Последната експедиция на сър Джон Франклин се превръща в най-смъртоносната мисия

Средата на май 1845 г. Семействата на 133-има мъже са се събрали на пристанището, за да ги изпратят на 3-годишна мисия в канадската Арктика. Двата военни кораба „Еребус“ и „Тирър“ вдигат котва и се отправят към рисковано приключение. „Пълен напред“, казва командирът на мисията сър Джон Франклин, който тогава е един от най-известните полярни изследователи. Целите на пътуването са две – откриването на Северозападния проход, който свързва Атлантическия и Тихия океан, и достигането до магнитния север и провеждането на деветмесечни наблюдения на магнитните ефекти.

Експедицията е подкрепена от Кралското общество и Британската асоциация за напредък на науката. В този момент никой не се съмнява в успеха на мисията. Корабите били 350-тонни, дървени ветроходни, проектирани да носят минохвъргачки, подсилени за работа в леда и оборудвани с втора ръка парни машини, задвижващи витлата. Това им позволявало да се движат със скорост до 4 възела, а изпусканата пара осигурявала отопление и генерирала питейна вода. Всеки от тях имал екипаж от близо 70 мъже и храна за три години.

Само два месеца след отплаването, на 9 юли 1845 г. корабите спират до остров Диско край Гренландия. Снабдяват се с инструменти и провизии. Докато си почиват, инженерът на „Еребус“ Джонатан Грегъри пише писмо до съпругата си Хана. В него съобщава, че се отправят към ледения Север.

Целият разказ и новите открития, четете в хартиеното издание на "Космос".