Статистиката брои 5,6 милиона избиратели у нас, според ГРАО общо са 6,5 милиона. Откъде се вземат 843 296 гласоподаватели повече?

Ден преди началото на кампанията за вторите парламентарни избори тази година все още не е ясно как ще се реши проблемът с недостигащите машини за гласуване. Но това е проблем, който възникна заради промяната в Изборния кодекс, направен от 45-ия парламент.

Да видим други два проблема - единият стар, но нерешен, другият заради датата на изборите, която е в началото на отпускарския сезон:

1. Колко са реално българските гласоподаватели, т.е. каква ще е избирателната активност в проценти?

2. Дали хората, които ще са на море на 11 юли, ще могат да гласуват там?

Разликата между хората, имащи право на глас, и броят на тези, които фигурират в избирателните списъци в България, винаги е бил голям. Последните данни на статистиката, които са към 31 декември 2020 г., гласят, че постоянно живеещите на територията на страната, които са на и над 18 години, са 5 726 002.

В тази бройка обаче влизат и около 120 000 души, които не са български граждани, а просто са били преброени тук, т.е. те няма да гласуват. Така че по-удачно е

да говорим

за 5,6 млн.

потенциални

български

гласоподаватели

само от територията на страната.

Според официалните данни на Централната избирателна комисия за проведените на 4 април 2021 г. парламентарни избори в избирателните списъци, които се изготвят от ГРАО, обаче е имало 6 588 372 души.

Разликата е

843 296

гласоподаватели

Последната цифра съвсем не показва, както някой би могъл да си помисли, броя на избирателите в чужбина, те трудно може да се установят с точност.

Приказките за 2, 3 и повече милиона български избиратели в чужбина граничат с легендите. От 2009 г. насам на българските парламентарни избори

в чужбина

гласуват по

около 120-150

хиляди души

Единствено на изборите на 4 април бройката се вдигна и зад граница вота си подадоха 171 815 българи, от които 22 259 са гласували в секциите в Турция.

Последното е само по себе си любопитно, тъй като делът на гласовете, подадени в южната ни съседка, спрямо общия брой гласове от чужбина винаги е бил далеч по-голям.

Например на изборите през 2009 г. в чужбина са гласували общо 156 158 души, от които в Турция са подадени 91 713 гласа. През 2013 г. делът на “турските” гласове е бил дори още по-голям – от общо 115 737 гласа в чужбина 66 186 са подадени в южната ни съседка.

През 2014 и 2017 г. съотношението не е било толкова голямо.

Но да се върнем на огромното разминаване от над 800 хил. души между населението с избирателни права и броя на хората, които фигурират в избирателните списъци.

Освен че този проблем е брадясал и има 30-годишна история,

броят на тези

фантомни лица

продължава

да се увеличава

На местните избори през 2019 г. например разликата между броя на хората на и над 18-годишна възраст, който дава НСИ, и избирателните списъци, които изготвя Главна дирекция ГРАО на МРРБ, бе 480 хиляди души. Но на местни избори гласуват само “уседнали”. Сега разликата в числата на НСИ и ГРАО е с около 300 хиляди души отгоре.

Този абсурд възниква най-вече заради технологията, по която се изготвят избирателните списъци. В тях

населението

се описва по

постоянния

адрес,

който фигурира в документа за самоличност.

Но понякога ГРАО няма данни за такъв адрес. Това може да се получи по различни причини. Например човекът е заминал за чужбина и българският му документ за самоличност е изтекъл, а той не го е подменил.

Или го е сменил, но тъй като живее постоянно в чужбина, не е посочил постоянен адрес в България. Тогава ГРАО служебно регистрира това лице някъде из страната, с което списъкът на потенциалните избиратели набъбва.

Така се постъпва и с хора от чужбина, придобили българско гражданство, които ГРАО регистрира адресно по служебен път на произволни адреси. Към края на миналата година гражданите на Северна Македония, които досега са се снабдили с български паспорти, бяха стигнали над 73 хиляди души.

Има и случаи, в които възрастните родители на българин, който живее в чужбина, са заминали при него и там са починали. Но ГРАО не разполага с техен смъртен акт, защото децата не са си направили труда да го донесат в България.

Всичко това формира обема на т.нар. фантоми, или мъртви души – един абсурд, който съществува вече десетилетия и който продължава да стои нерешен въпреки често лансираните идеи за активна регистрация на гласуващите, която би изчистила списъците.

Друго решение е просто

да се промени

начинът,

по който ГРАО

съставя

списъците

на избирателите.

Засега Изборният кодекс просто дава допълнителна възможност да се гласува и по настоящ адрес, което на пръв поглед решава проблем, появил се във връзка с датата 11 юли - избори в разгара на активния летен сезон.

Само че затрудненията са поне няколко. Според Закона за гражданската регистрация

едно лице

може да има

само един

настоящ адрес

При това положение от броя на хората, които биха се регистрирали в някоя морска община, автоматично отпадат онези, които вече имат регистрация по настоящ адрес. С други думи, ако живеете под наем в столицата или на друго място, няма как да се регистрирате по настоящ адрес и в Слънчев бряг, за да гласувате в някоя несебърска секция на 11 юли, защото законът го забранява.

Има още препятствия. Според последните промени в Изборния кодекс гражданите могат да поискат да бъдат вписани в избирателния списък по настоящ адрес, но трябва да заявят това до 14 дни преди датата на изборите - или пред районния кмет, където желаят да бъдат вписани, или електронно през сайта на ГРАО.

Само че това важи единствено за случаите, в които

гражданинът

вече има

различен

постоянен и

настоящ адрес

и просто желае да посочи, че избира да гласува по настоящ.

Ако тепърва иска да придобие настоящ адрес там, където възнамерява да летува, го очакват други мъчнотии, които засега са неразрешими. Централната избирателна комисия вече изпрати писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което помоли за тълкуване на онзи член от закона, с който се позволява регистрацията по настоящ адрес в хотели, мотели и други средства за подслон за период, по-къс от 4 месеца.

Служебната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова разясни пред журналисти, че такава регистрация не може да направи самият хотел или почивна станция – това може да стане единствено в местната община.

Само че за издаване на удостоверение за настоящ адрес пред общината

трябва да се

представи и

писмено

съгласие на

собственика

на имота,

в който човек е отседнал. Така се прави, когато например някой живее някъде под наем – хазяинът трябва да удостовери, че е съгласен лицето Х да живее в неговата собственост и да посочи основанието. В България, разбира се, това масово не се прави поради опасения, че общината веднага ще се поинтересува дали се плаща данък върху дохода от наем.

Според арх. Комитова общините могат да определят някакъв имот (може и трафопост по нейните думи), на чийто адрес да вписват хората. Само че това практически е доста трудно начинание най-вече защото трафопостовете обикновено не са собственост на общините, а на местното енерго или на строителния предприемач, чийто обект захранва с ток.

Ако не се хващаме за конкретната дума, в най-общия случай

общината трябва

да има някакъв

свой имот,

на който да регистрира желаещите да гласуват на 11 юли.

Но и този имот трябва да се подбере внимателно, защото на друго място в Закона за гражданската регистрация е записано, че в един и същ имот по настоящ адрес могат да бъдат записани не повече от двойния брой на хората, които обичайно биха могли да живеят в този имот. Т.е. общината ще трябва да намери измежду имотите си нещо доста обширно, за да може да “вмести” в него всички желаещи.