Създаването на качествена измама много прилича на приготвянето на кулинарен шедьовър. Трябва ни майстор готвач, разбира се. Той ще забърка продуктите или лъжите по най-подходящия начин, така че да задоволи претенциите на своята публика. Да не забравяме и точното съотношение на подправките. За уникалната гозба са необходими черен или червен пипер, дафинов лист или пък неприлично скъпият шафран. А добрата измама трябва да бъде подправена с чар, въображение и красноречие. Ефектът поне в началото е един и същ – клиентите са нагостени и доволни. После идват стомашните проблеми и разочарованието от разкритата лъжа. Но това е после. Нека първо разкажем за сготвянето на една от най-големите научни фалшификации в световната история.

Още сега дължим огромно извинение на Чарлз Доусън, защото той ще бъде посочен като най-вероятния автор на измамата с човека от Пилтдаун. През десетилетията от създаването на тази легенда ще бъдат замесени имената и на други известни люде, че дори и това на бащата на Шерлок Холмс – Артър Конан Дойл. Всички ще получат своята реабилитация, но мистър Доусън е съден и признат за виновен от историята въпреки липсата на самопризнание или неопровержими доказателства.

Началото на вълнуващия сюжет е дадено през 1912 г. в малкото британско селце Пилтдаун в Източен Съсекс. Местният адвокат, антиквар и любител археолог Чарлз Доусън съобщава на научния свят, че е на прага на велико откритие, което най-сетне ще попълни празнините в теорията за човешката еволюция. В писмо до лондонския Природонаучен музей той твърди, че е открил липсващата еволюционна връзка между маймуните и хората.

На своите приятели и учени уважаваният юрист разказва вълнуваща история.

Според неговата версия още през 1908 г. двама работници му носят парчета от човешки череп, които извадили, докато копаят в земята. Двамата показват мястото на любителя археолог и на свой ред той хваща кирката и лопатата. Поне в началото усилията му се оказват безплодни, но през 1909 г. в компанията на йезуитския свещеник Пиер дьо Шарден Доусън прави своя удар.

„Открих човекоподобен череп, който обаче е с маймуноподобна челюст“, разказва на приятелите си Чарлз Доусън. Сред тях е и палеонтологът Артър Смит Удуърт, който е изключително запленен от откритието и предлага помощта си. Двамата с Доусън продължават разкопките и през декември 1912 г. се изправят пред Обществото на геолозите в Лондон, за да обявят, че намерените от тях останки са на човек, живял преди половин милион години, които притежава както човешки, така и маймуноподобни черти.

Те смело говорят за липсващото звено, а слушателите им кимат удивено и попиват всяка тях­на дума. Новината бързо напуска пределите на Великобритания, за да достигне всяко кътче по света, където живеят достатъчно образовани хора.

Цялата история четете в "Космос"