Заради човешката намеса животни и растения превземат нови територии, подчинявайки местните обитатели и нанасяйки щети на природата

Този пътник пропътува десетки и дори хиляди километри, без нито веднъж да си купи билет или да се яви на митническа проверка. Анонимният турист лети със самолети и плава с кораби, разположен в рохката пръст, където никой не би се сетил да бръкне. И после в най-неподходящия момент изпълзява от саксията, докарвайки микроинфаркт на домакинята, която току-що е получила така желаното саксийно растение. Браминската змия червейница със сигурност е не по-малко стресирана от срещата си с човешко същество. Тя съвсем неволно е станала жертва на насилствено преместване от своето местообитание до някоя къща на другия край на света. Цялата работа е там, че живее в почвата и при изгребване на плодородна пръст се е озовала в чувала, а оттам и в някой градински център на хиляди километри от родното си място.

Приличащото на голям червей влечуго е като стотици други животински и растителни видове, които по вина на човешката дейност един ден се събуждат на непозната територия. А веднъж попаднали на новото място, гостите от чужбина имат два варианта пред себе си – да умрат или да се приспособят.

Победителите в тази вечна игра на живот и смърт в природата на свой ред започват да се грижат за собствените си интереси и да налагат волята си над враждебно настроените домакини. Учените ги наричат инвазивни видове - животни и растения нашественици, които най-често поради антропологична намеса – туризъм, транспорт, търговия, земеделие – са внесени в природата на чужди континенти. И веднъж спасили собствената кожа, те често нанасят вреди на местната флора и фауна, вредят на икономиката, превръщат се в заплаха и за хората.

Човеците нямат право да се оплакват, тъй като носят основна вина за животинската и растителна инвазия. Промените в климата също позволяват на някои видове да напуснат своята територия и да се заселят някъде, където въобще не са добре дошли.

Класически пример за такъв вид пришелец е червенобузата костенурка. Някъде през 90-те години на миналия век влечугите стъпват на Стария континент благодарение на предприемчиви търговци на домашни животни. Видът изглежда идеален за отглеждане у дома.

Целия материал четете в брой №4 на "Космос"