Честит празник на храбрата българска войска. Честито и на земеделските стопани! Честито на всички именници! Вие сте щастливи, че носите името на велик мъченик за Христовата вяра.

Честито! Но младите трябва да знаят, че по време на комунистическия режим у нас, обявен основателно със закон през 2000 г. за престъпен, управляващите от БКП бяха забранили този празник. А той е такъв още от 9 януари 1880 г., когато височайши указ за неговото празнуване издава княз Александър Батенберг. Но комунистите мразеха славното ни царство, наричайки го „монархо-фашистко”, ненавиждаха и неговата достойна и храбра армия, наричайки я „фашистка”. Затова и когато яхват незаконно, с държавен въоръжен преврат, властта на 9-ти септември 1944 г., те за кратко време избиват ръководния елит на българската армия. И след това тия шумкари селяндури, набързо се произвеждат в офицерски и генералски чинове. Но празничен ден на българската армия нямаше. Защото те празнуваха Деня на окупаторска съветска армия - 23 февруари. А военен парад организираха в Деня на държавния преврат, обявен от тях за национален празник. А в българската армия бяха разположили т.нар. ЗКПЧ – заместник командири по политическата част, за да пълнят главите на младите момчета с простотиите на марксизма-ленинизма и за да славят те тероростичната организация БКП.

Пиша всичко това, но признавам си, че не знам дали българските учители днес са разказали тези истини на своите ученици. Дано да са ги разказали. Но повторението е майка на знанието. Затова и ги пиша.

Та в тия мрачни години, що социализъм, се викат, 6 май се отбелязваше единствено като Ден на овчаря. Овчарят бе от от Правец и бе на власт, а това обясняваше всичко. Но пък си спомняхме стиховете на гениалния ни поет Христо Ботев:

Ликуй, народе! Тъй овце блеят

и вървят с псета подир овчарят.

Аз си представях „псетата” като "куките" от Държавна сигурност и Народната милиция.

Нямаше военни паради. Те бяха оставени за празнуване на деня на държавния преврат – 9 септември, който бе и национален празник на Народна Република България. Когато миналата година телевизиите показваха някои от т.нар. протестиращи, не ми бе трудно да разпозная доста комунистически наследници. И затова предупредих, че нищо добро няма да произлезе от техните „протести”. Така и стана. Видяхме „умността” и „красотата” на тия неокомунисти в неизкаралото и месец 45-то Народно събрание. Впрочем, каква ти „умност” и „красота”? Глупост след глупост, грозотия, некадърност и простотия. Затова и много скоро ще станем свидетели как подкрепилият „протестите” наш проруски президент ще назначи своето проруско правителство. Това бе мерак и на „протестърите”, на "умните" и "красивите". И ще „ликуват” те и ще вървят след „овчаря”. За да става в родината ни мила по-зле.

Едва на 27 януари 1993 г. правителството на проф. Любен Беров възстанови традицията на празника като Ден на храбростта и празник на българската армия. А на 6 на май същата година, като председател на 36-то Народно събрание, приветствах народните представители по случай празничния ден като им напомних, че са призвани да победят "тъмните сили". Припомних им и разказа на големия наш народовед Димитър Маринов за смисъла на този ден като празник на събудената пролет, на здравото и чисто начало в живота. Защото такава е била народната традиция - след религиозната молитва всички е трябвало да седнат на обща трапеза, където душите им се сливат в една душа, а скараните дотогава е трябвало непременно да се помирят и всички спорове да бъдат разрешени чрез разум и сговор. Но повече от ясно е, че днешните депутати от т.нар. протестърски партии не са в състояние да схванат написаното от Димитър Маринов. Просто душите им не са отворени за празнично действие. Затова и ще продължат да се дърлят, демонстрирайки отново своята въпиюща посредственост.

На 6 май 1993 г. съм завършил празничното си слово в парламента със следните думи: "Днес е не просто хубав ден, а още по-хубав ден - Гергьовден!” Така мисля и днес.

Честит празник на храброто българско натовско воинство! Честит празник на именниците! Честит празник, скъпи приятели на демокрацията!