Нормално е случващият се в нашата страна „тих държавен преврат“ ( така все по-често гражданите наричат агресията на президента Румен Радев и марионетното му „служебно правителство") да привлича вниманието ми. България е без парламент.

Това пише Александър Йорданов във фейсбук. И още: 

Гражданите нямат представителство в институцията, която по конституция е законодателна власт, но има също така правомощия да осъществява контрол над изпълнителната власт. Сега такъв контрол няма и затова се вихри радево-рашковското самоуправство, потъпква се демокрацията и се приближаваме с всеки изминал ден към путинския властови модел.

В България демокрацията е в опасност! Показателно е, че председателят на парламентарната група на Европейската народна партия Манфред Вебер категорично подкрепи позицията, която ние, десните евродепутати от ГЕРБ и СДС, изпратихме до всички евродепутати. В нея ние изразихме тревогата си главно от антидемократичните управленски действия и реторика на министър Бойко Рашков. Но също така посочихме и кой стои зад тази негова антидемократичност - прокремълският ни президент Румен Радев.

Единствен, който се опита да защити политиката на президента, довела страната до остра политическа криза, бе колегата от „Демократична България“ Радан Кънев. Той направи тази защита доста нескопосно, но е факт, че я направи. Казаното от него съвпадна на 100% с позицията, която днес заеха българските евродепутати социалисти: Витанов, Йончева, Христов, Станишев и Пенкова. Те също са изпратили писмо до всички евродепутати. И в него, типично по радеворашковски се опитват да минипулират парламентарното представителство като твърдят, че с позицията си за подкрепа на демокрацията в България лидерът на ЕНП Манфред Вебер е „поставил цялата ЕНП като заложник на скандалите с корупция и злоупотреба с власт, в които ГЕРБ се дави“. Това е кретенско внушение, но е обяснимо, защото е изразено от социалисти. Но същото говореше ден по-рано и Радан Кънев.

Целта на това клеветническо говорене е ясна: през ноември да бъде преизбран за президент Румен Радев. И тъй като партията на Радан Кънев няма електорална сила, за да избере президент, отсега е ясно, че тя ще подкрепи сегашният ни президент. Което означава, че ще продължат лошите дни за България.

Но ще имаме ли след изборите на 11 юли редовно правителство? Политолозите мълчат. Мълчат и партийните лидери. След изборите на 4 април само коалицията ГЕРБ/СДС предложи правителство и премиер. Така тя, според думите на Манфред Вебер, „даде път на млад човек евроатлантик“. До изборите остават по-малко от пет седмици, но отсега е ясно, че и след тях правителство ще може да се състави или с участието на коалицията ГЕРБ/СДС, или с участието на БСП и ДПС. Останалите партии, които ще влязат в парламента, дори и да се коалират пак няма да могат да съставят правителство. Няма да им стигат мандатите за парламентарно мнозинство. И кризата ще продължи в интерес на антиевропейските сили у нас и в Кремъл. Евентуалното ново служебно правителство ще бъде старото служебно правителство. От тази политика на антипарламентаризъм нищо добро не чака българските граждани.

Манфред Вебер изрази пред парламентарната група на ЕНП позицията, че България се нуждае от стабилност, от действащ парламент и сподели опасението си, че е много възможно предстоящите парламентарни избори да доведат до резултати, сходни с тези, които имахме на 4 април. Затова и подчерта, че е важно в бъдещия парламент да има воля за съставяне на правителство. Защото стабилността на България е в интерес и на ЕНП.

В писмото си днес до евродепутатите българските депутати социалисти твърдят, че ние, евродепутатите от ГЕРБ/СДС, сме разпространили „дезинформация за българската политическа ситуация“. Но ако е така, защо началничката на кабинета на министър Рашков скоропостижно освободи поста си? Защо името на нейния политически „падре“ грейна като слънце в доклада на комисията „Магнитски“?

Много е важно в тези мътни дни, когато открито Радев със своето служебно правителство и т.нар. протестърски партии, атакуват българската демокрация, да бъде защитена една от последните й крепости - независимата съдебна власт и прокуратурата. Агресията срещу главния прокурор разкрива интересите на олигархичното задкулисие у нас. Организираната престъпност иска развързани ръце и свобода за действие. Протестърските партии са готови да й предоставят такава свобода. Иван Гешев е единственото препятствие днес пред техния сценарий. И разбира се, гражданите, които на изборите ще изберат демокрацията, а не радеворашковщината.

С предприетите уволнения в системата на специалните ни служби правителството показа, че няма да търпи в тях независими кадри, особено тези, които не желаеха България да бъде разграден двор за Кремъл. В историята ни ще остане черното предателство, че вместо да бъдат наградени за това, че са разбили руска шпионска мрежа, служители на ДАНС бяха уволнени. Това наистина е черно предателство спрямо националните ни интереси.

През седмицата участвах в заседанията на работната група по външна политика на ЕНП. Подкрепих подготвената резолюция относно 90-та годишнина от началото на масовата депортация на граждани на балтийските държави в съветския ГУЛАГ. В тази връзка обърнах внимание, че е необходимо да се осъди създадената от комунистите концлагерна система и в други страни от бившия „съветски блок“. Посочих примера с България, където предходниците на днешните социалисти, т.е. управляващата Българска комунистическа партия, само за 10 години изгражда 86 концлагера. Хиляди българи преминават през тях и мнозина не се завръщат у дома. Истината за концлагерите и депортациите в държавите от бившия "съветски блок" трябва да се изучава в европейските училища. За да не се допусне млади хора да се увличат по престъпни леви идеи.

Изтъкнах също така и това, което странно защо се премълчава и до днес в Европарламента, а именно, че в бивша Югославия също са изграждани концлагери. В тях са хвърляни и много българи от Македония и то само заради това, че са били българи. Друга „вина“ пред варварската комунистическа югославска власт те не са имали. Това е част от геноцида над нашите сънародници в бивша Югославия. И той трябва категорично да бъде осъден.

Що се отнася до ситуацията в Беларус, изтъкнах, че политиката на президента Лукашенко е продължение на политиката на руския президент Владимир Путин. Омразата към демокрацията сродява двамата авторитарни президенти. От момента на избирането си за президент Румен Радев реализира стратегията на руската хибридна война срещу Европейския съюз. През последната година той съвсем издивя. Защото му е поставена задача да бъде преизбран.

Участвах и в други заседания, но мисълта ми бе постоянно заета със случващото се у нас. Защото бесовщина вилнее в държавата ни. Тя трябва да бъде спряна. Но кой друг, ако не ние, гражданите, можем да сторим това? И ще го сторим. Убеден съм! Приятен ден!