Напуска групата дълбоко огорчена, веднага след това милиция я гони от жилището

Докато е бременна, претърпява катастрофа и дълго време не пее

Закъснява 2 часа за концерт, за да нахрани и облече премръзнало ромче

Мими Иванова: Хората навсякъде я посрещаха като божество

Когато я чух да пее на живо, разбрах, че това е нашата Джоан Бейз, Джанис Джоплин, Янка Рупкина, казва Васко Кръпката

Bеднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда.

Звезда искрометна и млада стопи се за миг в нощта, без следа.

Прекъсна дъха ми, когато отмина, затичах се бързо, с ръце да я стигна, но сякаш от мен избяга, дивна и свидна.

Все питам: "Чия съдба нейде отнесе?"

Това е част от текста на песента на Ваня Костова "Звезда" през 80-те години. Навръх Гергьовден нейната звезда угасна и се пренесе на небесната сцена.

Внезапната кончина на ангелогласната певица съкруши близките й приятели, а

синът й най-тежко прие загубата

Във фейсбук профила си той написа: “Обичам те, мамо! Нима ще ме оставиш?”

Погребението на 64-годишната легенда бе във вторник. На него присъстваха стотици близки, приятели и почитатели, за да си вземат последно сбогом.

Предполага се, че най-вероятната причина за внезапната смърт на Ваня Костова е инфаркт. Нейни близки разкриха, че в началото на април тя е преболедувала COVID-19. Смята се, че проблемът със сърцето може да е постковид синдром. Освен това тя страдала от диабет и имала проблеми с гръбнака. На рождения си ден на 18 април видимо била възстановена и вече обмисляла предстоящите си ангажименти. През лятото голямата изпълнителка планирала да участва на конкурса “Бургас и морето”.

Последната й изява бе през април във Велико Търново на “Фоайе на книгата с автограф” за представянето на биографията на Стефан Диомов “Белите и черни клавиши на моя живот”. Някои от гостите коментираха във фейсбук, че тя пяла великолепно като за последно, била в отлична форма, но

сякаш усещала, че си взема сбогом с публиката

“Беше в добро настроение, чувстваше се прекрасно - обясни композиторът Стефан Диомов. - Новината дойде като гръм от ясно небе. Потресен съм. Ваня беше прекрасна певица и прекрасен човек. Бе отдадена на музиката и не се фокусираше много върху здравето си. Тя си отиде, но песните й остават. Едва ли някога ще се роди глас като нейния. Беше дълбок, вълнуващ, със специфична бленда, разпознаваем от публиката. Умееше да внушава текста на публиката.”

“Ваня Костова е вселена от глас, вселена от музика,

вселена от послания и доброта - сподели пред "168 часа" певецът Васил Георгиев - Васко Кръпката. - Запознах се с нея на един концерт, когато аз свирех на барабани в група “Старт”. Тогава за първи път я чух да пее на живо и разбрах, че това е нашата Джоан Бейз, Джанис Джоплин, Янка Рупкина, Валя Балканска. И в онова мрачно соцбезвремие, когато естрадата си беше конюнктурна, тя се отличаваше. Най-важното беше, че пееше винаги на живо, никога на плейбек. На този концерт тя ме покани да изляза отпред на сцената при нея с китарата и да й акомпанирам. Това беше първото ми излизане пред публика. За мен това беше много съкровен момент благодарение на Ваня Костова.”

Ангелогласната, както започват да я наричат по-късно, е родена на 18 април 1957 г. в Димитровград. Баща й бил миньор край града, а майка й шивачка. Ваня била третото дете в семейството. Има двама по-големи братя. Когато е само на 10 г.,

родителите й се развеждат

и тя остава да живее при майка си. Вероятно заради това преживява много тежко смъртта й. Първите й 10 години били едни от най-хубавите в живота й, защото започва да пее заради майка си и баща си. Най-ярките спомени на Костова са, че те се надпявали непрекъснато. Изпълнявали всякакви песни – народни, възрожденски, стари градски и различни шлагери.

Прекарва детството си в Родопите, по-късно и в Бургас, където завършва английската езикова гимназия. През този период се увлича по-сериозно по музиката и пее по бригади и заведения. Няколко пъти била предлагана за изключване от училище поради неспазване на вечерния час.

По-късно завършва Консерваторията в класа на доцент Георги Кордов. Преди да се качи на голямата сцена, пяла в ресторанта на бургаския хотел "България". През 1980 г. участва на общонационален конкурс към Ансамбъла на ГУСВ за вокалисти на новосформираната вокална група "Тоника СВ". Журито избира нея, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Започват репетиции по 8 часа на ден. Първоначално за няколко месеца са на пробен период без заплащане.

През същата година

тя забременява със сина си Боян,

но на път за поредната репетиция е блъсната от кола и е в критично състояние. Дълго време не пее, а малко преди да роди детето си, се разделя със съпруга си - музиканта Любен Михайлов, който заминава за Норвегия, след като получава апетитна оферта за работа.

През 80-те години Ваня Костова е на върха, но докрая на живота си твърди, че не се смята за велика певица. Въпреки това не крие, че й харесва да я наричат Ангелогласната. По-скоро казваше, че хората истински я обичат. “Чувствала съм се като муза много често в моята работа като певица. Песните, които пея, са сякаш отражение на мен самата”, бе споделила тя.

Несъмнено обаче

най-тежкият момент за Ваня Костова

е, когато е принудена да напусна "Тоника СВ". През пролетта на 1986 г. тя записва последната си песен с групата – "Очакване за пролет".

Неведнъж Ваня Костова е признавала, че това много дълбоко я е наранило и засегнало.

“Колегите ти не са щастливи с твоето присъствие във "Фамилия Тоника" - казва й тогава Георги Найденов. - На големи концерти ти си позволяваш импровизации, които ни държат в напрежение и ни карат да се чувстваме глупави.”

Ден след като се сбогува с групата, й откриват и диабет.

“Когато стената леко се клатеше, но още не беше паднала, на Ваня Костова й се наложи да се раздели с "Тоника" не по собствено желание - допълва Васко Кръпката. - Тогава бяха към Строителни войски или нещо подобно и още на следващия ден изпратиха милиция в дома й, за да й напомнят, че няма софийско жителство. Тя започва да сменя квартири, да бяга от милицията, но остана в София. Пребори се. Беше боец.”

Ваня Костова започва самостоятелната си кариера с песни като "Черен кон, не умирай върху белия сняг", "Лятото" – дует с композитора Стефан Димитров, "Искам да ти кажа" и др. През 1987 г. издава първия си самостоятелен албум "Песни от концерт", който е директен запис от неин концерт в НДК.

Васко Кръпката обаче се възхищава не само на гласа на Ваня Костова, а и на

човещината й

“Имахме концерт в читалището в Бухово, но тя каза, че ще дойде сама - спомня си Васко Кръпката. - Аз отидох по-рано, приготвихме всичко, но нея я нямаше. Не отговаряше на домашния си телефон, тогава нямаше мобилни. Чакахме я два часа. След като изминаха 30 минути, аз излязох да пея, за да забавлявам хората, докато Ваня дойде, но нея я нямаше. Изпях си всичко, тя пак не се появи. Организаторите споделиха, че е възможно да е претърпяла инцидент по пътя, защото беше изминал час и половина. Публиката обаче каза, че ще я чака.

Извадиха си мезенце с ракийка

и си стана един хубав мохабет. Два часа след началото на концерта се появява Ваня Костова задъхана, тича, веднага излезе на микрофона и каза: “Много се извинявам, съжалявам, но ми се случи случка. Докато бях в таксито на път за тук, видях в един ъгъл премръзнало цигане, слабо облечено, на прага да се разболее. Спрях и го попитах защо е така, а то ми каза, че няма пари. Качих го в таксито, върнахме се до ЦУМ,

накупих му топли дрешки,

палтенце, шалче, шапка, всичко. Облякох го, нахраних го и чак тогава видях, че закъснявам за концерта. Увлякох се, но поне помогнах на едно детенце.” Хората станаха на крака и й ръкопляскаха заради тази човещина. Концертът започна с два часа закъснение. Това беше

Ваня Костова - голям човек, голямо сърце и голям глас.”

Близките й приятели споделят, че тя винаги пеела с часове и искала всеки от публиката да се чувства специален. Всички били силно притеснени, когато на Ваня Костова й откриват рак на гърдата.

За щастие, бил в начален стадий и въпреки че певицата много се страхувала от операция, се подложила на интервенцията заради сина си. След като го пребори успешно, тя публично разказа за битката си:

"Има шанс тази коварна болест да те пощади

Ракът е зло, с което малцина са успели да се преборят, защото обикновено се открива прекалено късно, в непоправимо напреднал стадий. Но бъде ли установен в началото, ракът на гърдата е напълно победим." Коварната болест я бе сполетяла около 50-годишния й юбилей, а малко преди това певицата бе загубила "закъсняла любов", както самата тя споделяше в медиите.

"Тя винаги спасяваше положението където и да сме - споделя пред "168 часа" певицата Мими Иванова. - Веднъж на една огромна поляна с шатри изгасна токът и Ваня продължи да пее на живо, без техника. Гласът й се чуваше навсякъде, а после разбрах, че това не й се случва за първи път.

Специфичното при нея беше, че

тя много бавно работеше песните си

Всяка дума при нея трябваше да е ясна не като дикция, а като смисъл. Имаше много голям контрол върху думите."

Двете легендарни певици са имали множество общи концерти, а присъствието на Ваня Костова в компанията винаги гарантирало голяма доза смях.

"Често пътувахме заедно и обикновено бяхме аз и Развигор, Роси Кирилова и мъжът й и Ваня - разказва Иванова. - Когато тръгнехме нанякъде, по средата на пътя Ваня казваше: "Хайде сега ей тук малко да се отбием". Ние винаги я убеждавахме, че ще закъснеем, но тя настоваше. Един път отидохме в някаква мандра, хората я чакаха и я посрещнаха като божество. Даваха й сирена, кашкавали, всичките с любов. Все едно беше при родителите си, които я обсипват с армагани. Друг път пак отбихме и влязохме в някаква сладкарница. Там ни отрупаха с всякакви сладкиши. Нямаше място, където Ваня да ни заведе и хората да не я посрещат като божество."

Обикновено след пътуването и концертите се заформяла сбирка, а душата на компанията винаги била Ангелогласната.

"Веднъж се събрахме към 23 часа, но ние с Развигор си легнахме към 2,30 ч през нощта – спомня си Мими Иванова. - Ваня беше останала до 6 ч. сутринта и цяла нощ беше пяла. Такава подобна е Яна Рупкина. Ваня никога не те оставяше да скучаеш. Разказваше смешки, провокираше настроението. Освен това Ваня не пиеше, не е от хората гуляйджии, които алкохолът ги стимулира да стоят до сутринта."

Малко преди да почине, 64-годишната певица

изпраща трогателен и много мил есемес

на Мими и Развигор за празниците. Може би за да се сбогува. Не споделя почти на никого, че е в болница. А на 6 май отлетя към небесната сцена. Там горе, след смъртта, Ваня Костова вероятно пее с ангелите.