѝ рискува живота си с това “чудовище”, затова му предложила сделка: той продава мотора, а тя му купува трабант. Младежът приема и така през 1984 г. буквално заживява в картоненото возило. Обиколил е с него цяла България, минал е на зигзаг през всички проходи в Стара планина.

Все още в комунистическа България трабантът

се превърнал дори в

оперативно средство

за “разузнаване”

През март 1989 г., когато фотографът Симон Варсано е прострелян от милицията, Паси и тогавашният опозиционен лидер д-р Желю Желев правят тайно и частно разследване на случая, използвайки трабанта.

Днес легендарното соцвозило е част от експозицията на Националния военноисторически музей в София. То бе дарено от Паси през 2015 г. за 25-ата годишнината на организираното атлантическо движение в Централна и Източна Европа.

А през 2019 г. по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО и 70 г. от създаването на организацията Паси дарява реплика на най-известния български трабант на алианса. Днес той е паркиран в щабквартирата в Брюксел като част от постоянна експозиция заедно с парчета от Берлинската стена и от кулите близнаци, разрушени от терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

През същата година и по същия повод трабантът попада и на юбилейна пощенска марка.