Битката за Тодор Кантарджиев
По време на пандемията имунологът бил на разположение денонощно, за да спаси повече животи
Защитниците му: Ще протестираме, докато не го върнат на поста
Cлед 33 години в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) любимият на мнозина професор Тодор Кантарджиев бе освободен от директорския пост. Заповедта бе издадена от служебния здравен министър доц. Стойчо Кацаров с мотива, че микробиологът е навършил пенсионна възраст.
Новината предизвика вълна от недоволство и колегите на лекаря излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването с лозунга: “Ние, служителите на НЦЗПБ, искаме да върнете проф. Тодор Кантарджиев на поста му директор на Националния център по заразни и паразитни болести”.
“Този човек е направил страшно много по време на криза
и не е редно да му се отплатят с това - обясни доц. Виктория Левтерова, завеждащ отдел “Микробиология” в НЦЗПБ. - Той беше денонощно на разположение, за да се спасят много човешки животи. Това е най-малкото обидно.”
Други колеги на професора обясниха, че освобождаването му от поста е странно за тях, защото той се е доказал през годините като един от най-добрите специалисти по микробиология, имунология и епидемиология в страната, и допълниха: “За нас той е човекът, който трябва да води стратегията за справянето с пандемията. Пенсиониране точно преди изборите е много странно”.
“За 9 години центърът се разви невероятно и сега е нещо, което никога не е бил - сподели проф. Мария Николова от НЦЗПБ. - Имаме средства, модерно оборудване и име в международен план. Бях лично при министъра. Това, което ме омерзи, беше обяснението, че няма незаменими хора. Има незаменими хора! Проф. Кантарджиев е лекар, учен и учител.”
Служителите в НЦЗПБ обясниха, че ще продължат с протестите, защото микробиологът е почтен човек,
неуморим “ученик” и компетентен учител,
винаги готов да помогне с каквото може.
Защитниците му заявиха още, че поради липса на кадри в момента 30% от персонала в лечебните заведения са в пенсионна възраст. Затова не виждат сериозни основания това да се използва като мотив за освобождаване на доказан специалист като проф. Кантарджиев.
Той самият обясни, че не се пенсионира по собствено желание, но не е изненадан от заповедта на доц. Кацаров, въпреки че с него не са водени предварително разговори за оттегляне. Имунологът лаконично допълни, че досега не са предявявани претенции към работата му.
Освен подчинените му, много хора защитиха микробиолога в социалните мрежи, като определиха освобождаването му за абсурдно. Някои изтъкват, че той не заслужава подобно отношение, а трябва да му се благодари за добре свършената работа по време на пандемията.
Проф. Тодор Кантарджиев се
превърна във всеобщ любимец
по време на борбата с коронавируса. Неговото чувство за хумор и неподправените му учудени физиономии по време на брифингите на Националния оперативен щаб разсмиваха хората и разведряваха обстановката на фона на тежките решения и новини.
Освен любовта на мнозина имунологът получи подкрепа и от политическия елит.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова обясни, че хора с доказани професионални и морални качества не бива да се сменят, и допълни: “Проф. Кантарджиев е почтен човек и доказан специалист в своята област”.
Нейният политически опонент - бившият премиер Бойко Борисов, също защити специалиста и съжали, че листите на ГЕРБ вече били подредени и регистрирани и не можел да покани отстранения микробиолог в тях.
Бившият министър на спорта Красен Кралев бе по-остър и попита: “Интересно ми е дали Бойко Рашков, който е по-възрастен от проф. Кантарджиев, също ще бъде “пенсиониран” с мотив преклонна възраст?”.
Той допълни, че
отстраняването на професора е недопустима проява на реваншизъм
от страна на служебното правителство на Румен Радев. “Предизборният щаб на кандидат-президента за пореден път доказа, че професионализмът и човешките качества подлежат на наказание без право на обжалване - заяви Кралев. - Най-лошото е, че този път репресивният апарат на Румен Радев посегна на уважаван лекар. Проф. Кантарджиев посвети последните години на борбата с пандемията, която засегна хиляди българи и техните семейства. Сега беше наказан.”
Всички, които подкрепят професора, са на мнение, че мотивът за навършване на пенсионна възраст не е истинската причина за отстраняването му от поста. Затова и колегите му са убедени, че няма да се разделят с него, защото ще протестират, докато не го върнат.
“Проф. Кантарджиев е епоха - каза бившият здравен министър проф. Костадин Ангелов. - Голям мъж. Водач на отбора. Никога не се е крил отзад. Винаги се биеше отпред. Понякога сме имали различни мнения. Спорили сме. Най-разгорещеният ни спор беше за присъствената форма на обучение. Той настояваше да спрем децата от училище. Спорихме почти до 22,30 ч. Други искаха обратното. Беше война за живот, но и война на аргументи. Накрая взехме решението. Винаги сме били отбор.”
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха